Земеделие с висока природна стойност в полите на природен парк „Врачански Балкан“

В тези сложни и нелесни времена за земеделието едва ли има някой които да кажат че са добре. По-скоро навсякъде са зле. Кой ударен от градушки, кой ударен от безпаричие или от обезверение. Това се усеща особено в един от най-бедните региони на страната Северозападният. „Всичко идва отгоре. Няма никаква политика в земеделието. Едно време имаше и свине, и овце и говеда, сега няма нищо“, ми казва Георги, който отговаря за възвръщане на популацията от черни лешояди на територията на природния парк „Врачански Балкан“. Земеделските земи разположени във и около природния парк, някои от които попадат и в зоните по „НАТУРА 2000“ могат да са показателен пример за развитие на земеделие в територии с висока природна стойност.

Причината за това е, че в подобни региони с малки изключения индустриалното земеделие и по-скоро животновъдство са почти невъзможни. Имено в землищата на селца като Гинци и Шума, сгушени в полите на Балкана все още са останали основно малки животновъди, съпричастни както към запазване на поминъка, така и към опазване на природата и биоразнообразието. С помощта на ентусиасти и активисти от неправителствени организации като Сдружението за териториален и екологичен просперитет, БДЗП и германската Euronatur се опитват да докажат, че земеделието може да носи ползи и за местните общности, и за опазването на природата.

Група журналисти от България и Германия, сред тях и колеги от авторитетни медии като „Ди Цайт“ и „Дойче Веле“ не само посетиха някои от тези животновъди, но успяха отблизо да се запознаят с усилията на природозащитници и администрацията на природния парк да възобновят популацията от лешояди. Екземпляри внесени от Испания и оставени да се адаптират в специална волиера над село Долно Озерово бяха демонстративно пуснати на свобода сред природата.

В процеса на възобновяването на популацията им най-големият проблем идва от опитите да се отравят едри хищни животни, останките от които са естествена храна за лешоядите. Унищожаването на тези птици оказва пряко негативно влияние върху биоразнообразието в Западните Балкани.

„За да ги има подобни видове птици, които са на върха на хранителната пирамида, трябва да има и много високо биоразнообразие. Те се нуждаят от добри хранителни ресурси и места за гнездене. Традиционно птици като лешоядите са се срещали в миналото, когато е имало огромни стада свободно пасящи животни, при които е имало някаква смъртност която създавала естествени източници за храна. От друга страна пасищата поддържани от свободно пасящи животни са местообитания на различни дребни гризачи, змии и други животинки, които са основна храна на подобни птици като картали например“, казва Димитър, експерт орнитолог към БЗДП.

„Опитваме се да наложим промяна в закона, който не позволява при разследване на подобен род престъпления, за които извършителите им могат да попаднат в затвора за срок под пет години да се изискват за локализация от мобилните оператори“, разкрива Георги . Ако това законово ограничение се премахне, разкриваемостта на деянията свързани с отравяния на диви животни в планините би станала значително по-добра и ефективна.

Администрацията на втория по площ природен парк в страната Врачански Балкан се опитва да се бори с подобни отрицателни явления, въпреки че е необичайно малка, и въпреки недостига на човешки и финансови ресурси. „Ние като администрация нямаме почти никакви функции. При нас работят само 12 човека, и шанса да го обиколиш и контролираш дали някой не е извършил закононарушения при 200 лева ограничение за бензин на месец е никакъв“, споделя Оля Генова, експерт образователни дейности и ПР в природния парк „Врачански Балкан“.

В практикуването на животновъдство, в основата на което е свободното пашуване на животните са се специализирали фермери като Стоян Власакиеви Павлин Андонов . Двама колеги и приятели, които си помагат в добро и в лошо. От 2012 година Стоян отглежда своите 15 овце и 70 крави като стопанисва 160 хектара пасища. Когато започнал да произвежда сено, още преди да се захване с отглеждане на животните, станал доставчик на храна за животните в Софийския зоопарк. Започнал да се занимава с животновъдство защото нямало къде да реализира произвежданото от него висококачествено сено.

Сега стадото му с крави е смесено. Има животни от породите „Черношарено“. Симентал“ и „Блек Ангъс“. С възможностите си за приспособяване тъкмо говедата от породата „Блек Ангъс“ го впечатлили най-силно, и има намерение да премине към отглеждането само на нея. Признава , че това ще стане трудно, тъй като животните от подобна елитна порода са доста скъпи. .Неговият колега Павлин Андонов ни разказа, как спасил няколко от своите теленца, подарявайки му ги след като били отхвърлени от майките. Самият Павлин който е първият фермер у нас, започнал да отглежда месодайни крави от породата „Блек Ангъс“ сега е в процес на възстановяване на своето стадо, пострадало вследствие на паднал навес в обора му заради натрупан през миналата зима мокър сняг.

„Стремежът на семейството ни да се храним здравословно ме накара да се захвана с животновъдство. Продуктите ни идват само от нашата ферма, а пасищното животновъдство дава точно това, защото животните вместо да се блъскат с антибиотици, хормони и царевица, се хранят при най-естествени условия“, казва той. Въпреки това е критично настроен и към някои форми на пасищно животновъдство, при които животните се заграждат само на едно място, което довежда до преизпасване или до недоиспасване. „Ето защо освен да сложим етикета „пасищно“, това трябва да се прави така, че да е полезно за природата, да се съобразява с растежа на тревата и дори характера на животните“, категоричен е Павлин.

Един от положителните резултати в неговото стопанство вследствие на прилагане на еколого и природосъобразно пасищно отглеждане на животните, е увеличаване на популацията на торните бръмбари, ценен вид за увеличаване на микроразнообразието в почвите и растителното разнообразие. Те помагат и за усвояване на животинския торен отпадък.

Край село Шума се раждат само картофи

„Тук са моите крави, отсреща на жената. Имаме по 50 животни. Тук е такава системата, че ако имаш повече, те побъркват. Другите животни са в кошарата, и тъй като са свободни излизат на нощна паша“, споделя и Христо Бояджиев, част от чиито пасища са в землището на село Шума. Общо пасищата които ползва в землищата на няколко села достигат до 1600 декара.

В битието му на животновъд не липсват разбира се и абсурдните ситуации, родени от нечии администраторска глава в местните земеделски служби, които хем му дават част от пасищата да пасе животните си, хем му казват че не са пасища, и някой по проект в един блок от пасищата е насадил сливови дръвчета. „По-вероятно е бика да се отели, отколкото тук да се родят сливи. Това е уникален блок който не трябва да е тук, но тъй като направихме всички пасища ниви и обратното, това е политиката у нас“, добавя иронично фермерът. Тук в Шума се раждат само картофи, защото почвата е песъчлива.

Започнал да отглежда животни от 2002 година първоначално овце, но както казва „те са тотал щета, дори при сегашните цени на месото“.. Христо останал един от малцината фермери, който заложил на крави, а не на коне. „Аз съм от последните мухикани. Най-младият животновъд в региона, който е инвестирал тук, добавя той. Млякото отива в мандрата на брат му в съседното село Мургаш за производство на млечни продукти. Благодарение на това успяват да спасят поминъка и да оцелеят..

Нещата според него ще се оправят, когато държавата се научи да различава субсидаджиите от истинските фермери. „Аграрната ни политика е толкова грешна, че няма накъде. Идва някой от някъде и ти казва какво да стане. Това на терен никогаш няма да стане. Субсидаря идва с мулчера, зебва ливадата и е приключил. Чист е към разплащателната агенция. Те идват, виждат че няма трева и готово“, заключава Христо.

99% от земите в землището на село Шума се водят ниви, тъй като са раждали нещо, но единствената нива е на едно момче което гледа овес. Другото са пасища, но според политиката са ниви, за които на търговете се появяват субсидаджии. Не вижда смисъл за развитие, и както признава „станал е безчувствен“ към всичко, което се случва във и около политиката.

Безчувствеността и обезверяването му се засилва от липсата на работна ръка. Имал един работник от малцинствата. Избягал да работи в Германия. Останал там 15 дни. Едва успял да се прибере. За да се върне, Христо се наложило да му плати PCR теста. „Моя циганин се беше екипирал да е хубавец. Остави ми циганката с три деца. Сега е тук и се е пременил за снимки, като ви чакаше от сутринта“, казва Христо. Освен това не вижда стимул да отглежда чисти породи. Повечето в неговото стадо са кръстоска. „За породи и поддържане на генофонд трябват пари. Никой не дава. Искат пари за да ме включат например в асоциацията за опазване на черношарената порода говеда. Субсидията за „черношарени“, Лимузини“, „Блек Ангъс“ е една. Парите са едни и същи“, констатира не без ирония фермерът и заключава лаконично: „Без значение дали имаш „Жигули“ или „Майбах“ парите са еднакви“.

И въпреки всички природни и административни превратности на съдбата, мухикани като Стоян, Павел и Христо успяват да съхранят животновъдтсвото като поминък в региона, а благодарение на усилията им да се опазва и възстановява биоразнообразието, което е от съществено значение пък за развитието на земеделие с висока природна стойност.

Земеделските земи с висока природна стойност са намалели с 39% от 2007 година насам

След влизането ни в ЕС и в резултат на повсеместното разпространение на индустриалното земеползване, броят на тези територии у нас трайно се свива. Според данни на Сдружението за екологичен и териториален просперитет (СТЕП) се показва трайна тенденция за тяхното свиване. Между 2007 и 2020 година те са намалели както общо, така и по категории. . Постоянно затревените площи са се свили почти наполовина от около 951 хил. хектара на 457 хил. хектара, мозаечните и ландшафтни структури от около 279 на 175 хил. хектара. Най малко изглежда съкращаването на земите с важно значение за видовото разнообразие- от почти 360 хил. хектара на 339 хил. хектара. Общо спрямо 2007 година земите с висока природна стойност през 2019 година са намалели с 39% като са изгубени близо 500 хил. хектара.

Кои са земеделските земи с висока природна стойност?

Като такива най-общо се определят три типа земи: постоянно затревени площи мозаечни и ландшафтни структури и обработваеми земи, важни за видовете.

За по-ефективно опазване на земите с висока природна стойност

В последните 14 години от прилагане на ПРСР земите с висока природна стойност се подпомагат основно по две мерки – чрез целеви схеми по агроекологичната мярка и по мярката за НАТУРА 2000. Експертите са констатирали че през изминалите два програмни периода липсва система за наблюдение на земите с висока природна стойност, въпреки препоръките отвън за това. Те са на мнение, че е нужна нова оценка на състоянието на земеделските земи с висока природна стойност. Според тях адекватна система за оценка и контрол на тези земи може да бъде създадена чрез съвместните усилия на двете заинтересовани министерства на земеделието и околната среда.

Донорските проекти остават най-добрата възможност за тестване на иновативни агроекологични и природощадящи мерки за подпомагане на земеделието с висока природна стойност у нас. За това може да допринесе създаването на мобилни екипи и обучението на фермерите за добавяне на стойност към тяхната продукция. Администрацията според експертите трябва да насърчава включването на неправителствените организации в процеса на внедряване на политиките свързани с опазване на земите с висока природна стойност. Натрупаният до момента опит е показал, че опазването на биоразнообразието е най-успешно, когато е съобразено с конкретните социалноикономически и природни характеристики и се прилага в комбинация с ясното разясняване на целите свързани с опазването на биоразнообразието.

Друго условие за опазване на земеделските земи с висока природна стойност е разработването на мерките за допустимост за подпомаган на регионално ниво и те да отразяват спецификите на земеделието с висока природна стойност. Препоръчва се при прилагането на схемите и мерките за подпомагане на национално ниво да се ползва гъвкавият подход, използван в проектите, който да позволява адаптирането им след първоначалното им прилагане.

Мартин Иванов