Занаятчии пазят производството на коприна в Лион

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

Занаятчийското производство на коприна е с големи традиции във френския град Лион, като в някои тъкачни работилници и днес се произвеждат изключително скъпи копринени платове. В своя бутик Синьорино Леонарди дори има микроферма в която отглежда копринени буби. „За да се изтегли копринената нишка, бубите се потапят първо в топла вода. Тъй като нишката от една буба е дълга около километър, за да се произведе килограм коприна са нужни между 5 000 и 7 000 копринени буби“, казва Леонарди.

И днес в Лион се намират малки манифактури за ръчно тъкане на коприни

Неговото семейство се занимава с продажбата на копринени изделия от над два века. „Това е плат в типичен Лионски стил, изработен от нас и като образец сме използвали стари дизайни. Сега ги доразвиваме. Това е възможно само тук в Лион, където имаме както дизайнерски студиа, така и специализирана работна ръка“, добавя той.

Лион се формира като център на производството на коприни между 16-ти и 19-ти век. В това време тъкачниците на коприна наричани още „каньос“ са надминавали 30 хиляди. Следите на някои от старинните тъкачници са видими и до днес. Лошите условия на труд довели до големи бунтове на тъкачите в Лион през 1831 и 1834 година. „Причината за тях била това, че производителите на копринени платове били разделени на две отделни класи. От една страна били фабрикантите, които получавали и изпълнявали поръчките, а от друга тъкачите, чиято работа никога не е била правилно оценявана“, обяснява Леонарди.

В края на 19-ти век Лион загубил значението си на център в тъкачната индустрия. Днес в града са останали само две манифактури за тъкане на коприна. Произвеждат изделия от коприна за любители на ретро културата или възпроизвеждат тъкани по стари образци. В една от тях основана през 1752 година работи и Себастиан Рош. „Днес хората искат техните изделия да се изработват колкото може по-бързо, а това е скъпо защото става дума за висококачествени продукти. Нашето производство е ръчно, и в това се състои неговата ценност, защото ръчната изработка на копринени изделия днес се среща много рядко“, казва Себастиан.

В архива на фамилната манифактура „Прел“ в която работи се съхраняват образци на копринени платове с над 200 годишна история. „В архивите ни се съхраняват данни за клиенти от така наречената „златна епоха“ от САЩ както и мостри на оригинални копринени изделия от националната опера, Версай и Елисейския дворец“, казва Ане-Софи Грила. Благодарение на подобни образци манифактурата е успяла да създаде изделия за реставриране на кралските ложи в националната опера или да възстанови оригинални дамаски от коприна за царския дворец в Санкт Петербург. Сеньорино Леонарди не се тревожи за бъдещето на производството на копринени изделия, защото според него коприната е била и ще продължи да бъде луксозен продукт. Ето защо той е оптимист, че мечтата да се притежава изделие от коприна ще продължи да се предава от поколение на поколение, така както е било и през последните пет хиляди години.

Мартин Иванов

по материали на „Дойче Веле“

Снимки: „Дойче Веле“ /скрийншот

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар