Зелено: Как германски фермер започна да отглежда микроводорасли

До неотдавна Улрих Вебер-Аверберг от Ален бил обичаен фермер, отглеждащ свине и царевица, преди обаче да реши да се захване с производството на водорасли. Историята му разказва „Дойче Веле“. Вебер не се отказал от животновъдството въпреки, че се пренасочил към водораслите и решил да запази своето стадо от 800 свине. Преди две години обаче решил да развие и отглеждането на синьозелени водорасли известни като Arthrospira, представляващи биомаса от цианобактерии. Опитният предприемач намерил своята ниша в един напръв поглед маргинален бизнес.

Естествената среда на обитание на синьозелените водорасли са топлите водоеми на Азия, Африка, Южна и Централна Америка. Малката подробност е, че тези водорасли са признати от Световната организация по прехрана и земеделие към ООН за една от най-полезните храни, и че те са неизменна част от порциона на космонавтите. Това дало тласък на отглеждането на морски микроводорасли и в Европа, а в Германия дори бил създаден специален кооператив- Deutsche Algen Genossenschaft, DAG), в който се включили 30 предприемчиви люде.

„Преди около четири години попаднах случайно на една лекция, на която се разказваше за ползите от микроводораслите и технологията на тяхното отглеждане в оранжерии и си замечтах за подобен бизнес“, признава той. Микроводораслите са същинска съкровищница от витамини и минерали, съдържащи желязо, витамин Е, витамините от група Б и бетакаротин. Освен това в тях има богато съдържание на магнезии, манган и натрий. Те са невероятен източник на белтъци и в сухо състояние спирулина съдържа между 60 и 70% белтъци с цял набор от минерали аминокиселини. „Това е толкова, колкото има в месото и два пъти повече от съдържанието на белтъчини в яйцата“, пресмята фермерът.

Предприемчивият производител успял да убеди в идеята си не само своето семейство, но и банката, която му дала кредит за да стартира с отглеждането на водорасли. Би одобрен и проектът му за строителство на оранжерии за отглеждането им. Така започнал постепенно да отглежда микроводорасли.

„Производството им тук в Германия позволява да се пести много, тъй като отпада дългият енергоемък транспорт от другия край на света“ продължава Аверберг. Височината на басейните, в които отглежда водораслите са едва 15 сантиметра, но водата е толкова тъмна, че се добива впечатление, че са дълбоки поне няколко метра. Десет резервоара с общ обем от 330 куб. метра са разположени в оранжерия с площ от 2500 квадратни метра. Конструкцията на оранжериите успял да направи само за 14 дни.

Демонтирането им може да стане още по-бързо, като само за няколко дни може да премахне бетонния постамент, да разоре земята и да я превърне в част от обработваемата си земя. За това обаче предприемчивия фермер дори не се и замисля. „Отглеждането на микроводорасли се превърна за мен в много интересно и приятно занимание. Още повече можем да развием технологията по отглеждането на спирулина и да реализираме още идеи, които имам“, споделя фермерът.

Тук идва въпросът какво отличава тези микроводорасли от добре познатите ни морски водорасли? „За повечето хора когато стане дума за водорасли, първата асоциация е с така наречените морски водорасли, които могат да се хванат и просто да се извадят от водата. Тук говорим за микро водорасли, които трябва да се филтрират през специална технология“, пояснява бизнесменът.

Особеностите на производството

Микроводораслите се размножават много бързо при наличието на определени условя, този процес може да отнеме между две и четири седмици. За целта според Аверберг там където се отглеждат непрекъснато трябва да се добавя вода за да имат нужните количества вещества и микроелементи, които да благоприятстват процеса им на размножаване. Решаващо за растежа им е обаче наличието на много светлина и слънце, защото микроводораслите обичат светлината.

„Толкова светлина не може да се осигури с помощта на електричеството. Това е доста скъпо и неекологично. Ето защо през зимата спираме производството на микроводорасли“, добавя фермерът. При събиране на реколтата от водорасли, водата се прехвърля в резервоари с помощта на филтърна лента. След като се изтече водата, синьозелената филтрована маса от водорасли попада в специален контейнер, от който на порции попада върху стилажи, застлани с пергаментова хартия на които да съхне.

Полезна биодобавка

След като изсъхне спирулината, или бива смилана на прах, или отива за производството на сухи таблетки и капсули, които се консумират отделно или в качеството им на добавки към храната, в това число и като съставка за фуражите на животните. Благодарение на богатото си съдържание на вещества, микроводораслите оказват на организма антиоксидантен, противовъзпалителен, отчистващ и противоалергичен ефект. Употребата им допринася и за забавяне на процеса на стареене на клетките. Наличието на синия пигмент пък забавя образуването на ракови клетки в организма.

В началото децата на фермера неостанали очаровани, когато на закуска трябвало да изпробват картофено пюре с микроводорасли, но сега това по думите му вече не е проблем и спирулина намира почетно място на семейната им трапеза. „Добавяме ги заедно с подправките дори и при печене на месоНе трябва да се забравя обаче, че това е своеобразна белтъчна бомба, и трябва да се внимава да не се предозира използването им“, предупреждава Аверберг.

Мартин Иванов

по материали на „Дойче Веле“
Снимки: „Дойче Веле“/Pixabay