Биофермерите мислят в една посока, а политиците?!

0 Flares Twitter 0 Facebook 0 Email -- Filament.io 0 Flares ×
Rate this post

„Важно е всички да мислим в една посока“,. В общи линии с подобно послание може да се обобщят думите на известната ни тенесистка Маги Малеева в деня, в който Европа отрежда специално внимание на биопроизводителите. И климатичните промени , чието негативно влияние се сеща все по-усезаемо, и стремежът на все повече хора да се хранят здравословно и с висококачествени храни са все неща от градината образно казано и на българските биопроизводители. Тогава защо все нещо при нас не се получава?! Истинските биопроизводители отдавна са показали, че мислят в една посока заедно с европейските им колеги. В крайна сметка убеждението кой по какъв начин да се изхранва и какви правила да следва си е лично право на всеки един отделен човек.

Маги Малеева

Когато се касае обаче до следването на общи политики, които целенасочено да доведат до намаляване на вредния отпечатък от човешката дейност и колкото и клиширано да звучи- до опазване на природата, тогава е въпрос на държавническо мислене и решителност от страна на политиците.

Последните обаче РЯДКО мислят в една посока заедно с тези хора, които се опитват да произвеждат чиста и здравословна храна. Ако мислят активно в тази посока, то е само в моментите, когато са извън обсега на властта. Тогава им „просветлява“ и разбират, че дворчето ни може да изглежда и по-добре, а посланието за „райска градина“ да не звучи като поредната туристическа реклама.

Когато обаче се захванат с истинските политики, те бързо забравят за всякакви подобни лирични отклонения, и попадат в плен на кухия, безрезултатен и безумен административен език. А при прокарването на своите политики по-често въвеждат неработеща и тешка система от указания,правила и рестрикции, които вместо да тласкат все повече хора да произвеждат чисти от отрови храни, ги отказват. Иначе на какво да си обясним например изискването един биопроизводител да гледа само по една култура? Ако в Аквитания се отглеждаше например само една култура по биологичен път,то площите за биоземеделие там щяха ли да достигнат дял от 19%. Как един хърватски фермер може да отглежда в стопанството си повече от 30 култури съобразно принципите на биоземеделието, а български фермер да не може, и да търпи санкции, ако неспазва дословно преведени и неприспособени към нашата действителност клаузи на иначе всеобщия европейски регламент?! Нали налагането му на местна почва е пак работа на политиците. Налагането му обаче не означава само неговият превод от английски език а съобразяването му със спецификите и нивото на българското биоземеделие. А то в много от случаите технологично не отстъпва на това в останалата част на Европа. Просто е съпътствано от изостанала политическа мисъл и тежък и най-вече лишен от логика административно-правен апарат, който дори самата държавна администрация изпада в шок, когато трябва да разяснява.Е как тогава да искаме да постигнем каквито и да са цели по отношение на биоземеделието, и площите ни с биологично отглеждани култури да не са 1,7% а например 17%?

Когато става дума за екипна работа, резултатът от липсата на единомислие е все един и същ. Оставане на дъното. Това е като при щафетните бягания, в които спортистите си предават палката и при неточно предаване или отпадаш или отива надолу в класирането. В преследването на целите по опазване на биоразнообразието и храните ни чисти е същото. Ако държава и бранш си общуват не наразбираеми езици, ако няма правилно подаване и приемане на палката, ние ще сме си в края на колоната от европейски страни, задминавани с една, две, три или пет обиколки. И ако другите ще са на 25,30,35, ние ще продължим да си кретаме на 1,7. Биопроизводителите отдавна са го разбрали. Сега отново е ред на политиците да го разберат. Преди обиколките да са станали по-къси, а разстоянието между нас и останалите още по-голямо.

Мартин Иваов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар