Коопериране и иновативни решения- нидерландското лекарство за българските плодове и зеленчуци Мартин Иванов, 13.10.202213.10.2022 Rate this post Проблемите пред българските производители на плодове и зеленчуци с перманентния недостиг на работна ръка, с липсата на добре структурирана и работеща мрежа от логистични центрове, невъзможността си поради тяхната раздробеност да предлагат нужните количества продукция както за прясна консумация, така и за нуждите на преработвателите не са нови. Ситуацията в сектора беше определена от заместник министъръ на земеделието Тодор Джиков що се отнася до обема на обработваемите площи като „след ядрен взрив“. Тези проблеми бяха очертани за пореден път и по време на специализирания форум InteliFresh 4.0 провел се на 11 октомври тази година в София , на който се видя отново, че и производители, и преработватели, и търговци и потребители седят на една маса като скачени съдове. На форума дойде и спасителна мисия от експерти от Нидерландия, видяла все пак перспективи пред развитието на производството на плодове и зеленчуци у нас , и поставяща си амбициозната задача да приложи техния опит за да увеличим обема на производството си в следващите от три до пет години. За нидерландския опит тъкмо в кооперирането на производителите призна и Тодор Джиков, който както знаем идва от средите на бранша и тези проблеми не са нови за него. „Достъпът до реален пазар може да стане само чрез сдружаване на производителите, което да допринесе за предлагането на по-големи партиди плодове и зеленчуци, до създаването на повече възможности за складиране, заготовка и опаковане на продукцията и до по-добра логистика“, заяви Джиков. Сдружаването и иновативните технически решения са панацеята за българското проиводство на плодове и зеленчуци Че липсата на сдружаване под каквато и да е форма е ахилесовата пета за производителите на плодове и зеленчуци у нас призна и председателят на Съюза на Дунавските овощари Николай Колев. „Ние от поне десет години правим усилия за мащабно обединение на производителите без значение от формата му, което да е със селскостопанска насоченост и да позволи да имаме обща база за събиране и заготовка на продукцията, която да се подготвя за доставка до крайния клиент. Поради българския манталитет подобно сдружаване е почти невъзможно“, заяви Колев. Тазгодишният форум InteliFresh 4.0 даде пореден шанс на български компании производители и преработватели на плодове и зеленчуци за двустранни срещи с представители на 15 компании от Нидерландия, предлагащи цялостни решения както в сферата на оранжерийното производство, така и за овощарството. „Голяма част от нидерландските компании представени на форума и предлагащи цялостни решения особено за оранжерийното производство са за пръв път у нас, и могат да са полезни в този сектор като ноу-хау и технологии на българските производители. Другата насока която имаме е с компании от овощарския сектор, които да предлагат качествен овощарски материал от ябълки, череши и други, биологичната растителна защита и защитата на продукцията от климатични явления като градушки, преовлажнявания или осланявания. Това са все проблеми, които с подходящата технология могат да намерят решение, така че продукцията все пак да достигне в добър вид до пазарите, а не да се чакат обезщетения от държавата и застрахователите“< каза и Николай Вълканов, организатор на InteliFresh 4.0. Инвестициите в подобни цялостни решения, предлагани особено от страна като Нидерландия, която е лидер в производството на плодове и зеленчуци не са никак малки, и дали ще се приложат на практика, те, ще зависи според него от решението на всеки един отделен производител. Именно ако са обединени обаче и работят в общ интерес, производителите на плодове и зеленчуци ще могат по-лесно да посрещнат подобни нелеки инвестиции за да оптимизират производството си. Нидерландският заместник министър на земеделието Ян Кейс Хут определи съвсем точно целите на тяхната мисия заявявайки: „Смятаме че иновациите трябва да са в основата за повишаване устойчивостта на българските фермери, и основната цел на нашата мисия тук е да работим заедно за да постигнем това“, като припомни, че усилията им да подпомогнат българското производство на плодове и зеленчуци са започнали още преди две години с проучване потенциала на сектора на пазара и организирането на поредица от семинари, като настоящата мисия е резултат от усилията и на последното редовно правителство на страната ни. Що се отнася до иновативните решения, те не липсваха както на научно ниво, така и на практическо. По време на форума доц. Ваня Симеонова от университета на Вагенинген представи някои решения свързани с прибирането на реколтата от оранжерийното производство на плодове и зеленчуци, а българска компания презентира иновативна опаковка за плодове. Агроволтаици вместо ябълкови градини Без повишаване устойчивостта на производството и прилагане на иновативни решения за решаване на трайния проблем с работната ръка, според представители на бранша не е далеч времето, когато вместо градини с ябълки и круши ще има агроволтаични централи. „За нас това е бъдещето за да можем да получим по-добри финансови резултати с оглед и на добрите условия за производство на слънчева енергия у нас. Много хора ще си поизрежат градините поради липса на работна ръка, констатира по време на форума производител. Според него когато става дума за веригата на производство на плодове и зеленчуци , работната ръка трябва да е от здрави и можещи хора на възраст между 20 и 30 години. Работата в сектора е кампанийна и по думите му в настоящите условия е почти невъзможно и абсурдно изнамирането на подобна работна ръка. Освен работната ръка проблем пред нашите производители е южната ни съседка Турция, която през тази година се готви да изнесе плодове и зеленчуци на стойност 10 млрд. долара. „Продължаващият демогравски сриф в страната няма как да не ни притеснява като производители и преработватели, защото без хора няма как да работим. вярно е, че мнозина от нас където е възможно роботизират производствените процеси, но това не става толкова бързо, защото е свързано с инвестиции, с технологии, с промени в процеса на работа, габарита на производство, които за съжаление не стават толкова лесно когато производители и преработватели са малки, споделя и италианският производител на череши Микеле Санторини. Пречка според него за обединение на производителите е липсата на доверие. Драстичен спад в обемите на преработка на плодове и зеленчуци Непрекъснатото свиване на обработваемите площи с плодове и зеленчуци у нас, като според Тодор Джиков за последните тридесет години само площите с домати са намалели десетократно от между 200 и 300 хил. декара на 20-30 хил. декара няма как да не се отрази и на обемите на суровинната база за преработвателите. „По оценки на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци, спадът в производството на плодовете и зеленчуците за преработвателната индустрия от 1990 година насам е около 80%“, казва Константин Ламбрев, преработвател на плодове и зеленчуци от региона на Чирпан и определя картината за преработвателите като не особено розова. Сред основните проблеми пред преработвателите у нас по думите му е постепенното отпадане на големите производители на плодове и зеленчуци през годините и невъзможността на по-дребните производители да се обединят в организации на производители от европейски тип, което да им позволи да използват едни и същи семена, услуги на външни специалисти по растителна защита, обща техника и складови помещения. „Всичко това води до големи проблеми пред нас като преработватели, защото освен качество на плодовете и зеленчуците, ние търсим и количество и създаване на партидност на продукцията“, добавя той. Това ги изправя и пред невъзможността да извършват предсезонни анализи на продукцията за наличие на пестициди и поемането на нетипични за преработвателите дейности като извършване на селскостопански анализи и обединяването на дребните производители в един доставчик за оформянето на една определена партида. Като се прибави и трудната организация на транспорта и логистиката и факта, че продукцията пристига при преработвателите често без нужните лабораторни анализи, проблемите сякаш изглеждат неизброими и нерешими. „Това че в последните тридесет години българските сортове плодове и зеленчуци изчезнаха ни пречи на нас като преработватели да намерим нашата пазарна ниша и присъствие на външните пазари“, казва още Ламбрев. За пример той посочи сортът чушки „Курртовска капия“, който почти не се отглежда у нас в чистия си вид, но пък присъства като основна сортова линия в турски и европейски сортови листи. Мартин Иванов СходниФермерските протести разпалиха „доматена война“…Селекционерите- невидимите пазители на българските…Властелини на зелето Технологии InteliFresh 4.0НидерландияНиколай Вълкановплодове и зеленчуципреработвателипроизводители