#София Полупразна автогара. Топла. Само дремещи пасажери. Дали не са фенове на току що победилата Хърватия Аржентина? Първият автобус пътува от Хасково до Бърно. Малко преди полунощ. И там си имат футболен отбор „Боби“ Бърно.

#Измир Минахме „Кап. Андреево“ неусетно почти. Почти няма никой. Няма „Евролаб“, няма БАБХ няма камиони. В автобуса сме само шестима пътуващи, преброяват ни като зайци.

#Истамбул Мрачен и студен #Истамбул Потегляме в минорен състав само двама души.

#Истамбул Дори на местните котки им е студено и са се изпокрили.

#Измир Сякаш си на друга планета Автогарата представлява само едно заведение,лишена от всякакви модерни комуникационни канали поради липса на интернет. Всъщност тя се оказа доста по-голяма, но това щях да го отразя за малко едва сутринта. Само две котки правят компания Черньо и рижко. Черният разбира се носи изтънченото име Арап. Истински господар на автогарата, посрещаше и изпращаше пътници цяла нощ докато Рижко явно без да му пука спи върху моя сак. Продават се освен джунджурии и сносни сандвичи евтини според разбиранията ни два за 30 лири и хубаво кафе , турско разбира се за 20 лири сервирано с вода и късчета лукум. Абе турска им работа.

Само да знаеха поне по един чужд език. Опитвам се да се разбера. Безполезно е. Очертава се поредна нощувка сред викачите и две котки. Така де, не само за всеки влак си има пътници. Успявам да направя пробив на сутринта, когато попадам на немско говорещ шофьор. Успява да ме свърже с организатора ни Исмаил.. Потегляме към 9 часа сутринта. Оказва се към гарата в Измир, която е на две нива и в процес на обновление. Предстои ми пътуване до Менемен, градче отдалечено на 45 минути и 16 спирки от Измир. Сравнявам мислено разстоянието с това между София и Своге, където едва ли са 16 спирки. Влаковете са комфортни, топли удобни и неизрисувани с графити. Хората пътуват спокойно и уютно. Добре че все пак спирките се съобщават и на английски език.

#Измир Дали полупразната каса, която съдържателят на тоалетните показва когато му давам 100 лири е признак,за високата инфлация или просто е паднал туристопотока?!

#Измир Да обиколиш Измир за 45 минути не може да се сравни с прочутата обиколка на Филиас Фог но е напълно достатъчна за да се усетят удобствата на турската железница. Докато очаквам колега да ме вземе, попадам на Хамид. Заговаря ме на турски. Бъкел не разбирам. Оказва се български изселник от Ямболско. Продължава да посещава роднини и приятели у нас и признава, че ако не е била смяната на имената е
щял да си остане в България. „От другото бяхме доволни“, казва той. Оптимист е, че нещата у нас вървят добре , но всичко ще стане бавно. Те оптимистите май вече са извън пределите на родината, а в нея останаха само песимистите. Не се съгласявам с констатацията му „вие българите не знаете чужди езици“. Давам му за пример турските шофьори на автобуси, които не знаят друг език освен турски.

#Менемен След редица перипети, крайната дестинация най-после е достигната. Такситата тук са под лев за километър, но не издават касови бележки. Пробвах да си поискам, но без успех.

#Измир След интензивен ден с интересни презентации и дискусия за бъдещето на агрожурналистиката с Боян, колегата от Хърватия се разхождаме из крайбрежието на града. Централната алея включваща и място за велосипедисти сред множество зеленина се простира до сами морския бряг. Местните рибари също замятат въдици, въпреки че е декември. Предколедно оркестър свири из улиците парчета като „Джингъл Белс“. Магазините нямат познатата ни украса но тук таме се виждат украсени елхи по витрините.

Сервитьорите от ресторантите осеяли центъра на града се надпреварват за клиенти така, сякаш е разгара на лятото. Един от тях се оказва български изселник от Варна. Навсякъде е чисто, но прави впечатление големият трафик по малките централни улици. Само бездомните котки щъкат навред.

#Измир По балкански обсъждаме с Горан и Боян качеството на услугите на „Еър Франс“. Не съм пътувал с тях,, но споменавайки за очакващото ме 17 часово пътуване до София, сърбинът Горан възкликва „Като до Буенос Айрес“. Тази година е пътувал до там с полет за 13 часа. Преди това питам Боян как върви процесът на приемане на еврото в родината му. Оказва се, че най-трудно ще е за банкоматите, които в момента трябва да пускат хем куни, хем евро. Иначе куните ще продължат да са валута до 15 януари.

#Измир Първо посещение за деня във индустриална кравеферма, в която се отглеждат млекодайни крави от породата „Джърси“. Освен кафе от заспалото положение сутрин може да те извади сръбския хумор на Горан, придружен с онези така познати солени попържни. Те са нещо като солта и пипера за манджата, или захарта за кафето. Виждайки сутринта, че в близост до мястото където сме отседнали стърчи една джамия ми разказва , че имал къща в Черна гора, в близост до нея се канели да строят нова джамия. „Као македонци, кои казват всичко може“, казва Горан.

#Измир Горан е собственик на телевизия и онлайн платформа. Произвежда 50 минутна програма на седмица с теми от земеделието.

#Измир Интензивна програма и през втория ден. След нейния край на турски кебаб тече културно-лигвистична дискусия с колегите от Унгария, Хърватия и Сърбия за произхода на различни думи сред които и царевица, с нейните аналози кукарица, кукуруз, мамалига. С типичния си хумор Горан ме кани другата година в Белград откъдето да пътуваме със самолет до Анкара, която се очертава като следваща дестинация, а междувременно имам цяла година да събирам пари за билет.

#Измир Малко преди да потегля към София в дъждовния Истамбул разбирам от двама германски туристи, фенове на #Flixbus, че Аржентина най-накрая е станала световен шампион след дуспи. Меси вече спечели всичко възможно, и се чудя има ли смисъл да играе още?

Мартин Иванов