Никола Бояджиев; Хвърлят един кокал на всички ни, и гледат кой ще оцелее

Фермерът е пример, как на локално ниво може да се развие бизнес комбиниращ земеделие и хоби

Никола Бояджиев е далеч от приетия в обществото възглед за земеделски производител, залагащ само на един вид производство и показва това не само чрез своя мултифункционален поглед към развитието на агробизнеса въобще. Възгледи граничещи с прилагане очевидно на системен подход към  земеделието, който често липсва в решенията на политическата ни класа.

В подкрепа на подобно твърдение са и думите му за развитието на твърде конфликтни към момента браншове като зърнопроизводството и пчеларството, изказано от позицията му както признава на хоби-пчелар. „Можеха да направят така че и двата бранша да вървят ръка за ръка. Направиха всичко за износ и жулят там зърно, качват го на корабите и изнасят.“

Освен с отглеждането на пчели Никола Бояджиев се занимава и с оглеждане на говеда в Пловдивско, от които произвежда месо. Доскоро е отглеждал шаран, но е изоставил този бизнес. „В момента се занимавам с отглеждане на говеда и пчели. Заради програмата за рехабилитация на язовирите, бизнесът с риба отпадна, защото когато дойдоха да правят ремонт, не всичко беше готово. Стигна се до разваляне на договорите, и на този бизнес беше сложен край.“

Оцеляване на ръба на бръснача

Към момента отглежда около 80 животни от месодайните породи „Абърдийн“ и „Блек Ангъ“ с цел производството на качествени продукти за клиентите на дребно. „Нашето оцеляване винаги е на ръба на бръснача. Дали в едната пропаст ще се сурнем или в другата няма значение. Винаги някой ще ни бие, дали ще са горивата или фуражите. Сега е най-сладко, защото са и двете. Много е трудно, цените скочиха навсякъде. Няма хора, селата се обезлюдиха и ако не са личните ни усилия, браншът е загинал“, обобщава картината в българското животновъдство фермерът.

Макар и солидна заради войната в Украйна оценява подкрепата през тази година като „спасителна сламка“ за животновъдството. „Това е всекидневен бизнес, и ако не покриваш разходите просто няма как да оцелееш“, констатира Никола. Песимизмът му за бъдещето остава по-голям от оптимизма, защото вижда, че секторът остава недооценен и държавата не иска да му помага. „Месо, мляко , мед, плодове и зеленчуци са сектори, в които имаме сериозни традиции, но които вече са на ръба на оцеляването“, продължава той.

Личните интереси пречат за обединението на пчеларите

Проблемите в пчеларството не само с незаконните пръскания но и с липсата на обединение в бранша не са от вчера и днес. „В него подобно на много други въдства има много браншови организации заради невъзможността да се обединяваме в по-голям мащаб. Търсят се някакви по-малки обединения с познати за да се прокарват някои интереси. Липсва доверие, защото хвърлят един кокал на всички въдства и гледат кое ще оцелее“, категоричен е фермерът.

Земеделието по думите му се нуждае от системен подход на развитие, чрез който никой да не бъде ощетен и всеки да помага на другия и предлага абсурдното в настоящия момент – „всеки един бранш да защитава другия“. „Като пчелари ние вече дори не искаме пари, а просто да ни оставят живи пчелните семейства. Да има нормални забрани на влаганите в растениевъдството химикали. Да има реален контрол, защото ни омръзна да има контрол само на хартия, но не и на терен. Пръскания се правят по всяко време, кой когато си реши и с каквото си иска. Препарати се вкарват от всякъде, въпреки че ще се появят институции, които ще кажат , че контрола е много стабилен. Нека да излязат на полето и да видят пълзящите пчели, да видят, че няма насекоми, че няма птици и биоразнообразието го няма. Да видят монокултурните блокове и липсата на пояси, които да защитават почвите от ерозия.“

Никола щрихира проблемите в земеделието с „липсата на мостове“ между институциите и нежеланието на браншовете за „работа в екип“, тъй като те са взаимнозависими, и всеки фермер една година може да е зърнопроизводител, друга овощар а на третата- животновъд. Земеделието според него трябва да работи именно като система,в която да са включени всички браншове, и да има далновидна политика, защото това е бизнес, който се нуждае от планиране с години напред. „Няма как да се прави бизнес като се сменят правилата всяка година. Най-важното е да знаем какво ще оставим на децата си, защото виждам, как ние ще оставим една монокултурна пустиня, без биоразнообразие и достъп до вода. Това което ние сме имали и е било градено от родителите ни с кирки и лопати, ние сега го рушим и въпреки наличието на всякакви технологии не можем да се справим. Явно сме по глупави“, добавя още фермерът.

Що се отнася до смъртността на пчелите заради съществуващата пропаст между институциите по думите му се наблюдава голямо разминаване между официалните и реални данни, тъй като хората вече са обезверени и не виждат смисъл да обявяват, че имат умрели пчели, само и само да идват проверки, да се вземат проби и да се установява, че пчелите са умрели, нещо което се вижда и от самите пчелари. Ето защо според него е нужен сериозен анализ на причините и виновните, да се премахнат всички тези фактори, за да могат да оцелеят тези насекоми които са преминали през всички климатични катаклизми през милиони години, а не сега да бъдат унищожени от малоумната човешка дейност.

Мартин Иванов