НАТУРА, потънала в блатото на безрезултатната административна комуникация

Българската административна машина дотолкова е натежала от демонстриране на активна работа, че се чудиш доколко видим е ефектът и резултатите от нея. Това в пълна степен важи, когато се касае до предприемане на мерки за опазване на биоразнообразието и местообитанията на редки и защитени птици и животни. Подобни мерки на хартия оказва се, никак не са трудни за приемане, а сложността в тяхното изпълнение се крие в наличието на повече от една заинтересована страна и при прилагането им трябва да се отчита не само тежестта на всяка една от тези страни, но и нейните интереси.

В случая със зоните от НАТУРА 2000 се оказва, че тези мерки са потънали в едно дълбоко блато на безрезултатна комуникация между администрацията, в резултат на което за последните най-малко десет години не е направено нищо, така, че да се удовлетворят интересите на отделните страни- било на фермерите отглеждащи пасищно своите животни в планинските и полупланински региони, попадащи в зоните по НАТУРА, било на собствениците на земи в тези зони, било на еколози и биолози и специалисти работещи в природните паркове. Последните например са против това пасища в природните паркове да изглеждат като английски стадиони, и категорично се противопоставят на пашата на едър рогат добитък в тях, тъй като подобна дейност води до унищожаване на местообитания с храстова растителност и високи треви.

„Смисълът на подпомагането на фермерите е, те да допринесат за по-доброто състояние на даденото местообитание или хабитат, а в същото време те не искат да се ангажират с това, искат да ползват абсолютно чисти пасища, и да не можем ние като институция да се възползваме от пашата на домашните животни, които да почистват местностите в природните паркове“. казва по темата Николина Георгиева от дирекцията на Национален парк „Рила“ в Благоевград. Според нея има нещо скъсано между отделните министерства, така, че субсидираната паша да бъде полезна и за националните паркове.

Основната причина за това е, че вече повече от два програмни периода на действие на различните оперативни програми, администрацията все още не е изготвила плановете за управление на зоните по НАТУРА, в които трябва да се посочат ясни правила и механизми на контрол на действията в тях. По данни на екологичното министерство у нас предмет на опазване са 90 типа природни местообитания със 124 защитени вида растения и животни и 119 защитени вида птици в това число и редица видове мигриращи птици.

Оказва се обаче, че все още има природни местообитания, за които тежкия административен апарат на екологичното министерство все още не разполага с данни, и не може да направи оценка на състоянието им. Логично някой тук може да попита, а не търпим ли санкции от Брюксел поради безхаберие или бездействие на администрацията?! Отговорът на подобен въпрос никога не е удобен за властта, която само призовава за „повече старание“ при събиране на данни за така наречените сиви зони на местообитания.

Явно както и сами си признаха от администрацията на ековедомството, проблемът с управление на данните от различни масиви и регистри е нерешим към момента. Така например последните данни за местообитанията, резултат от проект изпълнен преди десетилетие се съхраняват в Националната информационна система за местообитанията, друга част от данните специално за горските местообитания пък са част от лесоустройствените планове, отделно данни за пасища и ливадите в зоните по НАТУРА пък са в земеделското министерство. Целия хаос в управлението на данните се допълва и от факта, че липсва както хармонизация между тях така и единен подход в начина на определяне на местообитанията в различните масиви от информация. Проект за синхронизиране на данните е трябвало да бъде реализиран още през предния период на прилагане на оперативните програми но явно е хванал паяжина в нечие чекмедже или се е изгубил в безплодната комуникация между администрацията.

Ето защо от различни заинтересовани страни логично питат за какви мерки и цели по отношение на зоните по НАТУРА може да става дума, след като информацията за включените в тях местообитания е нито пълна, нито синхронизирана?! Освен това липсата на достатъчно информация за местообитанията към момента се явява и пречка за осъществяване на намерението да се свалят пашуващите в природните паркове животни в по-ниските зони от НАТУРА с цел да не се нарушава екологичното равновесие в националните природни паркове. Още през април миналата година тогавашният заместник министър на околната среда и водите Тома Белев , заяви че заложената в националната рамка за приоритетни действия по НАТУРА 2000 мярка е добра като се отчете и непрекъснато намаляващия брой животни през последните години пашувани в националните паркове и наличието на неизползвани пасища за които не са давани субсидии.

Според Антоний Стефанов от сдружението на практикуващите лесовъди обозначението на горските местообитания съгласно закона за биологичното разнообразие е същото, което се съдържа и в приложенията на ековедомството, и не би трябвало да има разминаване. По-голям проблем за бъдещи проучвания според него може да се окаже това, че при определянето на границите между отделните горски местообитания не е използван научен подход, и те обхващат много по-големи територии отколкото са защитените видове и обхвата на самите местообитания. Това по думите му ще влече негативи както за цялата система като цяло така и за обезщетенията които трябва да са предмет на внимание от органите за управление. Освен това ще доведе до допълнително ограничаване на много дейности в зоните с местообитания в селскостопанските планове, които сега се ревизират и не могат да се изпълняват в зоните по НАТУРА.

Мартин Иванов