Производството на плодове и зеленчуци у нас е в състояние на будна кома

Rate this post

Площите с плодове и зеленчуци у нас се топят като по- ланшния сняг. Производителите се оплакват от липса на реална държавна политика за запазване и на малкото ентусиасти, останали да произвеждат плодове и зеленчуци. Липсват предпоставки за въвеждане на принципите на интегрираната растителна защита, които да доведат до намаляване употребата на пестициди и торове. Ефективността на създадените от администрацията екологични схеми с чиято помощ да се регулира употребата на препарати и торове и да се запази биоразнообразието и околната среда, както и популярността им сред производителите са спорни, още преди да са тръгнали реално. Климатичните промени също натежават все повече и правят симптоматичната картина на „болния пациент“ в земеделието да изглежда още по-сложна, изправяйки производителите пред трудния избор или да унищожават насаждения и да намаляват площите, или бавно да изпаднат в невъзможност да изплащат кредити и да покриват изискванията на иначе сложните и недотам ясни схеми.

Овощарите са в безизходица когато имат и когато нямат реколта. Снимка: Pixabay

„Чака ни много тежка година! Дано да имаме реколта. И ако имаме реколта е проблем, и ако нямаме е проблем. Като имаме реколта с тази конкуренция на пазара с целия този внос. Вижте на какво го направиха индустриалното зърнопроизводство. При нас ситуацията е по-лоша“, така обрисува безизходицата в овощарския сектор пред представители на медиите Димитричка Търпанова, председател на Съюза на Добруджанските овощари.

Тя определи политиката на държавата не просто като „недалновидна“, а като „закопаване на бранша“ и намерението на земеделското министерство да остави подпомагането за сектора на 50% по-ниски ставки от очакваното като го приравни с неплододаващи градини. „Това е пагубна политика особено към малките производители с градини до 50 декара, които щом стигнат до изкореняване на насажденията не засаждат нови. Подобен производител с 50 декара градина като даде пари за почвена проба, като плати на агроном за плана, като плати анализа на плода и го занесе да го продава на стоковата борса срещу което получава по 50 лева на декар, няма смисъл да го прави. Като не направи една схема, втора схема , а разходите при по-малки площи са доста по-големи за да се включи по една или друга еко схема. Тези които не участват по еко схемите стават неконкурентноспособни. Ако пък влезе в тях, и ангажиментите сапо-дългосрочни, рискува в края на периода да изпадне в задлъжнялост към фонд „Земеделие“ и банките.“, коментира още Търпанова.

Според нея целта в момента е да се направи всичко възможно да се запази българският производител на плодове и зеленчуци на пазара, защото е нереалистично да се мисли, че с настоящия стратегически план ще се превърнем изведнъж в големи производители. Равносметката и за зеленчукопроизводството у нас е клинично точна,:“За два програмни периода зеленчукопроизводството просто приключи. При тях човек няма пари да заложи нова реколта. При нас е по-тежко, защото пет години го гледаш като малко дете. Една две години след като видиш продукцията, той е принуден да я остави по земята, защото няма кой да я купи. Това е престъпление, и производителите са принудени да унищожават площите защото ги боли. Нас ни боли от това, че вместо да се дават средства да се запази един отрасъл, те се прехвърлят за други неща. Остави ли се това подпомагане, и нашите производители ще започнат да падат.“

Що се отнася до притесненията на овощарите относно климатичните промени, Търпанова коментира: „Топлата есен намалява възможността за замръзване на пъпките. Ако беше нормална зима пъпките биха издържали на температури до минус 20 или минус 22 градуса. В сегашната ситуация в която сме, паднат ли ли температурите под минус 15 градуса, пъпките ще заминат и няма да има реколта“. Тя припомни, че преди две години на 7 април при минус 7 градуса, кайсиите измръзнаха и нямаше реколта след това. „Притеснени сме заради климата и се молим през март и април да няма толкова ниски температури“, добави още Търпанова.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар