Politico: Влезе ли Украйна в ЕС, ще вземе лъвският пай от субсидиите за земеделие

Докато разкъсваната от войната на Русия Украйна се стреми с всички сили да се присъедини към евроатлантическите структури, а голяма част от фермерите от Източна Европа се опитват да се противопоставят на безмитния внос на украинско зърно и слънчоглед, никой не си задава въпроса: Ами какво би станало с европейското земеделие, ако Украйна влезе в ЕС?

Отговор на него дава в публикация авторитетното издание Politico. “Заливането на европейския пазар с украинска аграрна продукция може да е само прелюдия на това, което би последвало, ако Украйна с нейната плодородна земя, желана някога от германския император Вилхелм II, след него от съветския диктатор Сталин, и сега от руския Путин, влезе в ЕС. Ако Утре Украйна бъде приета за член на ЕС, тя би получила лъвския пай от парите по ОСП, които в момента се равняват на общо 386 млрд. евро“, пише изданието. Причината е, че според сегашния модел те се разпределят според площта на всяка страна членка. Обработваемите площи на Украйна са с размери по-големи от площта на Италия, а средната големина на едно украинско стопанство е 1000 хектара. За сега от Брюксел се опитват да ограничат големите очаквания на Киев за бърз прием, но докога? В навечерието на срещата с част от членовете на ЕК, водени от Урсула фон дер Лаен, украинският премиер Денис Шмигал заяви, че страната му може да влезе в блока до две години.

Тъй като засега присъединяването е далечна мечта, усилията на ЕС са „правилно насочени към подпомагане на военните усилия на Украйна“, каза Пека Песонен, ръководител на най-голямата фермерска лобистка организация в ЕС Copa & Cogeca. „Когато погледнем голямата картина, селското стопанство дори не е нещо, което трябва да обсъждаме.“

В резултат на руската инвазия Брюксел спря всички мита и квоти върху вноса на украински стоки, включително селскостопанска продукция. Мярката помогна на Киев за икономическо спасение на страната, но удари тежко икономиката в селските райони в държавите на първа линия в ЕС.

По-специално полските фермери се оплакаха, че липсата на мита върху селскостопанските стоки привлича безпрецедентни количества украинско зърно на местния пазар, което вместо да бъде изнесено извън страната, се конкурира директно с местното производство. Освен тях българските фермери също се противопоставиха на украинския внос, след като заради наводнения пазар, цените паднаха двойно, а преработвателите предпочитат украински пред български слънчоглед. Така коментира изданието, три четвърти от българската реколта на слънчоглед остава непродадена. Припомня се още че по време на последната среща на земеделските министри на ЕС страни като България, Словакия и Полша поискаха незабавни действия в отговор на ситуацията, макар че никой не издигна искане за връщане на митата върху украинския внос на агропродукция. „Подобна ситуация изисква спешна реакция, тъй като производителите от ЕС вече бяха засегнати“, се аргументира групата в съвместен документ за позиция преди срещата“, пише Politico.

По време на дискусията няколко други страни подкрепиха призива. Войчеховски, който е поляк, каза на министрите, че ще активира резерва на блока за селскостопанска криза. За да влезе в сила обаче, това ще изисква одобрението на всички 27 страни членки.

Някога житницата на Съветския съюз, селскостопанският сектор на Украйна претърпя приватизация и преструктуриране на колективните ферми в края на 90-те и началото на 2000-те години.

През следващите години селското стопанство на Украйна привлече вниманието на някои от най-големите олигарси в страната, които осъзнаха, че то предлага по-големи възможности за печалба от тежката промишленост или металургията.

Днес секторът е доминиран от големи холдинги. Само 20 компании контролират 14 процента от земеделската земя в Украйна, като някои агробизнеси се простират на 300 000 хектара и повече.

Тъй като Украйна, подобно на други нови присъединили се преди нея, ще започне да взема повече от бюджета на ЕС, отколкото да внася обратно, членството на страната ще означава „сериозно“ намаляване на общия размер на парите, разпределени за други страни, каза Аурели Катало от френският мозъчен тръст IDDRI.

„И поради капацитета на Украйна да произвежда милиони тонове евтино — но висококачествено — зърно, настоящите лидери в земеделието на ЕС, включително Франция и Полша, „ще се сблъскат с внезапна конкуренция, която нито техният агрономически потенциал, нито разходите им за производство ще им позволят да преодолеят“, добави Катало.

Politico