От Европа: Българското земеделие е като бяло петно на картата ни

Макар и малко дистанционни, сигналите и диагнозите давани особено от експерти за мястото на българското земеделие на Европейската карта изглеждат клинично точни. Болезнен факт за родните браншови организации, е че на институционално ниво поради тяхната неопределеност и раздробеност те не присъстват никъде на ниво представителност пред европейските органи.

Александер Антон: България е тъмна Индия за европейското млекопроизводство

Поредният експерт, дал да се разбере, че нас ни няма никъде , е Александер Антон, председател на Европейската млечна асоциация по време на наскоро организиран форум от част от българските евродепутати в София.

Полезността на подобни събития особено за бранша е безспорна, отделен въпрос е доколко представителите ни в ЕП без значение от политическата им ориентация си дават сметка за това. По време на събитието председателят на Европейската млечна асоциация определи страната ни като „икона“ за сектора само поради факта, че именно на нея се дължи откриването на млечната бактерия.

Но както се казва един бранш не може да се основава само на стари лаври, но и на развитие. „Асоциацията ни обхваща близо 95% от млекопроизводителите в Европа, но не и тези в България. За нас вие сте като тъмна Индия“, призна експертът. Признание, което сякаш остана малко встрани от всеобщата еуфория и признателност към активната дейност на българските евродепутати.

Страната ни отсъства както на нивобранш от европейската млечна карта, така и на ниво защитени млечни продукти, като сред 330 те защитени географски наименования сред които и Пармиджиано Реджиано“, няма нито един български продукт. В обхвата на Европейската млечна асоциация са над 700 европейски ферми за мляко. В европейски контекст излишъка от производството на мляко възлиза в парично отношение на 10 млрд. евро.

Пример за слабата конкурентноспособност на млечния сектор у нас е, че за разлика от Европа, където потреблението на млечни продукти се задоволява на сто процента, у нас според него това става само на 60%. „Ние не можем да разберем, защо това е така. Пет от десетте най-големи производители на млечни продукти са активни в ЕС, но не и в България“, добавя Антон. Друга слабост очертана от експерта, е че едва 25% от млякото произведено у нас може да намери пътя към европейските пазари.

Според него дори е нужно идеята за повече екологизация да залегне в налагането на нови маркетингови стандарти, като дори се проведат допитвания дали например млечни продукти като масло предлагани на децата не трябва да са с по-ниска масленост.

Бърд Стимберг : Брюксел не знае какво искаме ние

Ако има полза от присъствието на даден бранш образно казано на подиума пред Европейската комисия или Европейския парламент, то тя се състои несъмнено в това, че критиките отправени от него по посока на евробюрократите се чуват, и те могат да са с ефекта на вълните от земетресение. Това показа с изказването си генералният секретар на Европейската асоциация на производителите и преработвателите на птиче месо Бърд Сандърс.

„Ние си мислим как тази стратегия „От фермата до масата“ се превърна в това,докато онези особено в Брюксел си стоят с ити и и мислят как можем да завладеем света по интелигентен път. Те продължават да си седят там без да си променят мнението, въпреки, че светът изглежда преобърнат. Съветът ми е като се върнете у дома, да продължите да говорите за нея, защото проблемът е, че в продължение на три десетилетия, ние от различните сектори не казваме това, което мислим. Казва ме си, че можем да се снишим, и всичко ще мине, защото ние произвеждаме храната. В Дания например много по-бързо от тук в България намалява броя на фермите. Сега у нас едва 10% са онези, които участват в производството на храни, и те не знаят, че ние сме индустриализирали това производство на здравословни и биологични храни“, казва тя.

„В Европа трябва да се гордеят, че ние не сме използвали социалните медии, но организации като Green Peace и Animal cloud правят това. Едва 10-15% от депутатите в ЕП имат знания за това какво представлява земеделието, и ако разчитат да получат информация от НПО сектора, то тя не винаги ще е правилната“, добавя Сандърс.

Обществото според нея е готово по-скоро да чуе посланията на младите жени,отколкото да слуша едни и същи побелели бюрократи, които слуша цял живот. В рамките на асоциацията членуват 19 организации от 17 страни членки, но не и от България, и обхващат 95% от производителите на птиче месо в ЕС, като Европа е трета в света по производство на птиче месо.

Сред проблемите очертани от Сандърс са както някои несъвършенства на европейското законодателство по отношение на хуманното отношение към животните, както и желанието на Брюксел да се намали производството на животински протеин, при условие, че птицевъдството е с най-нисък дял на вредни емисии от всички видове животновъдство, както и ако се позволи безконтролен внос на птиче месо от основните конкуренти на Европа-Бразилия и Украйна. „Трябва да се направи нещо за да се подпомогне маркетинга на европейско птиче месо, и ние се опитаме да убедим в това политиците, колкото и да е трудно“, казва Сандърс, определяйки комбинацията от липса на пазари и високи цени на фуражите като идеалната буря за сектора.

Мартин Иванов