Все повече земеделски производители се обръщат към компостирането на растителни отпадъци, с помощта на който да си произведат естествен подобрител за плодовете и зеленчуците които произвеждат и да осигурят микроорганизми и вещества за обогатяване на почвите. През тази година от ИЗК „Марица“ се включиха с нова технологична инструкция за производство на компост, която спечели диплом от конкурса за иновации, организиран в рамките на изложението. Повече за нея ще ни разкаже в интервю гл.ас. Цветанка Гинчева.

Госпожо Гинчева, може ли да ни разкажете повече за тази разработка на ИЗК „Марица“?

Тази технологична инструкция е нова разработка, която се предлага на българския пазар. Компостът е актуален с това, че като част от кръговата икономика може да намери приложение за оползотворяване на растителните отпадъци. Нашата технологична инструкция касае оползотворяване на отпадъци от плевелна растителност. Тя може да се усвои за производството на компост, към който да се добави слама и оборски тор, при който се получава един страничен продукт, който подобрява качеството на разсада. Ние го добавяме към субстрата за отглеждане на разсад. Иновативната част се състои в това, че въвеждаме компоста като материал в субстрата за разсад на открито.

Имате ли вече направени полеви опити, и ако да, с какъв процент използването на компост може да подобри добивите от зеленчуци?

Да, експерименталната част която направихме се състоеше в това, че добавихме 25% от компоста към субстратната смес, която е в съотношение едно към едно торф и перлит. Установили сме, че в резултат на неговото внедряване добивът на броколи може да се увеличи с до 4-5% централни цветни глави. Важно е да се отбележи, че в случая решаващо значение има и сорта, като ние сме използвали изцяло разработен от ИЗК „Марица“ български сорт броколи. Този компост може успешно да се използва като добавка към субстрата и при отглеждане на други зеленчуци.

Къде зеленчукопроизводителите могат да се запознаят със самата технология на производството на компост?

Отделните стъпки сме описали в самата книжка с инструкцията, която може да се намери в института. Следвайки описаните стъпки, те могат сами да си произведат нужния им компост. Ние сме го получили в продължение на 10 месеца, но за получаването на компост значение имат и климатичните условия, Ако зеленчукопроизводителите стартират с процеса на производство на компост през лятото, той ще се получи за много по-кратко време. Ако се забави процесът , съответно ще се удължи и срокът за неговото производство, защото компостирането е процес, който се влияе от микроорганизмите, а те от своя страна пък се влияят от външните условя. Ако компостиращата смес е с по-голяма маса, то тогава влиянието на външните условия върху процеса ще е много по-малко.

Освен това в инструкцията подробно сме описали как да се подготви разсада, колко посадъчен материал е нужен за един декар, как да се отглежда броколито, да се поддържа водния режим, как да се закалират растенията и да се води борба с основния неприятел-зелевата бълха.

С оглед и на амбициите на Европа за позеленяване на земеделието, има ли алтернативни препарати за провеждане на биологична борба срещу този неприятел?

Да, вече се предлагат подобни продукти. Трябва да уточним че не става дума за биоагенти, а за биопрепарати за растителна защита, които могат успешно да се използват в борбата със зелевата бълха. Освен това технологията за производство на компост която предлагаме от ИЗК „Марица“ е приложима както за конвенционално, така и за биопроизводство.

Мартин Иванов