В условията на технологичната джунгла в която живеем, да се върне човек към роля, отредена му преди хилядолетия- да произвежда сам храната си от семенцето до плодовете и зеленчуците в споделената градинка и то създадена в градски условия не изглежда никак лесна мисия. За опита си в развитието на подобни интересни концепции за алтернативно земеделие, чрез които да се демонстрира, как чрез упражняване на земеделие в неговата първоначална роля- да служи за изхранване на хората с качествена и здравословна храна разказаха пред студенти от аграрния факултет на Лесотехническия университет, участниците в два семинара, в които се опитаха да ги запознаят със своята гледна точка за земеделието, пречупвайки я през призмата на практиката и житейския си опит. Своята гледна точка пред аудиторията представиха и представители на различни иновативни бизнеси и стартиращи компании.

И тъй като промяната на парадигмата за земеделието започва от това, човек да осъзнае, колко е важно да мисли за храната която яде още от семенцето на растенията които сам е отгледал , ние ще започнем нашия разказ за мисията как да отглеждаме сами храната си тъкмо от семенцето. За интересно движение, чиито корени се откриват в Индия наречено „Пазители на семената“ разказа Христо Кирилов от „Зеления отбор.БГ“. И като истински последователи на това движение, той и негови съмишленици са създали първата независима банка за съхранение на семена на отдавна забравени и дори изчезнали доскоро сортове плодове и зеленчуци, като например почти непознатият сорт домати „Триумф. Освен това в продължение на вече десет години от зеления отбор организират специален фестивал на семената.
Чрез идеята да създадат собствена банка за семена той и негови приятели целят да провокират младите хора да се запитат, какво става със семената на растенията които се отглеждат и защо все повече семена изчезват?! Като се замисли човек, това е въпрос с много по-глобално значение, отколкото можем да си представим, и отговор на него търсят най-различни хора от Индия до Африка, обединени в групи от борци за свободата на семената. Един от двигателите на това движение е индийката Вандана Шива.

„Да се замисли какво се случва със семената я накарал стремежът на една компания да патентова семената на ориз сорт „Басмати“, с аргумента, че патентования сорт бил много по-вкусен и с много по-добри качества. Впоследствие открила още над 4000 подобни патента на храни. Това я накарало да създаде специално движение, което да се бори за запазване на семената. Не е тайна, че вече съществуват големи корпоративни компании, разбрали,че ключът към печалбите се крие в патентоването на семената. Ето защо семената на култури дошли до нас от древността, започнали бавно да изчезват“, разказва Калин.

Идеята им била да започнат да събират семена от стари прави сортове растения, като впоследствие да ги подаряват на хората, които сами да си отглеждат храната. Така да се опитват да създадат независима банка за семена. Работят на доброволен принцип, като обикалят стари къщи, в които издирват кутии с изоставени семена.
Според Калин много хора с негативно мнение към биопроизводството не са прави, защото именно то се явява като една бариера срещу интересите на големите компании да завладеят земеделието. За пример посочи опитите на „Монсанто“ които са закупили най-голямата лаборатория занимаваща се с проучвания на пчелите. Като продължават да купуват бизнеси, според него, подобни компании целят това да им позволи като пръскат с химикали, да контролират дори процесите по оцеляване на пчелите.

„Ние събираме всякакви семена, като ги наричаме хоби-семена. Не продаваме , защото нямаме право за това и можем само да ги споделяме с наши приятели. Причината е че семената са патентовани“, добавя още той.

Що се отнася до малко известния сорт домати „Триумф“ успели да открият семена от него във френската и в американската независима банка за семена. Сортът дава обилен добив и е много устойчив. По думите му въпреки че няма законова уредба за създаване на частни семенни банки все пак на организации занимаващи се със земеделие им е позволено да разменят хоби семена. Прът в намеренията на големите компании да се създаде специална директива за патентите на семена, селектирани по естествен път сложила и ЕС, като през 2016 година забранила на компании да си присвояват подобни патенти. Основните трудности на създателите на българската независима банка към момента са свързани с описанието и класифицирането на събраните от тях семена.

Промените в климата принуждават агрономите да променят правилата

Ролята на агрономите в отглеждането на храната е безспорна. За младите студенти от Лесотехническия университет особено ценни са съветите на вече натрупали огромен опит агрономи като Александра Живкова от „Агромио“, която по нестандартен начин се опита да представи съвременното разбиране за агрономите както тя казва като „лечители на растенията“, подчертавайки, че на нея и се налага да пише рецепти образно казано за всяко едно поле със зърнени култури.

„Земеделците имат нужда от агрономическа препоръка, защото нещата в нашия бранш се промениха. Големите фирми вече не са при агрономите а при търговците. Ето защо ние сме постоянно на полето с гумените ботуши. Няма как да сте агрономи без да сте на полето“, посъветва Живкова младите кандидат агрономи. Според нея е важно не това, което е в рамката а извън нея, и дори от Европа да не бяха наложили зелената сделка климата вече принуждава агрономите да променят правилата.

„Земеделците имат само три проблема, или е суша или е киша, или няма азот. Нищо друго не ги интересува. Друго е като има азот. Като чуят за МПК, изпадат в тежък транс. Или слагат фосфор, без да си дават сметка, че ние сме пренаситили почвите с фосфор или калий“, добави още експертката И посъветва още нещо бъдещите агрономи.
„Покрай вицовете не забравяйте да питате вашите преподаватели за всичко. Гонете всички дисциплини, защото един агроном не може да знае всичко. Ако закъснееш със сеитбата на пшеница или я засееш по-надълбоко, тогава не чакай братене. Ако искаш да брати ще я сложиш на три сантиметра, на по-рядка сеитбена норма, защото колкото по-нарядко са засадени растенията, толкова по-добре. Когато са нагъсто при всяка стресова ситуация започват да хвърлят братя, а с това и да се хаби енергията на растенията. Азотът който е подаден също си отива. Колкото повече братя има толкова по-малък е шансът на растението да ги изхрани. Гонете в практиката си по-малко братя, но еднакво дебели.“

По-рядката сеитба на по-малко растения според нея позволява те да полегнат подобно на дивия овес и така да повишат студоустойчивостта си. Освен това ако от дадено растение се изкарат три еднакво дебели братя, ще се налага да се изхранват по-малко растения. Формулата на успеха според нея е, когато се постигнат еднаква дебели братя с еднакви класове, и тогава да се остави зърното да се налива. При по-гъста сеитба ще се налага третиране с фунгициди, защото не могат да се изхранват растенията. Те ще имат нужда както от повече влага, така и от повече храна. Нейната компания предлага богат набор от различни почвени и биохимични анализи на културитекакто и индивидуален подход за всяко едно поле, тестване на биоторове, и цялостна подготовка на агрономите. Стремят се да създават здрави растения като се намали използването на тежки химически препарати, които да се заместват от биостимулатори, а чрез индивидуални агрономични решения и регулярни обследвания на полетата да се гарантира, че растенията наистина са здрави. „Опитваме се да създаваме здрави растения още от процеса на сеитба през вегетационния период, защото вярваме, че здравите растения по-малко боледуват“, допълва Александра.

Тя и екипът и гледат на новите технологии за прецизно земеделие като ориентир, защото информацията която се получава благодарение на тях трябва да може да бъде правилно разчетена, и защото работата на агронома е да се концентрира върху проблемните сектори в дадено поле.

Мартин Иванов
/Следва/