От семенцето до споделените градини: Концепции за градско градинарство

Когато говорим за храната която днес трябва да произвеждаме сами в условията на новото земеделие, от важно значение са и различните възможности на средата в която живеем, да бъдат използвани по най-оптимален начин за да може всеки желаещ да получи достъп до възможността сам да отглежда храната си. В последните години в София се появиха най-различни проекти на споделени пространства за градско градинарство, като се започне от „Градина за Дружба“, която към момента се състои от над 50 парцела от микро градинки, като се мине през повече или по-малко успели проекти на училищни градини и се стигне до малки градски градини, изградени от ентусиасти, за които земеделието в градски условия е не само възможно, но и от жизнено важно значение за хората, които поне за малко искат да се откъснат от динамизирания живот който водят.

В резултат на дългогодишните усилия на ентусиасти като Наталия Маринова, създател на „Споделена градинка“ вече е факт специална карта с местата в София, където могат да се създават микро градинки за градинарстване. Тя почерпила опит от работата си в Нидерландия, където градините в градски условия са изключително популярни. „Да си направиш градска градина е свързано с преодоляването на множество административни трудности и и с разходи за изграждане на прилежащата инфраструктура свързана с прокарването на ток и вода“, споделя тя. Споделената и градинка се намира на ъгъла на бул. „Г. М. Димитров“ и „Симеоновско шосе“. Направените през годините проучвания са показали, че въпреки че се отглеждат в градски условия, плодовете и зеленчуците са абсолютно чисти.

В основата на развитието на градското градинарство в София е едноименната инициатива, стартирала преди десет години от Никола Бончев и група единомишленици. Всичко започнало с малка импровизирана градинка в междублоково пространство в „Надежда“, просъществувала една година, създали след това друга градинка която също просъществувала само една година. Дошъл редът и на проекта „Градина за Дружба“ открита през 2015 година, превърнала се в разделена на пространства градини, които до момента са 56.

„Най-големият бум на феномена градски градини се състоя през 2014 година, когато местната власт разбра най-накрая, че хората имат нужда от подобни споделени социални пространства, на които да си отглеждат сами храната. Идеята на подобни места всъщност е социалния аспект, възможността да се срещаш с хора, да споделяш информация, да натрупваш знания и да ги споделяш с тях“, споделя Никола.
Идеята на „Градина за Дружба“ според него е да дава нужната свобода на всеки желаещ сам по собствен начин да си направи своя малка градинка, в която да си отглежда зеленчуци и плодове. Другата градина родена с помощта на инициативната група за градско градинарство се намира в жк. „Левски“ и е създадена от организацията „Храна не война“.Там група ентусиасти сами си отглеждат зеленчуци върху половин декар, от които приготвят храна за нуждаещи се която се предлага на „Женския пазар“.

Мартин Иванов
/Следва/