Историята на Даниел Димов, един от съоснователите на проекта „Градина за дружба“ е повече от интересна. „Като бях малък се преместих да живея в САЩ, след което реших отново да се върна. Докато живеех на Хаваите нещо ме светна, и там започнахме да се занимаваме с градинарство. Там обаче земята се оказа неподходяща за земеделие, и положихме неимоверни усилия да съберем почва от два декара“, разказва Даниел.

Замислил се при условие , че в Шумен имат около 30 декара земя, защо да не се върне в България. Сторил го през 2012 година. Първоначално се заел да промени нещата, защото не му харесало как неговите баба и дядо отглеждали плодовете и зеленчуците по твърде конвенционален начин. Заел се с нелеката задача да ги убеди, че в отглеждането на пермакултури чрез спазване на принципите на алеопатията има много повече смисъл.

Започнал трансформацията с преобразуването на два декара от поле с царевица в градина, в която комбинирал орехи и лешници. Засял 120 лешникови растения и около 50 ореха. Допълнил градината с паловия, растения което използва за производството на биомаса, която е в основата на подобряване на хумусния слой на почвата. Засял още акации, липа и кедри. „Отглеждам градината без да плевя и ора, като от време на време оставям отрязани клони да гният и да обогатяват почвата по естествен път, като съм взаимствал този метод на отглеждане от пермакултурите“, споделя Даниел. В момента градината е разположена на четири декара, като той управлява още еднаградина, в която отглежда, ягоди дюли, круши и смокини. Тъй като е любител на касиса, успял да си завъди от Германия едно растение, смес между цариградското грозде и касиса.

Освен с градинарство Даниел се занимава и с ландшавтен дизайн на градини, като е стартирал специален проект в село Пролеша, където също иска да реализира поликултурна градина спазвайки принципите на отглеждане на пермакултурите.

„Виждах че някои тенденции в земеделието като например биоземеделието първо идват на мода в САЩ, а след това идват и тук, което ме накара да се замисля и да търс информация, дали земеделието, което тук е било практикувано от нашите родители е най-правилното“, споделя още Даниел, според който човек може да задоволява до 60% от потреблението си на плодове и зеленчуци произвеждайки си ги сам..

„Аз не искам да съм зависим от производителите на торове. Предпочитам сам да си произвеждам и улавям азота и въглерода“, продължава той. Катериците които може да повлияят върху производството на орехи и лешници, които са естествен източник за храна з тях също допринасят за обогатяване на разнообразието от организми в почвата, подобно колониите от мравки, които определя като своеобразни фермери. В качеството си на градинар счита, че в неговите градини е важно да има места, в които животът на организмите да се запази при максимално близки условия до тези в природата.

Марти Иванов
/Следва/