Освен градини в града отдавна своето място са намерили и градските пчелини. Повече за опитите да се развие градско пчеларство в София разказа Петър Петров, съоосновател на стартиращата компания „Сене То“, разработваща дигитална система за управление на процесите в пчеларството. Създали са специален дигитален асистент, който да анализира състоянието в кошерите и автоматизирано попълва данните в пчеларския дневник, дава персонализирани съвети и прогнозира развитието на кошера. Разработката им е била представена в края на март в специална акселераторска програма целяща да се създадат партньорства между китайски и европейски стартъпи.

Един от първите успешни проекти за развитие на градско пчеларство е от 2011 година на покрива на хотел „Хилтън“. Последван от създаването на първия обществен градски пчелин на покрива на НДК през 2015 година. Петров е съавтор и на т.нар. „топ бар кошер“, вид продълговат кошер, подходящ за отглеждане на пчели в градски условия „За мен ползите от градското пчеларство са свързани с това, да се възстанови възката. между хората и пчелите и да се разбере, колко е важно последните да се чувстват добре в градската среда. Те спомагат и за опрашване на градските градини и за увеличаване на ангажиментите ни към природата“, сподели Петър. Световната тенденция е за увеличаване на кошерите в градовете, като лидер е френската столицаПариж. Канадска компания пък вече предлага градското пчеларство като услуга в големи градове като Амстердам Брюксел, Франкфурт и Лондон и управлява над 4 500 кошера.

В Лесотехническия университет също имат малък учебен пчелин, съставен от специален вид кошери които се използват от хоби-пчеларите- т.нар. „Кенийски кошери“ от които медът се изважда директно без да се центруфугира, тъй като обработката му по този начин води до загуба на някои от най-ценните му качества.

И тъй като храната макар и произвеждана в микростопанства, за бизнес ориентираните съмишленици на различните алтернативни практики в земеделието има и своя икономическа стойност, която може да се изрази в нейното предлагане на потребителите посредством директни контакти, опитът си донякъде сполучлив , донякъде горчив споделиха и от известния кооператив „Хранкооп“, основатели на някои от най-успешните фермерски пазари в страната. Сполучлив дотолкова, доколкото след края на пандемията са успели да запазят четири от своите пазари два от които в Добрич и Балчик. Горчивината както призна и Николай Генов, дошла от опита им да си сътрудничат с големите търговски обекти, оказал се неуспешен заради подтискащите малките бизнеси условия, налагани от взаимоотношенията с търговските вериги, чиято практика в големите търговски центрове да не позволяват наличие на други обекти за предлагане на храни с рзмери над 50 кв. Метра, убили инициативата на кооператива да създадат пътека за дребните производители до повече потребители.

В тази връзка политиката на големите вериги, които често твърдят, че са обърнати с две ръце към българските производители не изглежда много прозрачна, и е още един сигнал за потребителите, че няма нищо по-хубаво от това, човек да усети сладостта на храната, която сам си произвежда.

Приносът на науката за популяризиране на градското земеделие обобщи проф. Румен Томов, декан на Аграрния факлутет, който участва в международен проект с още четири държави, който предвижда създаването на учебни помагала по градско градинарство и биоразнообразие, учебен филм, две обучения, едно от които предстои през юни тази година, и голям форум през есента, по време на който всички тези форми на алтернативно земеделие ще бъдат разгледани в светлината на европейската зелена сделка.

Мартин Иванов