Дигитални решения за градиско пчеларство

Rate this post

Освен градини в града отдавна своето място са намерили и градските пчелини. Повече за опитите да се развие градско пчеларство в София разказа Петър Петров, съоосновател на стартиращата компания „Сене То“, разработваща дигитална система за управление на процесите в пчеларството. Създали са специален дигитален асистент, който да анализира състоянието в кошерите и автоматизирано попълва данните в пчеларския дневник, дава персонализирани съвети и прогнозира развитието на кошера. Разработката им е била представена в края на март в специална акселераторска програма целяща да се създадат партньорства между китайски и европейски стартъпи.

Учебният пчелин на Лесотехническия университет

Един от първите успешни проекти за развитие на градско пчеларство е от 2011 година на покрива на хотел „Хилтън“. Последван от създаването на първия обществен градски пчелин на покрива на НДК през 2015 година. Петров е съавтор и на т.нар. „топ бар кошер“, вид продълговат кошер, подходящ за отглеждане на пчели в градски условия „За мен ползите от градското пчеларство са свързани с това, да се възстанови възката. между хората и пчелите и да се разбере, колко е важно последните да се чувстват добре в градската среда. Те спомагат и за опрашване на градските градини и за увеличаване на ангажиментите ни към природата“, сподели Петър. Световната тенденция е за увеличаване на кошерите в градовете, като лидер е френската столицаПариж. Канадска компания пък вече предлага градското пчеларство като услуга в големи градове като Амстердам Брюксел, Франкфурт и Лондон и управлява над 4 500 кошера.


Снимка 4: Проф. Румен Томов, декан на Аграрния факлутет на ЛТУ

В Лесотехническия университет също имат малък учебен пчелин, съставен от специален вид кошери които се използват от хоби-пчеларите- т.нар. „Кенийски кошери“ от които медът се изважда директно без да се центруфугира, тъй като обработката му по този начин води до загуба на някои от най-ценните му качества.

И тъй като храната макар и произвеждана в микростопанства, за бизнес ориентираните съмишленици на различните алтернативни практики в земеделието има и своя икономическа стойност, която може да се изрази в нейното предлагане на потребителите посредством директни контакти, опитът си донякъде сполучлив , донякъде горчив споделиха и от известния кооператив „Хранкооп“, основатели на някои от най-успешните фермерски пазари в страната. Сполучлив дотолкова, доколкото след края на пандемията са успели да запазят четири от своите пазари два от които в Добрич и Балчик. Горчивината както призна и Николай Генов, дошла от опита им да си сътрудничат с големите търговски обекти, оказал се неуспешен заради подтискащите малките бизнеси условия, налагани от взаимоотношенията с търговските вериги, чиято практика в големите търговски центрове да не позволяват наличие на други обекти за предлагане на храни с рзмери над 50 кв. Метра, убили инициативата на кооператива да създадат пътека за дребните производители до повече потребители.

В тази връзка политиката на големите вериги, които често твърдят, че са обърнати с две ръце към българските производители не изглежда много прозрачна, и е още един сигнал за потребителите, че няма нищо по-хубаво от това, човек да усети сладостта на храната, която сам си произвежда.

Компанията на Петър Петров е разработила специален дигитален асистент за управление на процесите в кошера

Приносът на науката за популяризиране на градското земеделие обобщи проф. Румен Томов, декан на Аграрния факлутет, който участва в международен проект с още четири държави, който предвижда създаването на учебни помагала по градско градинарство и биоразнообразие, учебен филм, две обучения, едно от които предстои през юни тази година, и голям форум през есента, по време на който всички тези форми на алтернативно земеделие ще бъдат разгледани в светлината на европейската зелена сделка.

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар