Politico: Европа се готви за нова водна криза

Лошото управление и разхищението на вода допълнително усложняват ситуацията на континента

Все още е началото на пролетта, а в Европа зачестяват съобщенията за проблеми с водата като например за пресъхването на ключов водоизточник за испанската област Каталуния или на река По в Италия, а между две села във Франция избухна мини водна война, защото вече не могат да осигуряват безценната течност на жителите си. В обширен анализ авторитетното издание Politico обръща внимание на все по-честия недостиг на вода в Европа, която е изправена пред нова засушлива година.

„Над ¼ от територията на Европа е в период на трайно засушаване през април и повечето региони на континента се готвят дори за още по-голяма суша през идващото лято“, пише изданието. В потвърждение на това идват и данните на ново проучване, базирано на сателитна информация, според което Европа вече страда от сериозно засушаване от 2018 година насам. Според експерти повишаването на температурите не позволява да се възстанови дефицитът от вода. „Ако преди години можехме да твърдим, че Европа разполага с достатъчно вода, то сега определено сме изправени пред проблеми свързани с недостига и“ казва един от авторите на сателитното проучване Торстен Гюр.

Докато влажните условия през следващите седмици могат да възстановят горния почвен слой и да помогнат на селското стопанство, дори една дъждовна пролет не може да поправи продължаващия недостиг на подземни води в Европа, предупреждават експерти.

Властите в отделните страни полагат усилия да се справят със засушаването в условията на растящо напрежение поради недостига на вода. Испанският премиер пПедро Санчес прогнозира, че сушата ще е сред основните проблеми на политическите дебати в страната през следващите години. Поради падналите по-малки количества дъжд и сняг, в редица региони на Европа така и не се облекчиха условията сллед тежкия период на засушаване през миналата година.

Франция, където не е валял дъжд повече от 30 последователни дни през януари и февруари, преживя най-сухата си зима от 60 години насам. Италианската изследователска фондация CIMA установи 64% намаление на снеговалежа до средата на април. Нивото на река По вече е близо до това от лятото на 2022 година, а езерото Гарга е изпразнено наполовина. .В доклад на испанската фермерска асоциация COAG се посочва, че някои зърнени култури трябва да бъдат „отписани“ в цели четири региона на страната тази година, а липсата на достатъчно влага в почвата поставя под въпрос и реколтата от маслини. Съдържанието на вода във водоизточниците в Каталуния през април е определено само на 27%, а в един от тях, намиращ се северно от Барселона, властите прибегнаха до излавяне на рибата за да се избегне нейното измиране и замърсяване на водоизточника.

През идната седмица се очаква Испания да влезе в първата за сезона гореща вълна. Според министъра на екологичния преход Тереза Рибера, наличието на вода в Испания, подобно на Франция, може да спадне до 40 процента до 2050 г.

Зимните валежи са от решаващо значение особено за средиземноморските страни, каза Фред Хатерман, хидролог в Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата.

„При формирането на тънка снежна покривка в Алпите през миналата зима и липсата на достатъчно валежи ще означава за Европа нова тежка суша“, добавя експертът.
И все пак всякакви пролетни дъждове биха послужили само за смекчаване на водния стрес това лято.

За да излезе Европа от порочния кръг всяка година да започва с голям дефицит на подпочвени води, „ще ни трябват почти десетилетие години с тежки валежи“, предупреди Хатерман.

Прогнозирането на валежите за толкова дълги периоди е трудно, особено с изменението на климата, което променя моделите на валежите. Една от малкото дългосрочни прогнози на германската метеорологична служба за 2020 г., прогнозира, че в страната ще има по-малко, а не повече валежи през по-голямата част от десетилетието.Дори при запазване на нивата на валежите, промените в климата ще доведат до намаляване на водата в Европа. Негативни фактори които допринасят за това са и лошото управление на водите и прекомерната консумация. Допълнителен натиск върху водоснабдяването в Европа ще окажат и повишаващите се температури.

Според експертите глобалното затопляне води до засушаване в Европа заради това, че се стига до по-бързо изпарение на водата, намалява водната струя на континента, което води до образуване на дълги периоди на суша заради „блокиране на системите за въздушно налягане“. Подобни случаи са били наблюдавани както при засушаването през миналата година, така и при катастрофалните наводнения през 2021 година. Третият фактор е свързан със намаляване на ледената и снежна покривка в Европа, лишавайки от вода големи европейски реки като Дунав, Рейн и Рона, важни за водоснабдяването на редица страни на континента.

Тази година приносът на стопената вода към водните резервоари на Европа „ще бъде наистина много по-малък от обикновено“, каза Андреа Торети, старши изследовател в Съвместния изследователски център на Европейската комисия. „ 2023 г. беше по-лоша от предходната година, при условие, че тя вече беше определена за най-лошата за последните 10 години, а сега е още по-лоша.“През това лято Испания, Южна Португалия, Италия и Франция изглеждат особено уязвими, според Торети.

Експертът предупреждава, че се наблюдават предпоставки за засушаване и в други европейски страни като Полша, България, Румъния и Гърция. Европейската обсерватория за засушаване също посочва наличие на воден стрес в скандинавските страни.

В германската провинция Брандембург, където през миналата година беше регистрирано сериозно засушаване, през последните месеци паднаха валежи над средните за сезона, но нивото на почвената влага остава по-малко от миналата година.

Страните , белязани от опустошителните ефекти от миналото лято върху сектори, включително селско стопанство, енергетика и промишленост – се борят да отговорят не само на текущия, но и на очаквания недостиг на вода. По-рано през месеца Италия издаде специален указ срещу засушаването, с цел да се намали бюрократичния натиск върху създаването на нова водна инфраструктура и инсталации за обезсоляване на морска вода. През януари Испания публикува нов набор от планове за управление на водите.

Новата национална стратегия за управление на водите на френския президент Еманюел Макрон е насочена към намаляване на общото потребление на вода с 10 процента до края на десетилетието. Съгласно плана всеки сектор ще бъде помолен да изготви предложения за намаляване на потреблението на вода.

Стратегията на Германия, приета през март, включва стъпки за въвеждане на устойчивото използване на вода “ в 10 области до 2050 г., както и набор от 78 мерки, които трябва да бъдат приложени до 2030 г.Но критиците твърдят, че страните правят твърде малко, за да се справят с лошото управление на ресурсите, което все още изобилства в цяла Европа, усложнявайки ефектите от намаляващата наличност на вода. Смята се, че една четвърт от питейната вода в Европа се губи по протекли тръбопроводи, според индустрията.

Италианският зелен политик и бивш евродепутат Елеонора Еви в Туитър разкритикува плана на нейното правителство, че не успява да се справи с корена на водната криза в страната. Правителството трябва да се съсредоточи върху залесяването и политиките за спиране на загубата на питейна вода, причинена от течове, каза тя.

„Очевидно водата е ограничен ресурс и ние като общество може би не сме били възможно най-ефективни в управлението на този ограничен ресурс“, каза Саманта Бърджис, заместник-директор на Коперник, Европейската служба за наблюдение на климата.

Междувременно управлението на водата – и решаването кой да получи достъп до нея – се превръща в политически въпрос на целия континент.Миналото лято бяха наложени ограничения за използването на вода в Обединеното кралство, Франция, Испания и Италия, повдигайки въпроси относно приоритизирането на използването на водата за туристическа инфраструктура, големи промишлени съоръжения и селско стопанство.

Някои общини вече са изправени пред нови ограничения – в други те така и не бяха премахнати. Каталуния наскоро наложи ограничения, включително задължително 40-процентно намаление на потреблението на вода за селското стопанство.

В Южна Германия съдебните спорове за вода са се удвоили през последните две десетилетия. А във Франция напрежението между еколози и фермери относно изграждането на водни резервоари миналия месец предизвика жестоки сблъсъци.

Резервоарите са предназначени да помогнат на фермерите да се справят с по-сухите условия през лятото чрез изпомпване на подпочвена вода през зимата, която след това може да се използва за напояване, но зелените групи казват, че секторът трябва да предприеме стъпки за намаляване на използването на вода.

Със съкращения

по материали на Politico