На човек не му трябва много, освен поглеждайки кметството на Малмьо да си представи неговата великолепна форма като първообраз на Вила вилекула, къщата на всеобщата детска любимка Пипи дългото чорапче. И както за Скандинавието е типично редуването на дъжд и слънчево време, което за хората в по-северните части на Европа си е като дар Божи, така и в Малмьо се редуват зеленина и мащабно строителство. Така опитът ми да достигна до кулата Turning Torso дело на испанския архитект Сантяго Калатрава се оказва почти неуспешен заради затворените улици в тази част на града. Успявам да заснема великолепната и почти спираловидна форма на кулата от по-далечно разстояние.

                                               В света на IKEA

Градът е лесно и бързо достъпен от Копенхаген през Йоресун най-дългият мост в Европа, свързващ Дания и Швеция както с кола, така и с бързите, безшумни и комфортни влакчета на „Скандинавия Експрес“. Веднага трябва да се добави че тук жителите масово използват своите смартфони за безконтактни плащания при ползване на обществения транспорт. Служителите на SkA, местната компания оператор на обществения транспорт винаги обаче са учтиви и склонни да съдействат, ако приложението не заработи, както се оказва в моя случай на летището в Копенхаген.

Освен Пипи друг признак, че човек се намира в Швеция са разбира се мебелите, просто защото тук всичко е ИКЕА, от мебелировката в хостела, чието трудно име ще си спестя, до обзавеждането на студиата в един от местните канали, който сутрин излъчва кулинарното шоу на тукашния Ути Бъчваров.

В един от репортажите в сутришния блок пък се включва изтинска двойничка на Пипи, чиито разказ се върти около темата за въздушната акробатика. Водещи сред новините се оказват войната в Украйна и съперникът на Тръмп в битката за републиканската номинация за изборите в САЩ Рон Десанктис , който обещава да върне Америка там, където и е мястото, нещо което едва ли вълнува шведите. За тях съдейки от репортажа за драматичния изход на местно дерби, хандбалът се оказва далеч по-вълнуваща тема, защото поне с изключение на зимата през останалите сезони на годината, това е спорртът изместващ от пиедестала хокея на лед.

Сред рекламите освен разбира се ИКЕА се появяват и други познати марки, които се асоцират с шведския начин на живот като Volvo и Spotify, а съдейки и по честотата на рекламите на безлактозни продукти, здравословното хранене също е издигнато в култ.

Що се отнася до туристите, сезонът е в разгара си, макар в Малмьо туристическият наплив да не е толкова тежък и осезаем както ще се окаже в Копенхаген. Това позволява и на местни и на гости да се разхождат далеч от шумотевицата и глъчката на всевъзможни езици, или просто да си седят на пейките около центъра и да се наслаждават на слънчевите лъчи. Все пак в хостела срещам един белгиец и германско семейство с две малки принцеси. Разглеждайки града попадам на възрастна двойка швейцарски туристи от региона на Санкт Гален.

Разменяме няколко думи, като разбира се в диалога ни присъства неизменното швейцарско сирене, като ги питам за въведеното ограничение за внос на плодове и зеленчуци в страната. „Младите хора в Швейцария не познават вкуса на нашите ягоди, тъй като още преди началото на сезона ние ядяхме вносни ягоди от Перу. Да бяха от Италия или Испания е разбираемо но чак от Южна америка, не“, ми казва възрастната швейцарка. Разделяме се свзаимно отправени пожелания за приятно прекарване, направени снимки и приповдигнато настроение.

Освен бързите и точни автобуси от обществения транспорт, които рядко са пълни и трябва да призная доста комфортни, не може да се пропусне и господстващата в Скандинавието вело култура, с десетките открити паркинги за велосипеди, както и огромен закрит в близост до гарата. Нещо за което определено можем да си мечтаем в България, където преди всичко за развитието на подобна култура, трябва да бъде налице и нужната инфраструктура, която както знаем почти липсва. И тук подобно на други европейски градове, устремени към по-зелено бъдеще, центърът е абсолютно забранен за автомобили.

Малко странно ми изглежда, че в центъра почти не се откриват хранителни магазини, подобни на хипермаркетите у нас, което прави невъзможно сравняването на каквито и е да са цени. Има малки магазинчета, които обаче са подобни на киоски, и не са представителни за подобни сравнения. В центъра може да се изпие не лошо кафе за 26 крони ( 10 крони около 1,17 лева).

Билетите за влак между Копенхаген и Малмьо са между 11,81 и 12,89 евро най-вероятно заради разлики между обменния курс на датската и шведската крона към еврото, а тези за градските автобуси струват по 31 крони, като е удобство, че могат да се купуват директно с дебитна или кредитна карта. И ако за цените на храните не бих могъл да направя сравнение, не така стоят нещата за цените на обувките, които тук се продават между 300 и 700 крони според модела им. Китайските магазини може би в стил „100 крони“, предлагащи огромно разнообразие от стоки също имат достойно присъствие. В центъра могат да се открият изискани магазинчета, предлагащи красиви бижута, както истилни часовници на японската марка SEIKO.

Мартин Иванов

Малмьо

Следва