За Копенхаген е написано почти всичко. Предстоеше ми да посетя града на великия разказвач на приказки оставили своя отпечатък в света на почти всяко дете Ханс Кристиян Андерсен, и неговата малка русалка. Но днес Копенхаген е и град за хората, защото всичко тук е насочено към тяхното добруване. Като излезе човек от гарата и види широките велоалеи, на места дори по-широки от зоните за пешеходци, , няма как да не си помисли, че човекът е в центъра на всичко, и дори да има трафик от автомобили, той почти не се усеща.
Да, тук в центъра движението е разделено на зони, като липсват така добре познатите ни тротоари. Върволиците от всякакви велосипеди идват да подскажат, че се намирам в може би най-велосипедния град на Европа.
Макар и за няколко часа усетил глъчката на десетките туристи от цял свят разбирам, че Копенхаген сякаш е град, в който животът не спира. Веднага след гарата минавам покрай прочутия Тиволи, в който най-голямо нетърпение да влязат сякаш имат децата, наредили се пред входа му още рано рано сутринта . Входната такса за парка се оказва малко над 100 крони (100 датски крони=1,26 лева). Любезна служителка ми казва, че няма свободен вход за журналисти. Решавам че ще го посетя следващия път и продължавам директно към „Строгет“, най-дългата пешеходна търговска улица на Европа.
Честно казано „Строгет“ не ме впечатлява особено като Мека на консуматорското общество и заради течащите на места ремонти, и заради все още зареждащите лъскавите бутици камиони, от които няма как да се усети техния блясък. Да за любителите на модата сигурно си е цяло събитие да попаднат на едно място с магазини на световни марки като “Прада. „Гучи“, „Шанел“ и „Кристиан Диор“, но мен повече ме впечатлиха откриващите се на места по продължение на „Строгет малки площадчета, както и малките ювелирни магазинчета, излагащи красиви бижута сякаш излезли от дълбините на морските покои на русалките.
И докато в Малмьо не успявам да открия магазин от някоя позната нам верига, тук още в центъра попадам на такъв от германска верига, в който виждам, че картофите например вървят по 8 крони , доматите в различна форма и големина са между 30 и 40 крони, а ягодите и малините са между 20 и 30 крони.
След „Строгет“ идва може ни най-интересното място на Копенхаген старото пристанище на града, с разноцветните фасади на околните сгради и накацалите край брега малки заведения и примамливи каравани предлагащи едва ли не почти всичко от европейската стрийтфууд палитра и местните аналози на хот дога Knase Posne и Red Hot Dog. Освен притегателен магрнит за туристите това е и място на активен социален живот.
Упътвайки се към мястото, където се намира една от емблемите на Копенхаген , статуята на Евард ериксен „Малката русалка“, самотно очакваща вечно своя принц на морския бряг, попадам на турнир по стрийт футбол. На цели три игрища разположени в непосредствена близост до морския бряг отбори от местни фенове и любители са си спретнали истински турнир със съдии и всичко останало подобаващо на подобно събитие. Самата статуя се оказва разположена в една по-отдалечена местност на пристанището, заобиколена от зеленината на малък парк. Върволицата от туристи към това място се оказва непрестанна. Едва ли авторът на скулптурата е предполагал че творението му ще се превърне с годините в един от символите на Копенхаген.
Благодарение на група българи, пътуващи с круиз от Хамбург до Хелзинги разбирам че в центъра се намира и единственият паметник на Ханс Кристиян Андерсен, чиято е заслугата до децата да достигнат необикновените истории за малката русалка, грозното пате и дивите лебеди и много други незабравими детски приказки. Между другото в един от магазините за сувенири попадам на фигурки, които много напомнят тази на малкия оловен войник, само дето не са оловни и войничетата не стоят на един крак, а са в униформи в цветовете на датското знаме.
Копенхаген е град, в който едва ли всичко може да се види и опише само за ден, ето защо на раздяла си обещавам да го посетя отново, когато да мога да се потопя повече в неговите музеи и галерии защото изкуството съхранявано тук заслужава да му бъде посветено отделно място.
Мартин Иванов
Копенхаген
