Приближи ли края на юни, погледите на всички се отправят към Кюстендил. Едва ли има друг повод, освен черешите, който може да накара хората да тръгнат натам до такава степен, че да препълнят цял влак. А черешите са от жълти през оранжеви и всички нюанси на червеното. Спокойно може да се каже, че фестивалът на черешите с всяка година придобива все по-голяма популярност и дори японските гости май се превръщат в редовни посетители. Виновни за растящата му популярност са десетките самодейци от читалищата в региона, подготвящи всяка година все по-оригинални пана от череши.

Въпреки сортовото многообразие показано от института по земеделски култури, приносът на учените за което е безпорен, малко безлично ми се стори изчитането на сортовете на сцената сякаш са поменик. Почудих се дали да не предложа следващата година да го направят по-атрактивно. Могат спокойно да организират състезание по сляпа дегустация на различни сортове с награди за позналите най-много сортове череши.

Да не сме максималисти все пак. Максималисти няма как да са и производителите, предложили това, което е станало от реколтата им на 5 лева за килограм.. Прави впечатление че жълтите череши са много дребни. „Взимат ги за сладко“, казва ми младо момиче, отглеждащо с баба си череши в две градини в едно от близките до града села. Не скрива учудването си, че през тази година в средата на юни плодовете още са били зелени.

„Продаваме на търговци като ни търсят дори от Пловдив, където сортовете са поранни, но тази година кампанията стартира само преди дни, добавя тя. Възрастна жена пък казва , че въобще не предлага жълти череши, защото още не са зрели.

Въпреки това празникът тече с пълна сила, защото Кюстендил отдавна може би си е спечелил прозвището „столицата на черешите“ и както една посетителка каза „Ако човек е дошъл до Кюстендил и не си е купил череши, значи не е бил тук“.

Мартин Иванов