Сен Мало – раят на корсарите и бунтовниците

Ние не сме от Франция или Бретан, ние сме от Сен Мало е девизът на жителите на града

Всеки човек който е чел като дете разказите за кървави морски битки и историите за корсарите, написани от писатели като Емилио Салгари сигурно си е мечтал да попадне на място, дълбоко свързано с тяхната история. Е, аз извадих този късмет да попадна тъкмо на подобно място, малкото и живописно френско градче Сен Мало, намиращо се на брега на Атлантика. Градче, в което са господствали тъкмо корсарите и бунтовниците.

Сен Мало ме посрещна с лек дъждец, сякаш да напомни, че се намираме в предверието на есента, въпреки че както сподели едно френско семейство още на гарата, това е изключение в последните седмици, и температурите тук не падат под 25 или 30 градуса.

Въпреки превратностите на историята местните жители винаги са били горди, че произхождат от Сен Мало.

„Хората тук имат репутация на много силни и ние си имаме максимата“Аз не съм от Бретан, аз не съм от Франция, аз съм от Сен Мало““, казва екскурзоводката ни Александра. Нещо повече жителите на Сен Мало си извоювали правото градският флаг да се вее по-високо от този на Франция и дори успели да защитят това си право пред Шарл дьо Гол, посетил града през 1949 година.

И днес когато човек се разхожда из тесните калдаръмени улички между фасадите на къщи строени между 15 и 17 век, има усещането че е попаднал на много добре защитено място. Най-ранните фортификационни съоражения запазени и до днес , датират от 12-ти век. Крепостта е построена през 15-ти век за дуковете на Бретан, и е със много интересна ориентация на кулите към старата градска част.

„Причината е, че през вековете хората тук са се славили с репутацията на бунтовници, и твърде често местният феодал е трябвало да се опазва от гнева на населението“, продължава тя.

Освен със сила, местните аристократи се опитали да защитят правата си да управляват и чрез закони, чиито брой към 16-ти век достигнал почти 100.

Любопитно е да се отбележи, че титлата „дук“ първоначално е била военна и буквално е означавала „генерал“. В по-късни исторически времена тя се превръща в аристократична в различните и вариации от дожовете на Венеция до английските херцози. Дори както знаем в по-нови времена Мусолини се е титулувал като „дуче“. Това обаче е друга история.

„От 1532 година Бретан е била независима област , като местния гуверньор е бил представител на френския крал. „Така през 1590 година на френския престол се възкачил Анри IV известен с пристрастието си към протестантската религия. Жителите на Сен Мало обаче били ревностни католици. Стигнало се до там, че след едно негово посещение в града, жителите му да изгонят своя феодал и да обявят града за република и то много преди да се появи Френската република. Градът просъществувал като република до 1594 година, когато жителите му се съгласили да приемат отново своя управител само при условие, че провъзгласи католицизма за официална религия“, продължава разказа си Александра. Това било и основната причина флага на града да остане да се вее по-високо от този на Франция.

В една от кулите на замъка до началото на пандемията се е намирал градският музей, за който в момента е в ход проект за обновяването му, който се очаква да бъде завършен през следващите 5-6 години. Плановете на властите са сградата на бивше училище да бъде преобразувана на музей. „Не можем да оставим музея на същото място, защото нямаме капацитет да приема хора с увреждания“, пояснява нашата екскурзоводка.

По-голяма част от стария град е осеян с къщи,строени между 15-ти и 17-ти век, като интересното е че са имали дървени фасади. Така при пожар през 1661 година изгорели близо 300 къщи. След това при възстановяване на щетите от него, за фасади на къщите бил използван гранит вместо дърво.

Втората трагедия за града настъпила около три века по-късно през 1944 година, когато преди да бъде освободен, Сен Мало е бил бомбардиран от съюзниците тъй като се е смятало, че в стария град е имало разквартирувани германски войски. От бомбардировките е бил засегнат 80% от стария град. След края на войната старата градска част е била възстановена макар и не напълно точно в сравнение с това, което е било преди бомбардировките.

Следващото място към което се отправихме бе родната къща на френския писател Франсоа Рене дьо Шатобриан (1768-1848 г.).

„Въпреки че мнозина хора от други страни свързват името му по-скоро със „стек Шатобриан“ , за нас французите той е много известен писател“, разказва Александра.

Произхождал е от благородническо семейство, чието мото „Моята кръв е с цвета на френското знаме“ е видно и днес на фасадата на родната му къща. Живял в периода на революцията като е бил активен поддръжник на Стария режим.

Друга интересна фигура от френската литературна история, водила кореспонденция с Шатобриан е била мадам дьо Стал, която също най- вероятно е пребивавала в Сен Мало. Увековечена е върху фасадата на една от къщите. Из уличките на града като свидетели на своето време все още стоят къщи, възстановени след големия пожар от 1661 година. Някои от тези къщи та дори и един от фортовете на града, днес се отдават под наем през платформи като Airbnb, като нощувка в тях може да достигне до астрономическите за нас 600 евро.

И ако в миналото в централната градска част са живеели близо 20 хил. души, днес в нея живеят само около 1 700 души. Причината е, че за местните са въведени различни рестрикции като забрана за паркиране например, която не важи за туристите, и както ни каза Александра, човек може да дойде даже от Австралия и да си паркира колата тук, но не и местните.

Голяма част от най-старите къщи в Сен Мало са били собственост на богати корабособственици, а през 16-ти век, когато градът се е славил като най-богатото френско пристанище, в него са живеели над 130 корабособственици. Повечето от тях са натрупали състоянието си от търговия с Индия, от добива на сребро от Перу или от вноса на мока от Йемен и разбира се от търговията с с роби. През 17-ти век 5% от търговията с роби е преминавала тъкмо през пристанището на Сен Мало.

Историята на Сен Мало е тясно свързана с кучетата. Първо като символ бягащо куче върху решетка е бил възприет от местните феодали, символ останал и днес като герб на града. Присъствието на решетките в него не е случайно, защото чрез тях са били защитавани осемте изхода от него. Кучетата в миналото също са били използвани за защитници на крепостта, като са обикаляли крепостната стена. Съдбата им не винаги е била радостна, защото един от местните феодали имал неблагоразумието да ги отрови. По-късно обаче господството им по крепостните стени на Сен Мало било възстановено.

Разбира се от богатствата и перспективите за търговия от Сен Мало се възползвали и френските крале, които постепенно обвързали богатите корабособственици с договори да използват техните корсарски кораби за да придобиват богатства за короната. Корсарите извършвали нападения най-често над нидерландски и английски кораби, като плячкосаните богатства се разделяли по равно- по една трета от тях отивали в кралската хазна, в корабособствениците и в капитаните. По следите на корсарите обаче ще продължим в следващата част.

Мартин Иванов

Следва/