#София, #Анталия На път към автогарата срещам група фенове на любимия “Левски” .Загряват с песни за мача от сутринта. Хвърлят и бомбичка огласяща цялата автогара. На нея виждам двуетажен автобус с красноречиво описание на дестинацията Франция-Испания и суетящи се около него роми. После младо момиче в очакване на автобуса за Тесалоники ровичка нещо в телефона си.

#Истанбул След отмяната на полета от Брюксел преди 10 дни, сега се наложи пак да преживея стрес с отмяна на автобуса за Истанбул. Хващам автобус на друга компания 10 минути преди да потегли с надеждата че ще пристигна навреме за връзката за Анталия. Редовите задръствания в метрополията разположена на Босфора без малко да охладят очакванията ми. за навременно пристигане. Все пак да изтеглиш два пъти къса клечка за един ден щеше да е прекалена липса на късмет.

#Анталия. #Белек След 24 часово напрегнато пътуване достигам Анталия. Крайната дестинация Белек се оказва на още час и нещо от автогарата. Във всеобщата глъчка и в очакване на трансфера до мен се приближава малък тигър на черни и сиви ивици и мяукайки не обикаля явно в търсене на нещо за храна.

#Белек Пристигайки в хотела се натъквам на девойка с източно излъчване, която под дефолт заговаря на руски език. Явно тук това е като второй родной предвид и на изобилието от рускоговорящи туристи. Тук таме се срещат и германци. На плажа обаче попадам на малка група българи. Щом разбират какъв съм веднага се представят- зеленчукопроизводители от Пловдивско.

Гледат зеле и домати. Питат за нашите проблеми ли ще пишете или за това, как Анталия може да ни залее със зеленчуци. Нашите проблеми си ги знаем
Самите те признават, че земеделието ни загива заради политиците, които нищо не правят. “Дават ни някакви субсидии колкото да оцеляваме” , казва един от тях. Мнозина се отказват. Самият той намалил площите от 40 на 15 декара след като две години чакал компенсации за паднала градушка. При направени разходи от 1000 лева на декар за поразени 40 декара получил общо 1600 лева. Работи в сътрудничество с института по зеленчукови култури „Марица , но казва, че няма сметка да гледа български сортове зеле заради късия сезон от 1-2 месеца и слабите добиви. Ако от чуждите сортове изкарва средно по 8 тона от декар, българското зеле дава среден добив от 2 тона. “Идвате при нас и влизате да прибирате реколтата. Тогава ще разберете как сме”, добавя една жена. Казва че вече продава розов домат само от Турция. Били по-хубави и по-издръжливи . Българските изтрайвали ден два. Жалвали се до премиера и президента и нищо. Както се казва Бог високо, цар далеко. Казват че търговците от борсата в Първенец вече повсеместно продават турски зеленчуци. Идват до тук до Анталия и пазаруват. Признават че и нашето производство не може да задоволи потреблението. Няма и работна ръка, няма и подходящи климатични условия.

“Сега надниците са скочили на 50 лева на ден. Аз прибирам в момента карфиол. Синът ми днес бере и не се знае дали ще продаде нещо утре защото цената е 50 стотинки за килограм. С такава цена и надниците на работниците не могат да се изкарат”, обрисува картината производителят. Както се казва да дойдеш до Анталия и да чуеш за нерадостната ситуация на българските зеленчукопроизводители е като да стигнеш до портите на Рая и да те върнат към Ада.

#Белек Срещаме се с колеги от цял свят от Япония до Ирак. Оказва се не съм единственият с транспортни проблеми. Колежките от Румъния пристигнаха със закъснение след смяна на три полета.. какво да кажем за колегата Масару Ямада  от Япония дошъл след 30 часово пътуване прелитайки над Аляска . Сред първите теми е ролята на кооперативите за агрожурналистиката. Япония е сред страните с неголеми но силни кооперативи. Друга страна с развити кооперативи е Русия. Това е малко странно защото стигаме до мнението че силни кооперативи може да има само в системи с демокрация. Голяма част от кооперативите в Източна Азия обаче са доста корумпирани. Тук стигаме и до ролята на организации като Международната федерация на аграрните журналисти IFJA които да са мост между работата на агрожурналистите и дейността на кооперативите.

Първите трябва да получават повече подкрепа за да разказват историите им дали в текст или видео. .На фона на българската медийна действителност да чуеш, че списанията и по-скоро аграрните издания в Япония загиват заради липса на читатели звучи отрезвяващо. Няма да забравя и думите на Алена, колежката от Украйна която каза че след две години война най-накрая е имала ден почивка. Идва от Одеса през Кишинев. Показва видеа от последните бомбардировки и разрушената инфраструктура, както и мястото където се крие при опасност.

#Белек Проблемът с работната ръка в земеделието на Балканите е повсеместен и всеки го решава както може. Съседите от Румъния са разработили официална програма за привличане на работници от Индия и Пакистан. Организират се специални полети. Държавата им плаща застраховките.

“Това си е цяла индустрия. Румънците отиват на Запад, ние вземаме работници от Изток”, казва Николета, шефка на румънската гилдия на агрожурналистите.

Всички в Брюксел ще трябва да си заровят главите като щрауси в пясъка. Заради липсата на така желаното равновесие в субсидирането няма доволен фермер в нито една от страните членки на ЕС. Колегите предричат и струва ми се с основание съвсем скорошен край на ОСП в познатите и вариации, а Полша може да се окаже следващата на изхода на ЕС. Дано тези бележки не изглеждат пророчески, но със своята неефективна и неравномерна политика на подпомагане Брюксел обрича европейското земеделие ако не на гибел, на съществуване на прага на санитарния минимум, зависимо от субсидии без реален достъп до пазари и прочие. Тук колега от домакините предложи една доста интересна идея за обединения на земеделието на балканско ниво, основано на близки културни и кулинарни традиции. Даде пример с Турция, която като кандидат член на ЕС , вече почти не получава нищо нито за пазари, нито за реклама. Има някакви предприсъединителни програми, които подпомагат частично отделни проекти. Дори организации като КОПА и КОДЖЕКА защитават преимуществено интересите на западноевропейските фермери , но не и на тези от Източна Европа.

#Анталия На фона на тези дискусии и обменени мисли за развитието на европейското и регионално земеделие, сякаш домакините от Анталия искат да покажат потенциала на турската индустрия и в областта на агротехниката, освен че традиционното изложение за оранжерийната индустрия вече гледа  към изнесено издание през следващата година в Индонезия. Видно е, че аграрната мисъл, наука и индустрия тук не е заспала зимен сън, и въпреки предизвикателствата от най-различно естество търси и търпи своето развитиев търсене на нови пазари и в развитието на нови сегменти. В крайна сметка след началото на надпреварата за изкуствения интелект, сега успех ще имат онези индустрии които успеят по-бързо и по-ефективно да намерят най-точното му приложение. Това с особена степен важи за производителите на машини, които трябва да заложат още повече на иновациите за да привлекат обратно инвестиционния интерес на фермерите. Днес вече никой не иска например да си купи просто еди какъв си и да е трактор, плуг или пръскачка. Използването на земеделската техника вече се обвързва с различни функционалности и съвместимости с приложения за събиране и анализ на информацията от полето. Съвсем друга тема е доколко земеделските производители са научени да анализират практическата стойност на тези данни. На фона на измененията в климата и опитите за налагане на нови екологични стандарти, все повече фермери се опитват да намалят машинната обработка на почвата, с цел да я предпазят от нарушаване на хумусния слой и от ттам от въздействието на различни ерозионни процеси. Нещо което вече се осъзнава и от производителите на техника, които се ориентират към създаването на по-малко мощни машини с по-универсална употреба.

Мартин Иванов