Намеренията на политиците да спрат развитието на велоинфраструктурата в германската столица са тревожен сигнал за зелените амбиции на редица европейски градове

С началото на пандемията започна и екологичното отрезвяване на обществото. Ограниченията върнаха хората към велосипедите в опит да повишат физическата си активност и да слязат от колите. Сега под натиска на бизнес лобитата тази тенденция е на път да се обърне в полза на автомобилите, а Берлин е първият голям европейски град, който спря плановете за обновяване на велосипедната инфраструктура

В обширен материал авторитетното издание Politico разказва за намеренията на новото консервативно правителство на германската столица да постави образно казано прът в колелата. „Недоволството на хората в Европа срещу автомобилите прерасна в културна война, в която политиците застанаха на страната на шофьорите“, пише изданието. Новото правителство в Берлин дори отиде по-далеч като отмени различни благоприятни за развитието на вело инфраструктурата в града проекти, които бяха вече договорени от предходното правителство на левицата. С това се поставя прът не само в колелата, но и в стремежите за разширяване на мрежата от велоалеи..

Консерваторите също така отмениха широко рекламираното пешеходно движение на емблематичната улица Фридрихщрасе, пускайки обратно колите по искане на местни представители на бизнеса, които твърдяха, че отклоненият трафик вреди на печалбите им.

„Връщането на Берлин към автомобилите е тревожен сигнал към останалите велосипедни градове на Европа, които са под напрежение заради растящото недоволство на шофьорите“, пише изданието.

Въпреки че според проучване на YouGov от 2020 година 70% от участвалите в него се обявиха за запазване на мерките за мобилност и на водещото място на велосипедите, след връщането в офисите съпротивата на шофьорите се увеличава все по-бързо.

С притеснен поглед, насочен към Берлин, екологично ориентираните политици и активистите за чиста мобилност сега се подготвят за подобни обрати в градовете в цяла Европа.

На една от най-забележителните улици в германската столица „Фридрихщрасе“ освен емблематичния пункт „Чекпойнт Чарли“, наследство от Студената война са разположени магазини на водещи марки и шикозни ресторанти. Популярността на улицата както сред местните жители, така и сред чужденците я превърна в естествена цел, когато през лятото на 2020 г. лявото коалиционно правителство на града искаше да експериментира със забраната на автомобили в оживените зони.

Първоначално властите блокираха 500-метров участък от улицата, поставиха импровизирана велоалея надолу по центъра и добавиха пейки и саксийни растения, където колите минаваха.

Промените трябваше да останат в сила само за една година, но след като спечели преизбирането през есента на 2021 г., сенаторът за зелена мобилност Бетина Яраш обяви, че планът ще бъде удължен.

Въпреки че новината беше приветствана от екологично настроените берлинчани, тя разгневи местни собственици на бизнеси като Аня Шрьодер, която съди града и твърди, че Фридрихщрасе трябва да бъде отворена за автомобили, за да се избегне задръстването на трафика по страничните улици.

Шрьодер каза, че схемата е причинила увеличение на трафика по съседната Шарлотенщрасе, където тя притежава магазин за вино от началото на 2000-та година, с над 140 процента. „Затварянето на пътя повлия на качеството на нашата открита тераса и доведе до 40 процента спад в приходите ни“, каза тя.

Административният съд на Берлин застана на страната на Шрьодер миналата година, цитирайки грешки в правните процедури, използвани за превръщането на булеварда в пешеходна зона. Градът първоначално прие решението и отново отвори улицата за целия трафик. През януари Яраш отново прогони колите от района и определи булеварда като постоянна пешеходна зона.

Този ход и по-широкото мнение, че лявата коалиция се опитва да ухажва привържениците на колоезденето, се превърнаха в основен проблем преди градските избори през февруари, на които консервативният ХДС се представи като защитник на берлинчаните от работническата класа, които използват лични превозни средства да пътуват до центъра на града всеки ден.

Реториката проработи и ХДС успя да формира ново коалиционно правителство със социалдемократите като коалиционен партньори, поставяйки бъдещето без автомобили на „Фридрихщрасе“ отново под съмнение.

Новият градски отговорник за мобилността, Маня Шрайнер, уреди въпроса през юни, като обяви, че колите ще бъдат пуснати обратно на пътя, докато не бъде приет генерален план за булеварда. Скоро след това последва съобщение, че няма да се разрешават нови велоалеи, ако те застрашават съществуващите места за паркиране.

Този ход отразява “загрижеността на голяма част от берлинчани”, каза Шрайнер пред POLITICO. Тя добави, че бъдещите решения относно градската мобилност трябва да включват всички участници в движението, за да „видим как можем да се разбираме добре заедно“.

„Понякога манталитетът в града е малко натоварен: ако си заседнал в задръстване за дълго време, изпускаш нервите си“, добави тя. .Според нея политиката за разширяване на велосипедната инфраструктура в града подлежи на преразглеждане.

Берлин не е единственият, който се сблъсква с нарастваща вълна от анти-байк и про-автомобилни настроения.

Победата на Британската консервативна партия на междинните избори в няколко английски квартала по-рано тази година беше до голяма степен приписана на народния гняв срещу решението на кмета Садик Хан от лейбъристите да разшири зоната с ултра ниски емисии в Лондон, която налага такса върху най-замърсяващите превозни средства.

Консервативният премиер Риши Сунак оттогава се опитва да обедини избирателите, като твърди, че Великобритания е „нация на шофьорите“ и обещава да направи всичко по силите си, за да защити шофьорите от ограниченията на скоростта и новите зони с ниски емисии.

Теориите на конспирацията и масовата истерия около концепцията за 15-минутния град – план за по-местен начин на живот, където хората имат лесен достъп до основни услуги като училища и магазини пеша или с велосипед – също наляха масло в огъня.

На конференцията на Консервативната партия миналата седмица в Манчестър държавният секретар по транспорта на Обединеното кралство Марк Харпър описа схемите като „зловещи“ и каза, че британците не трябва да толерират „идеята, че местните съвети могат да решават колко често да ходите до магазините и да контролират всичко чрез видеонаблюдение.

Усилията за намаляване на автомобилния трафик също бяха посрещнати с ожесточен отпор в големите градове на ЕС. В Брюксел регионален план за намаляване на автомобилния трафик с 24 процента до 2030 г. предизвика бурни протести в няколко засегнати общини, принуждавайки властите да спрат или отменят въвеждането в някои райони.

Десните партии разбраха, че могат да спечелят гласове, като водят кампании срещу въпроси като декарбонизирани транспортни възможности, защото това са емоционални теми, каза Барт Дондт, градски съветник за мобилността в Брюксел.

„Начинът, по който се движим, независимо дали използваме кола или нещо друго, е много лично решение и хората се разстройват, когато им се каже да променят навиците си“, каза той.

Все пак той е убеден, че има “тихо мнозинство” от европейците в полза на този тип схеми за намаляване на трафика и предоставяне на повече пространство на велосипедисти и пешеходци.

„Наличието на повече велосипедна инфраструктура, наличието на повече пространство за зелени площи прави нашите градове по-хубави“, добави той. По думите му десните партии печелят точки по време на прехода, защото може да е трудно, но това, което трябва да запомним е, че те се оплакват, но не предлагат алтернативни визии за града тяхното предложение е да не се прави нищо и град, който не прави нищо ще умре.

По материали на Politico

със съкращения