Сауните- от табу до перфектното лекарство срещу стреса

Не само във Финландия, сауните са символ на идентичност

Освен със своите чисти езера скандинавските страни са  известни и със своите сауни. Историята на сауните обаче е много по-дълга, отколкото си мислим. Разкрива ни я BBC в своя обширен материал. Скандинавските страни вярват, че наличието на сауна е от съществено значение за физическото и емоционалното благополучие.

В скандинавския регион и извън него се отварят нови обществени и частни сауни, а съществуващите сауни са препълнени с посетители. И дори стигат до големия екран. Спечелилият наградата Сънданс пълнометражен документален филм Smoke Sauna Sisterhood на Anna Hints проследява група жени в традиционна естонска сауна с дим на дърва.

Сауната- от ямата до високите технологии

Днес сауните могат да се срещнат във всякакви форми -от прости селски помещения за изпотяване, до високотехнологични комплекси. Настоящата мания по сауните идва в потвърждение на някои твърдения за древния характер на сауните.

„Първите сауни са били ями, изкопани в земята, в която са натрупани купчина камъни, нагрявана от огън. След като се нагреят, камъните са се покривали със слама или торф, върху която се е изливала водата за да се провокира нейното изпарение“, разказва фолклористката Далва Ламинмаки, която е и докторант по сауна култура в Университета на Източна Финландия .

Ранни къщи за изпотяване, датиращи от бронзовата епоха, се откриват в Обединеното кралство и Ирландия. Сауните и потните хижи също са били разпространени в древния ислямски свят, както и в местните култури на Мексико и Северна Америка. Според проучване на Харвардския университет индианската традиция на хижата включва церемонии и ритуали, включително „обреди на подготовка, молитва и пречистване“. В Япония „естествените пещери са били използвани като потни бани и те са еволюирали в бани в храмове и манастири“, обяснява Ема О’Кели в книгата си „Сауна – силата на дълбоката топлина“.

О’Кели пише, че „всяка култура, през всяка епоха, се е радвала на своя собствена форма на сауна. От османския хамам и темаскал на маите до японските муши-буро и кама-буро, от баните в Русия до сауните на Финландия, топлинната терапия е издържала изпитанието на времето, с растяща и намаляваща популярност и пресичайки континенти.

Днес хората се отнасят към сауната като към най-новото допълнение към техния набор от практики за самообслужване – заедно с йога, масаж и процедури за лице – перфектната противоотрова срещу напрегнатия начин на живот на 21-ви век.

Според Далва Ламинмаки хората в миналото са гледали на сауните не просто като на сгради, а като на гранични места между два свята. Освен като място за пране, те са били използвани за готвене, сушене на лен и ръж, правене на сапун, пране, грижа за болните, измиване на мъртвите преди погребение и раждане, обяснява фолклористката. В миналото хората са гледали на седмичната сауна като възможност да се отчистят преди неделната църковна служба и за отбелязване смяната на седмиците.

Духовният аспект на сауните

О’Кели обяснява в книгата си, че традиционно древните финландци, подобно на индианците, са почитали в сауната четирите елемента – въздух, вода, огън, земя . „сауната за тях е била като своеобразен микрокосмос от трите нива на вселената: горното царство, небесният свят; средното царство, Земята; и подземния свят на мъртвите. Цялата негова основна символика възпроизвежда циклите на растеж, взаимосвързаност и симбиоза, с крайна цел променени състояния, повишено съзнание и подмладяване.

„На сауната във Финландия са гледали като на място за народолечение, като хората са вярвали, че е била заредена със силата на техни предци и божества“, смята Ламинмаки.

Голяма част от митовете за сауната се появяват в Калевала (финландска епична поезия) и финландските рунически песни. „Поемата е създала трайна основа за сауната като ключов символ на финландската идентичност“, пише О’Кели, „и не е необичайно да видите боговете и богините на Калевала, издълбани във вратите и прозорците на сауната“.

През 1890 г. във Финландия народното лечение е обявено за незаконно и говоренето за духовни или свръхестествени практики в сауната става табу. Постепенно то е превърнато в Saunatonttu , за който се е смятало за набор от правила за добро поведение в сауната. „Децата винаги трябва да се държат уважително в сауната, за да избегнат разстройването на „Saunatonttu “, обяснява уебсайтът This is Finland. „Мъдростта се предава тайно, от уста на уста от възрастни къпещи се жени, пазители на лечението със сауна.“, пише О’Кели

Духовно и практично

Оттогава някои съвременни финландци и други с дълбоки корени в сауната, като скандинавските им съседи, балтийските нации и Русия, започват да оценяват тази комбинация от духовно и практично.И въпреки че се смята, че финландската дума сауна идва от саамската дума soudnje, което означава „яма в земята“, финландците не притежават сауната. Естония, например, има своето силно наследство в сауните. През 2013 г. естонската димна сауна беше поставена в представителния списък на ЮНЕСКО.

Във Финландия сауната е „един от ключовите национални символи“, казва Ламинмаки , точно защото е ежедневен ритуал за финландците, с 3,3 милиона сауни в страна с 5,5 милиона жители. „Всекидневните практики са от значение за националната идентичност и защото с течение на времето те формират широко споделено разбиране за културата и какво е да си гражданин на дадена страна“, добавя тя, „Смята се, че сауната създава основа за разбиране на това какво е финландството“.

„Сису“, сауна и Сибелиус

През 2020 г. културата на финландската сауна последва Естония и влезе в списъка на ЮНЕСКО. ЮНЕСКО описва как „културата на сауната е неразделна част от живота на по-голямата част от населението и повечето хора са стъпили в сауна още като бебета“.а финландството е обвито и в 500-годишната философия на сису, която базираната в Хелзинки авторка Катя Панцар описва в книгата си „Намирането на Сису“ като „уникалната финландска сила на волята, решимостта да не се отказваш или да вземаш лесен изход“. Тя смята, че неофициалното мото на страната „Сису, сауна и Сибелиус“ „има за цел да обобщи същността на страната и нейната идентичност“. Жан Сибелиус е великият композитор от 20-ти век на патриотичния химн на Финландия.

Сису е възприета през 1917 г. „от новите сили, като синоним на финландско качество, след като страната придоби независимост [след повече от 100 години руско управление, предшествано от шест века управление от Швеция, и все още се разглежда като вид „ социално лепило“, което държи финландското общество заедно“, пише О’Кели.

Финландците се стремят към сису, личностна черта, която е полезна, когато живеете в толкова студен климат с дълги зими.

Новооткритата популярност както на сауните, така и на плуването в студена вода превърна сауна туризма в атракция номер едно във Финландия. Сауна комплексът Löyly в Хелзинки, който отвори врати през 2016 г., привлича повече от 200 000 посетители годишно.

Ламинмаки обаче посочва, че този ренесанс на сауната понякога пренебрегва едно от най-важните качества на изживяването в сауната: „Сауната е място на равенство. Ние приветстваме всички полове и сексуалности, всички видове тела. Сауната обича хора, които са бедни, хора, които нямат работа, хора със седем деца и хора, които са тъжни, защото са без деца. Сауната е място за интроверти – няма проблем, ако не искаш да говориш – това е място за самотни хора да имат компания и е място, където всеки може да прекарва времето си.“, казва в заключение Ламинмаки.

По материали на BBC

Със съкращения

Снимка: Pixabay.com/ личен архив