Вкусът на месото, традиции, но не само….

Въпреки че традиционният български вкус остава водещ, някои месопреработватели вече експериментират с нетрадиционни комбинации

През тази година „Месомания“ отбелязва 30-то си издание, като на изложението присъстват не само вкусовете на традиционните български месни продукти, някои от които и с европейска защита , но и такива ориентирани към по-специфични потребности и към хората, склонни да пробват например италиански пръжки или румънския аналог на нашенския бабек. Има и специален детски пастет от телешко месо.

Като споменахме телешко месо на изложението противно на всеобщото схващане, че телешкото месо е във втората половина на класацията от вкусове, се наблюдават все повече малки производители на месни продукти от известни породи говеда като „Абърдийн“ или „Бллек Ангъс“ .Дори в един от случаите за да постигнат по-добри пазарни позиции, фермери отглеждащи стадата си в Еленския балкан са излезли с общ бранд, под който да предлагат месни продукти от говеждо месо.

Палитрата от сушени и пушени мезета е толкова голяма, че е трудно да се различават. Някои като производители от Петричко експериментират със луканки с орехи и сушени смокини, вретено с плънка от кашкавал и кисели краставици и с топено сирене и бекон други като семейната компания „Цър Пър“ залагат на традицията предлагайки сред асортимента си салам „Камчия“ и класически сух шпек салам сравним само със онзи от детството на онова поколение, към което се числи и пишещия тези редове. Сегментът от месни изделия насочени специално към децата се допълва от неосолена шунка.

Новости в опаковките

Новости се откриват не само в света на вкусовете, но и в опаковките, защото например от „Орехите“ представиха нова серия от трайни колбаси в специални опаковки, в които е съхранен въздух, и така вкусовите качества на месото се запазва по-дълго в сравнение с добре познатите вакумирани опаковки.

Сред предизвикателствата пред месопреработвателната индустрия, освен все по-осезаемия проблем с работната ръка особено недостига на среден мениджърски персонал, се откроява и липсата на достатъчно българска суровина. И ако компании като „Добротица“ са успели да задоволят потребностите си от българска суровина, благодарение на това, че са от малкото затворили целия цикъл – от производство, през преработка до предлагане на готовата продукция в собствена мрежа от магазини, то за по-малки семейни месопреработватели като „Цър пър“, делът на вносната суровина е от 30% нагоре.

„Предимството на това че сме затворили цикъла е да получаваме висококачествена суровина от нашите стопанства, от която да произвеждаме месни продукти без консерванти. Нивото на продуктите ни е такова, че те могат да се консумират както от малки деца, така и от възрастни хора, защото гарантираме много добро качество“, сподели Мария Матеева, отговаряща за качеството на продуктите на „Добротица“.

И когато става дума за производството на висококачествени месни продукти, темата за пазарите също не може да бъде избегната. В развитието на вътрешните пазари има най-различни модели, от развитие на собствена мрежа от магазини, през сътрудничество с големи вериги или предлагане на отделни нишови продукти в специализирани магазини от по-висок клас.

Отминалата пандемия както за едни се оказа мащеха, така за други помогна да развият и собствени онлайн канали на продажби. Малко по-сложен стои въпросът с развитието на нови външни пазари, предвид на това, че голяма част от преработвателите предлагат основно традиционни български месни продукти. А те намират пазар само в онези страни, в които има големи български общности.

Мартин Иванов