Малък проект за малки фермери проправя пътя им към повишаване на енергийната ефективност Мартин Иванов, 13.11.202320.11.2023 Rate this post 60 микропредприятия се включиха в българо-норвежки проект за обмяна на опит за повишаване на енергийната ефективност и намаляване разхищението на ресурси Твърде рядко ефектът от работата на администрацията е видим за малките фермери. От министерството на земеделието вече започнаха разяснителна кампания сред фермерите как да кандидатстват по две процедури от националния план за възстановяване и устойчивост, едната от които е е свързана с инвестиции за технологична и екологична модернизация на стопанствата по която са предвидени да бъдат усвоени 318 млн. лева. Както обикновено обаче, от възможностите на подобни инициативи рядко могат да се възползват най-малките фермери, които особено в настоящите условия на икономическа несигурност и висока инфлация имат най-много нужда да повишат устойчивостта на стопанствата си. А това може да стане чрез въвеждане на различни мерки за повишаване на енергийната ефективност. Ето защо от фондация „Биоселена“ с партньорството на норвежка неправителствена организация реализираха специален обучителен проект насочен към най-малките фермери с посещения на стопанства с вече реализирани проекти за повишаване на енергийната им ефективност. В обучението се включиха около 60 фермери от цялата страна. Две от посещенията бяха във „Дивата ферма“ в Източните Родопи и във ферма „Версол“ в мездренското село Лик, в която се отглеждат плодове и зеленчуци съобразно принципите на биодинамичното земеделие. Стоилко Апостолов и Мирослав Пешовски „Идеята за проекта ни дойде след като си видяхме високите сметки за ток в офиса към края на миналата година и решихме да проверим каква е ситуацията сред малките фермери и производители с които работим на пазара. Оказа се че повечето от тях също се оплакват, че разходите им за ток са скочили. Това важи особено за онези от тях които пастьоризират мляко или имат термична обработка“, поясни председателят на „Биоселена“Стоилко Апостолов. И „Дивата ферма“ на Бети и Николай Василеви са един от примерите за малки ферми, в които може да се извършва термична обработка в случая на месо. Провокирани от високите разходи за енергия, от „Биоселена“ се свързали с техни партньори от Норвегия, неправителствена организация с 200 годишна история, с която реализирали съвместен проект. „Кривата с цените на тока удари цяла Европа. Дори и богатата Норвегия, която изнася ток за Англия и Германия. И ако до преди 15 години соларните панели там бяха екзотика, сега вече не са“, продължава Апостолов. Бети Василева пред кланницата на “Дивата ферма”, която се захранва със соларна енергия Това ги провокирало да направят този съвместен проект, насочен конкретно към малките фермери за това как малки стопанства могат да повишат своята енергийна ефективност. Заедно с усилията за намаляване разхищението на храни и и на ресурси тя е третият компонент от така наречената кръгова икономика. Чрез съчетаване на теория и практика да се покаже и норвежкият опит „Идеята ни бе да подберем няколко добри практики както от България, така и от Норвегия, които да популяризираме. Проектът включваше както теоретична част така и посещения на място и индивидуална подкрепа за онази част от фермерите, решили да въведат подобни мерки за повишаване на енергийната ефективност в стопанствата си“, разясни още Апостолов Поставянето на соларни панели в малките ферми може да е по думите му само малка част от тези мерки за повишаване на енергийната ефективност и намаляване разхищаването на ресурси. Към тези мерки биха могли да се причислят още методи за съхраняване на енергия, за рекуперация на водата, която след пастьоризиране на млякото например вместо да се изхвърля , да се използва за измиване на съдовете или непродаденият хляб да се прави на крутони. В „Дивата ферма“ също са възприели някои от принципите на кръговата икономика, и както за повишаване на енергийната ефективност, чрез инсталирани от началото на тази година слънчеви панели, така и чрез обработка на остатъчните месни продукти като говежда лой, кокали и бульона след термичната обработка на месото. „Норвежците дори ни представиха доста интересен пример за прилагане на подобни мерки за местен малък производител, който започнал да прави чипс от бирена каша. Това беше доста подходящ пример, защото ние също използваме бирената каша за храна на крави или на насекоми. Въпросният чипс се явява продукт с добавена стойност който се продава много скъпо и се радва на висок интерес“, посочи Апостолов. От производство на слънчева енергия до събиране на дъждовната вода Във ферма „Версол“ са отишли дори по-далеч в прилагането на мерки за повишаване на енергийната ефективност, а освен соларни панели са инсталирали и батерии за съхраняване на енергията и система за подгряване на водата използвана за поливане на зеленчуковите оранжерии. Соларната инсталация на семейна ферма “Версол” „С прилагането на мерки за повишаване на енергийната ефективност започнахме още през 2015 година, когато ситуацията беше съвсем различна. Имаме фотоволтаични панели за соларна енергия както и акумулаторно стопанство, като въобще не сме свързани с мрежата. С нея захранваме цялото стопанство от оранжериите през помпите за вода до проветрителите. Освен това имаме слънчеви колектори, чрез които подгряваме водата “, казва Мирослав Пешовски. Като част от мерките за спестяване на ресурси в неговото стопанство събират дъждовната вода в специални резервоари с обща вместимост от около 600 кубика. Софтуерът за контрол на всички процеси е разработен от българската фирма „Ондо“. В помощ на фермерите е и опитният инженер Александър Воденичаров от Пловдив. „Вече има технология, която позволява преработката на костите чрез извличане на мазнините и изпичане в барабанна пещ за получаване на биофосфатен тор“, разказва експертът. Красимира Станкова. от ферма “Милковица” „За нас като малка ферма от участието ни в този проект най- много ни заинтригуваха идеите за повишаване на енергийната ефективност , като планираме да приложим част от наученото за да можем да облекчим разходите си за отопление и енергия и да успеем да използваме остатъчната суровина от животните “, казва Красимира Станкова. Нейната семейна ферма в която отглежда близо 60 крави и стопанисват около 4 хил. декара земя се намира в село Милковица, Плевенско. За някои от фермерите въвеждането на мерки за енергийна ефективност е все още по-близко или по-далечно бъдеще, други , които са тръгнали по пътя да затварят цикъла на производство вече са изправени пред проблема как да минимизират разходите си например от изградения мобилен кланичен пункт, и да увеличат добавената стойност на производството си. В повечето случаи както мерките, така и въвеждането на системи за енергийна ефективност са насочени предимно към големите индустриални производители. Примерът на този българо-норвежки проект е показателен обаче, че и за малките винаги може да се намери място под слънцето. Мартин Иванов СходниС.Апостолов: Индустрията на големите рядко се сеща…„Дивата ферма“ в битка за опазване на равновесието…Земеделие край българският Йелоустоун Био "Дивата ферма"„Биоселена“биодинамично земеделиеенергийнаефективностНорвегияСтоилко Апостоловферма Версол