Бети и Николай Василеви привличат туристи от всички краища на света в своята дива, дива ферма…

Диво, красиво, с есенни пейзажи сякаш излезли от четката на някой художник. Това представлява околността на село Голямо поле, в което като истински ентусиасти Бети и Николай Василеви продължават да доказват, че в земеделието особено на българска почва няма нищо невъзможно или случайно.

Това е място, което заради вълшебното си разположение богатата си природа и разнообразие, уникалните гледки към околните планини от някогашния вулканичен кратер е известно не само у нас. Регионът на Източните Родопи, в който все още свободно бродят вълци а над тях още по-свободно се реят лешояди и орли е притегателно място за туристи и любители на орнитологичното ни богатство от Австралия до Малдивите и от ССАЩ до Япония.

Иначе село Горно поле изглежда като много други български села с малко живот, с много разрушени и изоставени къщи, без училище и с църква която отваря от време на време. Единствените апостоли даващи живец на това място са Бети и Николай, които заради своята упоритост дават нов облик на Горно поле.

„Ходим да се черкуваме в Хасково защото тук свещеник идва много рядко“, признава Бети, докато ни води към скалните останки от древния вулкан. Предупреждава ни, че скалите на места са опасни.

Сякаш неустояли на времето и на природните катаклизми, те също са натрупали многовековна умора. Скалите са част от полиминерална жила, която на времето е привличала геолози от целия Източен блок. Заради своя жълт отенък са наречени Българският Йелоустоун.

„Фермата ни е дива, защото всичките ни животни се отглеждат на свобода. И хората и животните са диви. И природата ни е едно от най-защитените диви кътчета от Европа.“ Така Бети ни представя тяхната ферма.

Отглеждат 1600 животни. Пасят ги в различни местности, като тя изчислява че загражденията на пасищата част от фермата достигат до 100 километра. За пръв път част от земята в местността „Алджък каръ“ засели със сорго.

„Експериментът се получи много сполучлив. Първоначално смятахме да го използваме за зелено торене, но впоследствие го окосихме и балирахме. Не иска нито пръскане, нито третиране, което е идеално за биоземеделие“, продължава тя.

За суровия климат на мястото подсказва и фактът, че едва през тази седмица е паднал малко дъжд от юни насам. А водата особено за животновъдството е жизнено важна както за поене на животните, така и за това, че увеличава тревата по пасищата.

„Миналата година заради сушата сме стояли в природния парк до 20 ноември, но през тази трябваше да го напуснем след 31 октомври“, споделя Бети.

За нуждите за водопой на животните успели да изчистят селски микроязовир, който обаче бил присвоен от местен партиен функционер с цел печалбарство. Впоследствие им забранил да отглеждат зеленчуковата си градина.

„При нас няма много вода. Ако има някаква цепнатина в която има малко вода, през лятото всичко пресъхва“, добавя тя. Подобна е съдбата и на някои по-малки язовири в региона.

Стопанисват около 4 хил. декара собствена земя към които се прибавят още 8 хил. декара наети земи край Белмекен. Там животните пашуват през лятото за около три месеца. Краят на юли по думите и е най-доброто време да се качат животните на пасищата край Белмекен, защото преди това е още студено и дъждовно.

„Кравите са най-гледаните животни при нас, защото те са от курорт на курорт“, шегува се бети.

Освен 1600те крави в „Дивата ферма“ отглеждат и 25-30 коня. За презимуване на животните са подготвили около 5 хил. бали със сено, които ще стигнат за максимум 2 месеца.

„Регионът ни е такъв че ако не изкараме животните в Рила трябва да започнем да ги храним със сено от балите на 31 август. Тревата се коси само веднъж през май-юни и толкова. Имаме около 500 декара засети с люцерна и други тревни смески които могат да се окосят най-много три пъти, продължава Бети.

В миналото в землището на селото са се отглеждали близо 17 хил. животни, като почти всички са отивали за износ за арабските страни. Голяма част от тях са били каракачански овце. Малка част от конете използват най-вече за следене на стадата когато са на Рила, където разстоянията са много големи.

Покрай развитието на туризма започнали да предлагат месото на крайни клиенти, вместо да го предлагат на месопреработватели на безценица. След това назряла идеята да затворят цикъла като си направят кланица. През 2015 година спечелили проект за средства за инвестиции и след три години успели да постоят кланицата. В началото нещата тръгнали много бавно, но през миналата година всичко се променило.

„Продуктите ни започнаха да свършват само дни след като се върнахме с животните във фермата“, споделя Бети.

Хората вече познават качеството на месните продукти. Появили се и корпоративни клиенти. Поради това че не използват никакви консерванти в тях, в началото имало недоверие защото месото губело цвета си толкова бързо, но повечето клиенти вече са свикнали на това.

Изненадващо сред най-търсените продукти на „Дивата ферма“ са не суджуците, а говеждата лой която се оказва тайната съставка на белгийските пържени картофи и бульонът -продукти богати на полезни вещества и омега-мастни киселини.

„Изследванията които направихме на нашата говежда лой показаха че съдържанието на омега-3 е 12,46 на 100 грама. За сравнение в дивата сьомга, която също е богата на омега-мастни киселини, съдържанието на омега-3 е само 3,7 на сто грама“, казва в потвърждение Бети.

При херингата съдържанието на омега-3 е 3,3 грама на сто грама, а при скумрията 2,7 на 100.

Бети и Николай не спират до тук. Освен че залагат стриктно на принципите на кръговата икономика, преработвайки почти всичко което им дава природата, обмислят и нови продукти, идеи за които сякаш на шега бяха подхвърлени от участниците в обучението на техни колеги за това как да повишат енергийната ефективност и да намалят разхищението на ресурси. Вече са инсталирали и соларни панели на кланицата за да си помагат в работата с възобновяема енергия. С примера си двамата фермери могат да мотивират и други техни колеги да тръгнат по техния път. Защото земеделието ни определено има нужда от иноватори не само на думи, а и на дела. Хора като Бети и Николай, с тяхната дива, дива ферма, превърнала се бавно в истински рай и за хора, и за животни…

Мартин Иванов