Когато земеделието е зле, помагат животните, и обратно
Достигайки до една определена фаза на развитие, когато вече са създали свое малко стопанство, все повече малки фермери си задават въпроса как да станат по-устойчиви. Еднозначен отговор на този въпрос няма, но няма и решение без да се обмени опит и идеи. Час от тези идеи могат да са насочени към повишаване на енергийната ефективност и намаляване разхищаването на ресурсите. Благодарение на един българо-норвежки проект около 60 фермери от цялата страна получиха възможност не само да обменят опит и идеи, но и да видят на практика как техни колеги вече са предприели стъпки в тази насока с единствения стремеж да повишат своята жизнеспособност.
Красимира Стефанова от мандра „Милковица“ от едноименното плевенско село е една от тези фермери. „Ние сме малко семейно стопанство, в което се отглеждат 60 дойни крави, като общият брой на животните ни е 102, и стопанисваме около 4 хил. декара земя“, казва пред медиите Красимира.
Като много други села, и в Милковица са запазили според нея хубави спомени от миналото, когато във всяка къща е имало животни. Започнали да развиват семейната ферма крачка по крачка. Животните постепенно се увеличили от четири на десет и броят им продължил да се увеличава.
„Имахме в началото малка ферма, която след това по проект успяхме да преобразуваме в по-голяма. Стопанството ни е полуавтоматизирано и все още имаме нужда от човешка ръка, но за мащабите на селото ни е добре“, продължава Красимира.
Намерили алтернатива в собствена преработка в мобилна мандра
Изчерпването на възможностите да продават млякото си на по-големи преработватели ги довело до логичното решение да затворят цикъла на производство.
„Трябваше да намерим алтернатива . Сдобихме се с малка модулна мандра с цикъл на производство от 500 литра на ден. Оставащото мляко пак продаваме на по-голяма мандра“, продължава тя.
Произвеждат основните млечни продукти – сирене, кашкавал и кисело мляко. Освен малко магазинче в село Милковица имат още едно в Плевен, като зареждат и млекомати в магазините. Животните в семейната ферма са основно от породата „Черно-шарено говедо“. Отглеждат се оборно в боксове в оборите на бившето ТКЗС в селото.
Красимира Станкова. от ферма “Минковица”
За това колко нестабилно е положението на всяко малко семейно стопанство у нас са показателни и думите и:“ Когато е зле със земеделието, помагат животните и обратното.“ Ето защо участието в подобен проект, в който да обменят опит с фермери вече внедрили успешни практики за енергийна ефективност може да е само полезно за тях.
„За нас като малка ферма от участието ни в този проект най- много ни заинтригуваха идеите за повишаване на енергийната ефективност , като планираме да приложим част от наученото за да можем да облекчим разходите си за отопление и енергия и да успеем да използваме остатъчната суровина от животните “, казва тя.
По-голямата дейност на стопанството по думите и се извършва от семейството, като имат само пет души допълнителен персонал.
„Голямата ми дъщеря учи за ветеринарен техник в Ловеч и помага много в мандрата и при производството на млечните продукти“, добавя Красимира.
Сиренцата на мандра „Милковица“
В по-сухите периоди от годината вече изпитват и проблеми с напояването на животните. Въпреки трудностите които срещат не престават да мислят и за разширяване на дейността. Бавно и постепенно обновяват още един обор, в който искат да въведат цялостна автоматизация на дейностите за да спестят и от работната ръка. „Успяхме да ги вземем с много заеми и много труд“ заключава Красимира.
Освен с много труд малки фермери като нея гледат и към възможностите за подобряване на енергийната ефективност, намаляване на разхищението на ресурси и увеличаване преработката на животинската продукция. Това е пътят не само към повишаване на добавената стойност, но и към увеличаване на възможностите за преживяване на кризи и предизвикателства от най-различно естество, които не липсват.
