С.Апостолов: Индустрията на големите рядко се сеща за малките

Rate this post

Мкропредприятията в хранителната индустрия- крайъгълен камък на икономиката

Могат ли малките и микропредприятията особено в една толкова динамично развиваща се индустрия като храните с почти ежедневна промяна на тенденциите на потребителите да са крйъгълен камък на икономиката?! Отговорът на този въпрос е недвусмислен и категорично положителен. И не най-вече защото малките има накъде да растат и да се развиват, а заради това, че мнозина от тях прилагат добри практики, за които често големите не се замислят. Това важи в особена степен когато става дума за кръгова икономика и въвеждане на мерки за енергийна ефективност.

Председателят на „Биоселена“ Стоилко Апостолов запозна присъстващите по време на юбилейна конференция на Съюза на производителите на храни с полезни практики прилагани от различни микропредприятия в хранителната индустрия, като някои от тях, учащващи на фермерските пазари спечелиха и награди.

„Те са много важни за нас, защото ние постоянно работим с тях. Освен това те са в основата на производството на хрни у нас. Статистиката идва да подкрепи това, като според нея 93% от предприятията у нас са микропредприятия“, каза Апостолов

Въпреки че политиките трябва да са ориентирани тъкмо към тях, в редица случаи според него те остават пренебрегнати, като това важи особено за онези от тях, които работят в областта на храните. Малцина от тези предприятия имат, а и могат да си позволят да си построят специални помещения.. Често работят в собствени такива които не са пригодени и не са енергийно ефективни.

„Например малките мандри в страната използват големи и неефективни пастьоризатори за млякото, през които минават и се похабяват тонове литри вода тъй като първо се изразходва енергия да се затопли водата преминаваща през тях, а после и за охлаждането им. За разлика от тях при индустриалните производители на мляко се използват пастьоризатори, които са вързани в производствения поток и позволяват по-ефективно да се използват ресурсите и енергията“, посочи Апостолов.

Основната причина за подобни различия според него е, че индустрията която проектира и произвежда подобни уреди не мисли за малките. „За мен микро и малките предприятия са един огромен потенциал не само за производителите и доставчиците на оборудване, защото например в Швеция съм виждал как малка мандра работи със специален пастйоризатор, който е пригоден тъкмо за нея. Ние обаче продължаваме да ги оборудваме с всякакви машини, пригодени за малък бизнес

Апостолов припомни за последния успешно реализиран от „Биоселена“ проект съвместно с норвежки партньори.

„Идеята за подобряване енергийната ефективност на малките предприятия с които работим дойде от страна на самия бизнес. Преминахме през дискусия в която стана ясно, че най-добрият начин да се повиши енергийната ефективност е чрез собствено производство на енергия. За това има два основни ачина, достъпни за микропредприятията- производство на енергия чрез слънчеви колектори за нагряване на водата, и производство чрез соларни панели“, припомни още той.

В рамките на проекта както вече писах, се включих около 60 малки и микропредприятия, представители на които преминаха теоретично обучение и посетиха две ферми – „Дивата ферма“ и „Версол“ в които се запознаха с вече реализирани проекти за повишаване на енергийната ефективност.

„За съжаление много малко са микропредприятията, които са изградили системи от сънчеви колектори за нагряване на водата. При слънчевите панели, които с гаранция между 20 и 30 одини, всеки панел произвежда около 700 киловатчаса ток“ каза още Апостолов.

Вече има и специална геобазирана платформа, посредством която всеки собственик на микропредприятие може да си изчисли какво количество електроенергия може да произведе, ако монтира определено количество соларни панели.

Показателен факт за консуматорското общество в което живеем е, че според специална платформа, публикуваща от 1970 година ежегодно насам данни, през тази година България е изразходвала образно казано всички ресурси на планетата на 9 септември, и вече живеем в период на наем на ресурси. Това означава, че да продължи да съществува по този начин консуматорското ни общество, имаме нужда от ресурсите на 1,6 планети. За сравнение в Норвегия ресурсите нужни за цялата планета през тази година са били изхарчени само за четири месеца- до 13 април.

Е, струва ли си да се замислим какво и как потребяваме, и дали спасението ни като планета трябва да е в ръцете само най- големите индустрии, или на онези , малките които произвеждат с мисъл хем как да пестят ресурси, хем как да ни дадат наистина вкусна и автентична храна

 

Мартин Иванов

 

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар