Властелини на зелето

Истински работещите фермери искат не само субсидии но и ясни правила

Те са от малцината фермери, които не само могат да се нарекат успешни, и да послужат за пример на своите колеги. Те са и от малцината, които не искат само субсидии без да произвеждат нищо. Те са и от малкото, способни да си направят успешен проект за три часа, който да им даде възможност да си закупят специална машина с която да си улеснят работата по прибирането и сортирането на зелето от полето. Те са семейство Иван и Деси Кабурови, зеленчукопроизводители от Мало Конаре.

Семейство Кабурови могат да бъдат посочени за пример и заради това, че са от малкото прогледнали производители, осъзнали, че без обединение няма спасение. Затова са се обединили с техни приятели и съмишленици за общото благо- създаване на бизнес с повишаваща се добавена стойност, който да носи блага на тях и семействата им, и удовлетворение на нас потребителите, че можем все още да се наслаждаваме на истинския вкус на зеленчуци и плодове българско производство.

За да продължават да добавят стойност към продукцията си фермери като Иван искат да има правила, които да се спазват от всички. Да се проследи например защо по веригата от фермата до потребителя, цената на българските плодове и зеленчуци се увеличава двойно.

„Аз за да отгледам един домат имам 60 дни от засаждането на растението докато започне да плододава. Това са четири-пет месеца, в които сякаш отглеждам едно малко детенце. След като този продукт излиза на пазара трябва да бъде опакован. Ние не искаме само да ни се раздават субсидии, а правила в сектора, които да ни позволят да се оправим сами, казва фермерът. Според него липсата на такива правила им пречи да работят добре.

„Имаме една нелоялна конкуренция, в която трябва да се борим с вълците. Това са спекулантите и търговците по тържищата“, категоричен е Иван. Бил е принуден да унищожи последните растения с домати преди Коледа, заради по-слабото плододаване поради спецификата на зимата с по-малко слънчеви дни и оттам с по-малко фотосинтеза.

Другият фактор, който го кара да произвежда по-малко са цените на енергоносителите. На ден оранжерията му гълта по пет тона пелети за отопление. Това е причината и да започне с новата реколта с началото на пролетта в началото на март, вместо месец по-рано. Според него ако цените на енергоносителите са по-евтини, това би му позволило да се надява на по-добра реализация на зеленчуците.

„Оранжерията ми която представлява високо технологично съоражение по този начин се превръща в една обикновена тунелна оранжерия, вместо да дава продукция и да осигурява препитание на хората. Това че ще засадя новата реколта с месец по-късно ми носи по-малки рискове и по-малък разход на средства за отопление“, продължава Иван.

Освен домати в семейното си стопанство отглеждат и зеле, специален японски сорт, който много се харесал на потребителите и се превърнал в хит.

„Това не е трайна продукция, и като се извади на каквато цена е, на такава ще се продава. Не може обаче без правила. Много е важно правилното разпределение на субсидиите, за да не стане така, че един сектор да унищожи друг. Ние сме много доволни от зелето тази година тъй като продадохме над 600-700 тона зеле във веригите. Понеже потребителите го харесаха и и е с много добри вкусови качества увеличихме мащабите“, добавя Иван.

Както споменахме със свои колеги направили неформално сдружение, така че да си помагат взаимно. Един да продава зелени растения, друг да реализира на пазара гъби, той се включва с домати зеле и тикви, а един човек движи логистиката.

Така стъпка по стъпка Иван Кабуров гради своето стопанство, постигайки непостижимото за мнозина български земеделски производители сдружаване. За да продължават напред е нужна и подкрепа от държавата, най-вече чрез създаване на условия да задържат своята устойчивост. Едно от тези условия е и отдавна превърналото се в щекотлива тема напояване, защото каквито и технологии да се прилагат без напояване земята трудно се отблагодарява и дава плод. И ако не се облекчи бюрократичната процедура за изграждане на сондажи, оранжерийните производители няма как да просперират и да са конкуренция на пазара.

Не по-маловажно е обаче, че все още има фермери като Иван Кабуров, които могат да служат за пример и успешен модел на развитие, развитие което показва, че в края на тунела винаги може да има по малко надежда, реализъм и светлина.

Мартин Иванов