Земеделието – „болният човек“ на Европа

Rate this post

Брюксел се превърна в барутен погреб за фермерското недоволство

Вчерашните кадри показани от мейнстриийм медиите на фермери с анархистично поведение, хвърлящи камъни и яйца по европейските институции в Брюксел недвусмислено показаха, че диагнозата на земеделието може да бъде само една- „болният човек“ на Европа. В същото време протестната вълна на производителите, обхванала Стария континент довежда до политически екстаз всякакви представители на популистки и крайни формации, които се виждат все по-близо до управленските лостове на Европа.

Брюксел се превърна в барутен погреб за фермерското недоволство, снимка скрийншот YouTube

Всеки би се запитал, имат ли основание протестите на фермерите. Да, доколкото те са насочени към празнодумието на политиците, и дебелоочието на бюрократите. Едните се опитват да излязат от положението както винаги с общи фрази без никаква конкретика, а задачата на другите е да ги облекат с всевъзможен бюрократичен товар от регламенти и директтиви.

Само че  не всичко записано в тези постулати на европейското управление съвпада свижданията на онези, в случая на фермерите, които например не искат нито да намаляват пестицидите, нито да спрат да дават по-малко антибиотици на животните. И резултатите са видими- камъни и яйца по една от сградите на Европейския парламент.

Отделен въпрос и тема на друг разговор е както биха казали някои, дали ние като общество имаме нужда от толкова надут и тромав еврократичен апарат, харчещ милиарди евро годишно за собствени блага. Надеждите ни са скоро изкуствения интелект да успее да замени поне част от чарковете на тази бюрократична машина и да доведе до известно равновесие поне докато окончателно не бъде изпуснат духа от бутилката.

 

От своя страна европейското земеделие в продължение на десетилетия е свръх субсидирано и в същото време неспособно да се нагоди както към променящия се климат, така и към менящите се условия защото не всичко зависи от фермерите. Европа продължава да произвежда много повече отколкото потребява. Производителите залагат на високодобивни сортове животни и растения с цел печалба а не качество. Това води освен до изчерпване на ресурси като почви и води, до тяхното замърсяване, и до производство на плодове и зеленчуци с повече или по-малко пестицидни остатъци. Каквито и стандарти да са налице, какъвто и контрол да се упражнява , резултатите от сврръх интензивното земеделие са видими в супермаркетите- лъскави плодове и зеленчуци, и безвкусна храна.

Регионалните продукти ако ги има или са изтласкани някъде в задния двор на Европа, или остават недостъпни за повечето потребители. Земеделието е заприличало на човек, чиито жизнени функции се поддържат на командно дишане, за който никой медик не дава надежда за скорошно подобрение. Подобно на болния човек и  и земеделието, поддържано  ежегодно от многомилиардни инжекции от субсидии, без да има надежда някой ден наистина да стане конкурентноспособно и да произвежда вкусни и здравословни храни.

Всичко това идва на фона на загубена потребителска идентичност, загубата на усещането на истинския вкус на храната, съхранен някъде в спомените ни и на фона на това, че 65% от родителите у нас, както показват данните на едно проучване, позволяват на децата си да ядат нездравословни храни.

В резултат на това изглеждаме все по-болни, затлъстели и с намаляваща жизненост и конкурентноспособност, такова каквото ще продължи да е и европейското земеделие. Европа обаче не се нуждае от болно земеделие, още по-малко от болни хора, и колкото по-бързо го осъзнаят политици и бюрократи, толкова по-добре…

Мартин Иванов

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар