Христо Янков: Българските вина остават неконкурентни на външните пазари

Rate this post

Опитваме се да сме балансьори по веригата между производителите на грозде, винопроизводителите и потребителите, казва Христо Янков, изпълнителен директор на „Черноморско злато“

 

Христо Янков, изпълнителен директор на „Черноморско злато“ АД

Г-н Янков каква година очаквате като вино и гроздопроизводители. Трудно е да се правят толкова ранни прогнози, но все пак какви са вашите очаквания?

Да, прогнозирането на каквито и да са добиви е трудно да се направи. Надяваме се на добри добиви,ако всичко върви нормално. Много е трудно да кажем толкова рано, какъв ще бъде характерът на реколтата. Ако лятото пак е сушаво, дано и да няма аномалии като бурите през предишни години.

Успяхте ли да се възстановите след последните екстремни климатични явления през септември 2022 година?

Все още имаме отражения върху лозата. Поне миналата година имаше. Надяваме се тази година да са по-малки. Трябва да отбележа, че реакцията по отношение на щетите които претърпяхме тогава от бурята през септември 2022 година беше много адекватна. Получихме компенсации и дори с малки забавяния помощта беше напълно адекватна.

След влизането ни в ЕС прогресивно намаляват лозовите масиви у нас. Бутиковите изби също и оставате предимно големи производители. От своя страна малките гроздопроизводители разчитат на вас да изкупувате гроздето им. Защо не може да им дадете цената която очакват?

Разбираемо е че те очакват от нас някаква реална цена. Ние за да направим себестойност която да е съпоставима с други страни в ЕС даже очакваме тя да е наполовина Все се опитваме да сме балансьори по веригата между производители на грозде, винопроизводители и потребители за да можем и ние да продаваме. Истината е, че българските вина не са конкурентни на външните пазари.

В тази връзка в търсене ли сте на нови пазари?

За да пробием на някакъв пазар, ние трябва да сме конкурентни. Качеството на нашите вина трябва да е малко по-добро, а цената да е малко по-ниска и съпоставима с конкурентната.

Председателят на Националната лозаровинарска камара Йордан Чорбаджийски зарязва лозовите масиви край Поморие на Трифон Зарезан

Кои са ви най-големите конкуренти?

Дори Италия, Испания и Франция имат вина на конкурентни и дори под нашите цени.

Кои са вашите външни пазари?

В момента повечето пазари са за високоалкохони напитки. Имаме много малко такива и то в определени държави. Имаме такива почти навсякъде но е много малко като продукция.

Как намирате решение на този проблем?

Все още не сме го намерили. Търсим го като се опитваме да убедим държавата във важността на нашия сектор.

Каква практика прилагат останалите страни в ЕС?

Не мога да кажа конкретно каква е практиката в тези страни. Хората които трябва да я знаят сигурно я знаят. При положение че един бранш като лозаровинарския е притиснат до ъгъла, трябва да се вземат някакви спешни мерки от страна на държавата. Например да се въведе субсидия на килограм грозде предаден фактуриран на данъчните складове. За държавата това не е някакъв огромен бюджет. Ако у нас се преработват 130-140 хил. тона грозде които влизат в данъчните складове. Ако го умножим например по 30 стотинки на килограм, това прави бюджет под 40 млн. лева. Тези пари впоследствие се връщат в държавата, а освен това води и до изсветляване на сектора. Подобно подпомагане ще доведе и до подобряване на ситуацията с работната ръка, осигуровки, заплащане . От наша страна в държавата ще влязат допълнително акцизи и ДДС.
Не е само това, защото ние пък ангажираме и производителите на бутилки, тапи, етикети, кашони,транспорт и логистика. Така се задвижва колелото и се увеличават и приходите на държавата. Тези субсидии от 30 стотинки са директни и отиват при гроздопроизводителите, но те ни помагат и на нас да произвеждаме продукция с по-конкурентни цени.

Все повече западни пазари изискват олекотяване на бутилките. Тази практика налага ли се вече по-широко и у нас?

Да, това е тенденция, която е добра и за транспорта. Ние вече минаваме на олекотени бутилки при производството на една от ракиите ни.

Как се отнасяте към факта, че при бутилирането на все повече вина се предпочитат пластмасовите капачки а не корка с оглед и на намаляването на световните запаси от него?

Това е тенденция която доста навлезе в последно време. Използването на пластмасови винтови капачки е по-скоро за вина за бърза консумация и за такива с по-нисък клас. За вина които са за за консумация в период на една година. Тя идва може би и от потребителя, защото за него е по-лесно. Използването им за вино от такъв тип, за каквито са предназначени не оказва никакво влияние върху качеството. Дори белите вина се съхраняват по-добре и почти липсва риск от трихлор аминол.

Вие освен на външния пазар оставате неконкурентни и на вътрешния, защото цената на българските вина с каквито и да са качества остава доста по-висока от тази на някои вносни вина. На какво се дължи това?

Като тръгнем от гроздето всичко води след себе си до това. Има и много скъпи вина например италиански, но има и такива от Испания, които се предлагат на крайния потребител на 2,15 лева с ДДС – бяло, розе и червено. Ние празна бутилка няма как да вкараме на подобна цена. Да не говорим за логистиката на подобни вина от Испания и за това, дали и колко печелят веригите като ги предлагат. За такива вина става дума, на които няма как да реагираме на тях.

Казвате че избите намаляват, но според мен не е така. Ние имаме над 350 винопроизводители. За всички обаче оцеляването е равносилно на борба.

Държавата помага ли ли ви в последните години да представяте вината си на големи винени изложения в Европа като тези в Дюселдорф, Париж или Лондон?

Да, държавата подкрепя участието ни на изложението в Дюселдорф. Миналата година имаше едно изложение в Сърбия за което също ни беше оказана подкрепа.

Заради невъзможността ни да предлагаме по-големи количества вина на китайския пазар остава ли все така далечен?

Преди пандемията от ковид направихме опит да се приближим до пазара на Китай, но локдауна много обърка нещата. Този пазар определено е труден за нас.

В интервюто са използвани въпроси и на колеги от други медии.

 

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар