Семеен бизнес трасира пътя на българския ориз- от полето до трапезата Мартин Иванов, 28.02.2024 Rate this post Компанията развива успешен бизнес вече две десетилетия и изнася продукцията си в страни като Турция, Полша и Италия Производството на ориз у нас е далеч от вниманието на хората, а за успелите производители на ориз се пише твърде рядко. Една от компаниите- семеен бизнес, с принос за това сортове български ориз да достигат до трапезата ни е „Екоприм“, която през тази година за пръв път участва на специализираното изложение „Фуудтех“ в Пловдив. Историята на компанията започва през 1999 година с отглеждането на едва 150 декара с ориз. Впоследствие с разширяване на площите и на производството те изградили и собствено оризопреработвателно предприятие. Делина Ангелова (вляво) „Нашият бизнес съществува от 20 години насам. Ние сме концентрирали усилията си основно в предлагането на продукция за търговците на едро на които предлагаме пакети по 2 килограма, които се опитваме да реализираме както на нашия, така и на международния пазар. От година изнасяме за страни като Полша, Турция и Италия. Всичко е чисто българско производство, като дори опаковките ни са направени от наши български партньори“, казва Делина Ангелова. От две години насам компанията от село Белозем предлага продукцията си и на пазара на дребно за да я направят по-разпознаваема. От 150 декара в миналото, обработваемите площи днес надминават 6 хил. декара, разположени в землищата на Белозем, Сарацово и Чалъковица. „Всичките ни обработваеми площи са заети с ориз който жъне. преработваме и опаковаме в пакети, бегове и чували. Отглеждаме единствено ориз от който обмисляме да разширим нашите продукти като предложим здравословни храни базирани на ориза. Тепърва обаче проучваме нещата, добавя тя. Сред сортовете ориз които отглеждат са „Балбо“, Арборио“, „Луна“, „Карма“, „Карго“ и др. както и начупен ориз. От „Екоприм“ участват за пръв път на изложението в Пловдив. „Ние трябва да си помагаме, защото оризопроизводителите не сме много“, добавя Делина, признавайки че производството е твърде трудоемко, и че в него е заето цялото семейство което влага освен труд и много любов в производството и преработката на ориз. Разчитат и на допълнителна работна ръка в активния сезон. Добивите са специфични за всеки отделен сорт ориз. „Себестойността на продукцията много зависи от годината от разходите които имаме но мога да кажа, че като качество българския ориз е на много по-високо ниво от вносния“, казва в заключение Делина. Мартин Иванов СходниС.Апостолов: Индустрията на големите рядко се сеща…Как шведски производители усвоиха френския опит в…Крепостите- пазители на уникални деликатеси от конско месо Репортажи „Екоприм“БеловоДелина Ангеловаоризопроизводствосемеен бизнес