Задава ли се краят на фиксираното работно време

Хронолъркингът разбива догмите за фиксирано работно време

Човек винаги си мечтае да паднат оковите на фиксираното работно време, в което да се намира на едно и също място в офиса от 9 до 17 часа. За някои професии, упражнявани свободно, тези окови отдавна са паднали, и когато човек е усетил свободата да определя независимо работното си време, а защо и не работното си място, трудно би се върнал обратно към старите порядки.

Ключът за повишаване на работоспособността на служителите, е да им се разрешава да работят когато си искат, твърди в обширна публикация по темата BBC. И дава за пример писателката Алойс Скинър, която работи и като терапефт и фитнес инструктор в лондонски фитнес клуб, за която работата започва в полунощ, когато отваря компютъра за да си провери пощата. Преди това е поела следобедната или вечерна смяна във фитнеса. Започва да работи по проекти след 19 и 30 часа.

„По това време когато светът е утихнал се чувствам най-добре и успявам да се концентрирам“ казва писателката пред BBC.

32-годишната Скинър от години съобразява работата си с времето, когато се чувства най-добре, като работи и от различни часови зони или работни места.

„Звучи малко екстремно, но вечер между 20 и 22 часа наистина се чувствам най-продуктивна“, продължава тя.

На фона на нарастващото желание за гъвкава работа след Covid-19, работниците все повече се интересуват от вида и начина на работа подобен на нейния , като много от тях настояват компаниите да адаптират работното си време към естествените енергийни нива за максимална производителност.

Такъв вид работа, съобразен с това, кога човек се чуства най-продуктивен си има име. Нарича се „хроноуъркинг“. Измислен е от журналистката Елън Скот и позволява на служителите да се откажат от стандартното работно време и да изберат графици на работа, които да съответстват на личното им време, когато тялото им се нуждае от сън.

Има четири хронотипа, според американския клиничен психолог и „лекар по съня“ Майкъл Бреус. Според неговите проучвания 55% от хората намират пикова продуктивност в средата на деня (10 до 14 часа ); 15% са най-активни рано сутрин; 15% работят по-добре до късно през нощта; и 10% имат по-хаотичен циркаден ритъм, който може да варира от ден на ден.

Въпреки тези вариации обаче традиционният осемчасов работен ден от 9 до 5 – изобретен от профсъюзите в САЩ през 1800 г. – все още е норма. В резултат на това много хора трябва да работят извън предпочитаните от тях часове на пикова продуктивност; в едно проучване сред близо 1500 американски работници, 94% от респондентите признаха това, а 77% смятат, че задължителното стандартно работно време е повлияло на работата им. За да се справят, почти половината приемат, че подремват през работния ден; 42% се зареждат с кофеин, за да поддържат нивата на енергия; и 43% използват техники за управление на стреса и повишаване на вниманието.

„Хроноуъркингът не е нещо ново, но привлече повече внимание след пандемията, тъй като дистанционната и хибридна работа се наложиха, казва Дирк Бюенс, професор по управление на човешките ресурси във Vlerick Business School в Брюксел.

„Вече не всички прекарваме около час в пътуване между зададените часове от около седем до девет сутринта и можем наистина да разберем кога сме най-продуктивни и как да извлечем максимума от работата си“, добавя той.

Работниците, особено по-младите, харесват идеята да съобразят графиците си с най-продуктивните си часове – но компаниите също могат да се възползват от хроноработата, добавя Бюенс. Позволяването на персонала да работи, когато е в най-добрата си форма, може да повиши производителността и благосъстоянието, и да окаже допълнителен положителен ефект върху задържането на служителите. „Ако работниците са доволни и техните мениджъри им позволяват да работят в часове, които отговарят на нуждите им, е по-вероятно те да останат в организацията“, смята той.

Това не е широко разпространено явление. Много компании все още го намират за нетрадиционно; и просто не може да работи за други, като бизнеси, ориентирани към клиентите, или такива, обвързани с външни фактори, като работно време на борсата. И все пак някои фирми без тези ограничения – често с глобално разпределена работна сила – го въвеждат.

Нито един от 17-те служители на базираната в Лондон платформа за работа Flexa не следва същия модел на работа. Вместо това, казва изпълнителният директор Моли Джонсън-Джоунс, те са свободни да конструират дните си въз основа на това кога се чувстват най-продуктивни. Някои започват още в 7:30, докато други не влизат до 11 часа и работят по-късно вечерта.

Според нея е безсмислено всички да работят по едно и също време, и могат да се получат много по-добри резултати, ако хората работят тогава, когато се чувстват най-продуктивни. „Хроноуъркингът“ според нея е подходящ за отдалечени организации.

Този подход на гъвкаво работно време е много подходящ за родители или хора с други ангажименти, за които е трудно да влязат в рамките на работно време от 9 до 17 часа.

Според Бюенс, „хроноуъркингът“ може да създаде практически проблеми или предизвикателства, защото когато човек работи в екип, има нужда от пресечно време за срещи и споделяне на проекти. Освен това всички трябва да са наясно с работното време на всеки отделен човек. Отделно нелинейното работно време може да затрудни работата на мениджърите при упражняване на надзор на работата на персонала и гарантирането, че лидерите на екипите са на разположение по всяко време.

И все пак за някои от компаниите, които приемат „хронолъркинга“ , има начини да заобиколят тези проблеми. Например Flexa изисква целият й персонал да бъде онлайн през основните часове от 11:00 до 15 часа. Това позволява на екипа „бързо да  премине“ към споделени задачи. Други компании използват софтуер за записване на срещи и споделяне с тези членове на екипа, които не са се присъединили, като помагат за преодоляване на празнината на асинхронната работа.

Ползите далеч надхвърлят предизвикателствата, смята Джонсън-Джоунс. „Ще извлечем повече от хората и те ще бъдат по-продуктивни, ако могат да работят около собствените си хронотипове. Всички сме различни и затова не може да се очаква да виреем в една и съща среда, убедена е тя.

По материали на BBC