Земеделие обърнато към природата

Rate this post

Преминаването от конвенционално към регенеративно земеделие е бавен процес, изискващ осъзнатост, търпение и упоритост от фермерите

До преди няколко години регенеративното земеделие у нас беше като тера инкогнита, или като нещо новаторско, в което малцина си позволяваха да нагазят. Днес благодарение и на усилията на хората внедрили в стопанствата си щадящи почвата практики този вид земеделие печели все повече привърженици. Доказа го поредното обучение за фермери организирано от асоциацията на българските нотилъри с подкрепата на EIT Food, събрало в Пловдив над 30 участници от цялата страна.

За обръщането на земеделието към природата принос имат и интензивно променящите се климатични условия, и осъзнаването за сега на едно малцинство от фермери че земеделието не е само субсидии иче от него еднакво могат да печелят и човека и природата

Доказателство за това е огромният опит споделен както от пионерите на регенеративното земеделие у нас, така и от Саймън Гудъл, човек с огромен опит в управлението на различни по типп и размер животновъдни стопанства от Австралия и Нова Зеландия, до Канада и Аржентина, който запозна присъстващите с още една слабо позната тема, която е в тясна връзка с обръщането на земеделието към природата- холистичното животновъдство и интеграцията на животните в стопанства, в които се прилагат някои от принципите на регенеративното земеделие.

Въвеждането му пък би променило тотално мирогледа на фермерите, би ги превърнало в истински дизайнери на пасища, в които да прилагат различни концепции за възстановяване на почвите и акумулиране в тях на полезни микроорганизми и хранителни вещества , би ги превърнало в истински мениджъри създавайки им умения да комбинират различни видове треви на пасищата с различни коренови системи, да контролират регулярното изпасвне на определени пасища, да миксират отглежданите преживни животни, нещо което прави Филип Харманджиев от Чифлик „Ливади“, възприел принципите не само на регенеративното земеделие, но и на холистичното животновъдство.

Преминаването на фермерите към регенеративното земеделие не е лесен процес. Лекторите в обучението непрекъснато повтаряха, че за това няма точна рецепта и всичко зависи първо от осъзнаването на отделните производители, търпение, и второ убеденост в изпълнението на реалистично поставените цели.

И след като са решили да преминат към регенеративно земеделие, повечето фермери се питат, как да го приложат на по-големи площи. Отговорът дава един специален проект за регенеративно земеделие на EIT Food.

„Целта на програмата ни е да се подпомогне прехода на фермерите към регенеративно земеделие. Към момента той обхваща осем държави, Италия, Испания, Португалия, Полша, Словакия, Чехия и България, като във всяка една от държавите избираме организация партньор“, казва Вероника Кос от EIT Food.

Според Петя Иванова интегрирането на животни в стопанството не е условие да се прави регенеративно земеделие и неговите принципи могат да се прилагат в изцяло растениевъдно стопанство. До момента при обучението на фермери как да преминат от конвенционално към регенеративно земеделие от АБНТ се бяха фокусирали основно към зърнопроизводители, но последното обучение показа, че все повече фермери отглеждащи плодове и зеленчуци също проявяват интерес защото в техния случай комбинираното отглеждане на различни плодове и зеленчуци, които да се допълват и взаимно да се защитават от неприятели е далеч по-разпространено.

„Предимствата на регенеративното пред конвенционалното земеделие е че в първия случай при традиционното земеделие с прилагане на обработки на почвата се постигат успехи в краткосрочен план, докато регенеративното земеделие дава позитиви в дългосрочен план с пестене на енергия и усилия. Спирането на обработките в почвата няма да доведе обаче до бързи резултати, защото тя се нуждае от период на оздравяване. При почвите притежаващи резерв от органична материя и добре химически балансирани е достатъчно само да се запазва влагата в тях, за да реагират добре при прилагане на регенеративното земеделие. Проблемът е, че у нас повечето почви не са балансирани и са с много ниско съдържание на органична материя или ако има почви с добър баланс, но с много голямо съдържание на калии“, казва тя.

Според нея ако фермерите не положат грижи за възстановяване баланса на почвите, този процес може въобще да не се случи. Освен това допълнителното интегриране на животните също допринася за обогатяване минералния състав на почвите, те могат по думите и да имат много благотворно влияние върху почвите, да спомагат за циркулацията на въздуха и да регулират някои вредители.

В опитите си като управител на стопанства по цял свят Саймън Гудъл възприема не само интегрирането на животните в системата на регенеративното земеделие, но и въвежда принципите на холистично пашуване и отглеждане.

В рамките на специална лекция Саймън Гудъл запозна участващите в обучението земеделски производители с четирите основни цикли – цикъла на водата, на минералите, цикъла на енергията и на динамичността на съжителстване между отделните общности.

Интересното е че между Европа и САЩ има някои разлики в терминологията. Докато ние говорим за биодиверсификация, там се използва повече термина динамично съжителство между общностите. Там се разпространява все повече и една специфична верификация на стопанствата за екологичните ползи които носят.

Гудъл показа пред българските производители примери на стопанства, в които животните са допринесли за разграждане на тревата, и такива в които няма животни, което води до оксидация на хранителните вещества, които вместо да отиват в почвата се изпаряват в атмосферата.

„Наличието на животни в стопанствата подпомага много по-бързото протичане на цикъла на разграждане на растенията и снабдяване на почвите с нужните им хранителни вещества, отколкото ако няма животни“, казва той.

Ето защо за динамиката на съобществата според него е важно да има както освен разнообразие от растения с различни корени на дълбочина и широчина. Тази динамика на обществата по думите му не се отнася само до растенията, но и до всички видове животни, насекоми и микроорганизми.

Въвеждането на контролирано и балансирано изпасване на пасищата от животните допринася не само за обогатяване на почвата с хранителни вещества и микроорганизми, но и за регулярното им възстановяване. Именно това е и основната идея на така нареченото холистично пашуване.

За подобряване както динамиката на съобществата така и на пасищата според него е възможно да се отглеждат всякакви животни от кокошки и зайци до до традиционните едри и дребни преживни животни. Най-много предимства обаче има отглеждането на преживните животни, които заради спецификата на стомасите си, използват разнообразие от бактерии при разграждане на храната, които след това при дефекация попадат в почвата. Фермерите трябва само да са запознати със спецификата при паша на животните, докато например овце и кози пасат по високите треви, крави и коне пасат много по-надълбоко.

Холистичното отглеждане на животните позволява комбинирането на различни видове преживни животни и на различни видове треви на пасищата, доставящи разнообразие от полезни вещества и микроорганизми.

Мартин Иванов

 

 

Loading Facebook Comments ...

Вашият коментар