Comunity Life или да живееш с непознати

Поскъпването на живота и самотата кара все повече хора да живеят в общности

Поскъпването на живота, растящите наеми и увеличаващият се брой на самотно живеещите кара все повече хора да предпочитат живота в общности с непознати хора. В обширна публикация BBC разказва историята на млада британка, избрала подобен начин на живот в бивш лондонски склад.

Между чара и неудобствата

Да живееш с непознати си има както чар, така и недостатъци. Такива могат да са постоянно неизмитите чинии, или слушането на силна музика от съседната стая докато спите. Все пак и заради факта, че СЗО обяви самотата за глобален здравен проблем, да живееш в общност с непознати може би носи повече позитиви отколкото негативи.

Една от тези избрала подобен начин на живот е Бенедикте Келет, кулинарна блогърка, заселила се в преустроена индустриална сграда в Източен Лондон. Избира да живее с непознати през 2020 година, когато останала сама. Забелязала подходящо място за целта- стар неизползваем склад.

Оказало се че в района на Лондон в който живеела, има над 100 подобни общности. Бенедикте споделя, че заедно с останалите шест обитатели се опитват да изглаждат различията по между си чрез редовни срещи на общността. Всеки от членовете на общността дава по 25 британски лири на седмица в обща сметка, и така се покриват разходите за домакинството и за храна.

Вечерята се подготвя всеки ден от различен човек. В споделен чат в приложението Whatsap членовете на общността пишат, дали ще се прибират за вечеря, дали искат да им бъде запазена порция от нея за по-късен час, или дали ще доведат някой на гости.

По думите на Бенедикте понякога е нужно доста време за да се направи връзка с всички членове на общността в Whatsap за да се изглаждат евентуални различия или да се направи програмата.

„Най-хубавото в подобен начин на живот е, че наоколо винаги има някой и се чувстваш като в своеобразно семейство. Жилищната криза прави много трудно намирането на дом в Лондон, където животът става все по-труден “, Казва Бенедикте, цитирана от BBC.

Животът в общност за нея си има и недостатъци. Един от тях е, че рядко намира време за себе си и трудно може да пренебрегне някое събиране. И ако споделянето на две бани и две тоалетни е безпроблемно, то наличието само на една пералня не е достатъчно.

Хората, живеещи в общия склад, са склонни да остават за няколко години. Други общи жилищни пространства обаче са създадени за по-постоянен живот. 36 годишната Креал Зееринг например , живее със съпруга си и тригодишната си дъщеря в общност в Мадисън, Уисконсин, САЩ.

Комплексът Arbco има два жилищни блока и няколко еднофамилни къщи. Всяка единица разполага със собствена спалня, баня и кухня. Тук живеят около 100 души, вариращи от семейства с деца до самотни възрастни хора.

„Технически нашата съвместна къща е асоциация на етажна собственост – юридически, така е структурирана“, обяснява Зеринг. „Ние притежаваме нашата къща, но плащаме такса за апартамент всеки месец и това ни помага да субсидираме обществените пространства, които използваме, и покрива известна застраховка на нашата къща.“

В комплекса където живее всеки месец се организират различни съвместни прояви като хората се събират на парти или да пеят. На всеки две седмици се организират срещи на членовете на общността. За благото на цялата общност всеки неин член допринася с четири часа работа месечно. Като родител Зееринг разчита на съвети от другите майки в общността.

Сред проблемите с които подобни големи общности са принудени да се справят е това, че винаги има някой, който не допринася с почти нищо за общото благо, както и че различни инициативи предлагани от членовете и не винаги срещат всеобщо одобрение.

В западния свят има широк спектър от общностни условия на живот и те са се появили по различни причини – в Обединеното кралство, според The Guardian, пандемията Covid-19 е допринесла за увеличаване на интереса към общностния живот. Членовете на един успешен център за обществен живот в Съфолк казаха пред BBC през 2023 г., че тяхната организация им помага да се предпазят от кризата с разходите за живот.

„Може да бъде наистина объркващо“, казва Пени Кларк, която е в борда на организацията за живот в общността Diggers and Dreamers и е специализирана в „умишлени общности“ – домове, където според академичната дефиниция пет или повече несвързани хора живеят доброволно заедно. В съвместното жилище хората имат свои собствени самостоятелни домове, както и специални общи пространства, и общността се управлява самостоятелно, обяснява тя, докато в жилищните кооперации собствеността е споделена – но хората не винаги се чувстват като съзнателна общност.

Има и сравнително нов сектор на съвместния живот, за който Кларк се консултира като част от Conscious Coliving. Тук една компания създава сграда със самостоятелни апартаменти или ателиета, както и общи части, но това също не са умишлени общности.

Във Великобритания макар и по-рядко се срещат и комуните, при които за разлика от другите общности има по-голяма споделеност на доходите. Общности като тази на Келет могат да са по-гъвкави заради това, че се състоят от по-малко на брой членове.

Според изследванията хората живеещи в целенасочени общности са с качество на живот сравнимо с това на най-щастливите хора на планетата.

Създаването на целенасочени жилищни общности е трудно заради липсата на земя, високите финансови рискове и нежеланието на банките да финансират подобни проекти. Освен това в обществото господства мисленето за неприкосновеност на личния живот, и на споделянето на жизненото пространство с непознати не се гледа като на нещо традиционно.

Все пак общности като Arbco стават все по-търсени от кандидати да влязат в тях, а след като Келет споделила няколко видеа от своята общност, получила доста запитвания от различни кандидат съквартиранти.

По материали на BBC
Снимка: Pixabay.com