За истинските пазители на полето…

Светлина за аграрната наука все още има, ако в нея навлизат млади и нахъсани за знания агрономи

Когато човек спомене Садово, едва ли може да го свърже с нещо друго, освен със земеделието. То е лоното на земеделското образование. Тук е създадено първото и най- голямото земеделско училище у нас. Възникнало по инициатива на Димитър Наумов преди 141 години. През миналата година когато чества своя юбилей училището приема решение да бъде наименовано тъкмо на Димитър Наумов, който е с основна заслуга за приемането на първия закон за земеделските училища у нас. Още преди паметното Съединение Алеко Богориди издава указ за създаване на земеделско училище в Източна Румелия на 18.04.1881 година.

След основаване на земеделското училище в Садово Наумов пише в издавания от него между 1883 и1885 година вестник „Земеделец“ :

„Садово занапред ще доставя учени земеделци, които ще бъдат първите разсадници на земеделски знания у нас..“

„Едно време беше най-елитното у на“ с. констатира непозната жена на гарата. Меко казано гара, защото не функционира, а в 21-ви век даже няма автомати за билети. Това обаче е на сметката на БДЖ.

От нея разбирам че училището още работи, но „питайте кой учи в него-. Иначе на сметката на Института по растителни  генетични ресурси освен уникалната семенна банка, пазител на истинското ни национално богатство са и разнообразието от житни, бобови и покривни култури показвани всяка година от учените на заинтересовани лица и студенти.. Някои от сортовете са отпаднали от процеса на семепроизводство поради липса на интерес с известна тъга констатира гл.ас. Иван Алексиев . Други обаче са високо ценени и отдавна са част от сортовата листа на южната ни съседка Турция.

Тук на опитното поле дори за непросветените става ясно, че земеделието съвсем не е моно, а поли, стига фермерите да умеят да комбинират с основните си култури с такива култури например като гол овес, фъстъци и сусам. Ключовата дума е ПАЗАР.

„Отворени сме да помогнем на всички които искат да отглеждат подобни култури-, стига да имат пазар-, казва доц. Алексиев.

Или ако трябва да перефразираме една известна максима: Кажете ни какви са ви пазарите, за да ви кажем какво да гледате!

За пръв път в Садово попадаме на група жизнерадостни студенти. Тук са на практика. Истински пазители на полето. Вместо право и икономика избрали да учат полевъдство, и не без самочувствие се определят като „най-добрите-. Вече са почти накрая- привършват четвърти курс.

Питам младо момиче как от Монтана се е озовала в Садово и има ли бъдеще в полевъдството, след като на полето вече всичко е технологии.

„Господ избра да уча точно това. Иначе колкото и машини да има на полето, нали трябват хора за да ги управляват.“

Споделя още , че често ходят на практики, а най-голямата полза в това което учи, е че може да трупа знания, които са съобразени с актуалните климатични условия на полето.

Друго момче избрало полевъдството по съвсем тривиални подбуди. Неговото семейство се занимава със земеделие. Отглеждат пасищно месодайни крави от породата “Херефорд” в едно от селата близо до Пловдив. Освен животни си произвеждат люцерна за фураж. Споделя че най-трудните им дисциплини през които са минали са били фитопатологията и генетиката на растенията. Младите хора с облекчение признават, че тези препятствия са вече зад гърба им и гледат към финала. А за да завършат трябва да избират между държавен изпит и дипломна работа.

На фона на по-горе казаното няма как да не завършим този кратък очерк с малка нотка на оптимизъм, че за аграрната наука се вижда светлина в тунела, след като подобни млади и амбициозни пазители на полето се готвят да влязат в редиците на научната мисъл заела се да опазва най- голямото богатство-полето което ни храни. И тогава ще са все по-малко онези, като споменатата в началото жена която тъжно констатира, нещо което е известно на всичкимни- че нашите плодове и зеленчуци са безценно и незаменимо със своето качество и вкус богатство, и ако не го опазим, ще ядем пластмасите от Европа.

Мартин Иванов