Северни пътеписаници- част 2

За ден до Ослои Гьотеборг

Човек наистина може да види много неща за ден в Осло, зависи от организацията. Съвсем друг е въпросът дали човек при хубавото и топло време би предпочел да гледа красиви норвежки вървящи боси по асфалта, без дори да подозират, че Роси Кирилова отдавна ги е възпяла в своята песен или уникалните музейни експонати из местните музеи.

Норвежкият национален музей впечатлява първо като архитектура, и после с комбинацията от старинно и модерно аудиовизуално изкуство .Имат статуята на неизвестния дискохвъргач и дори една Мона Лиза.  Изненадан съм по- скоро от това , колко много образци на гръцка керамика видях както тук в Осло така и в Копенхаген.

Полярният музей и намиращият се в непосредствена близост до него Кон Тики с историята на велики пътешественици които разказват са истински магнит за децата. Водят ги на групи още от три четиригодишни. С неизменните отразителни жилетки и. много интересен маниер на поведение

Явно така ги обучават да се движат бавно по двама с ръце зад гърба за да не навредят на някой безценен експонат. Иначе има какво да видят от една от лодките и прочутия сал на Тор Хейдал , до запазени дрехи на някогашните полярници, карти и съдове които са ползвали и дори образци на поводите на кучетата -водачи на полярните експедиции.

Без съмнение изследователи и откриватели като Амундсен, Фритьоф Нансен и Тур Хейдал са с глобален принос за общата ни човешка история.

Само като се види лодката РА2: човек резонно би се запитал кой би се осмелил да измине 8 хил. мили по море, а за усещанията на първите полярници можем да се досетим, когато изкачим кораба в полярния музей и чуем звуковия ефект на разбиващите се в него огромни вълни.

Съвсем закътани в Кон Тики могат да се видят артефакти и каменни глави подобни на тези от Великденските острови, сътворени от онези непознати цивилизации запалили огъня на изследователя Хейдал.

Книгитев които се описват пътешествиятана Тур Хейдал отдавна са класика за всички малки мечтатели – пътешественици. Аз признавам че ги открих доста късно, но както е казано по-добре късно отколкото никога.

И след толкова впечатления, които едва ли скоро ще потънат в забрава и ако може да си направите малък круиз с ферибот пак добре. В Осло там където има връзка например с трамвай, информацията за фериботите е поместена и на самите спирки. Повечето автобуси и трамваи са свръхкомфортни, нископодови и беьшулми.

Относно фериботите голяма част от тях тръгват от кейовете пред Националния музей.

Билети се купуват директно от феритата. Ако сте с Oslo Pass питайте дали може да се качите без билет или трябва да плащате. Имайте предвид че на някои места в музеите искат да сканирате QR кода на Oslo Pass- За превозните средства не е нужно. Единствено трябва да знаете дали попадат в зоните които се покриват от него.

В Осло не видях хипермаркети подобни на нашите. В центъра се намираше по някой и друг супермаркет от веригата Jocker, както и наподобяващите на нашите „Аванти“ магазини от американската верига “7 eleven. На места се откриват любопитни малки ресторантчета, закътани подобно на този по-горе в някой вътрешен двор. Иначе Осло впечатлява по-скоро с модерния си вид, огромните сгради от стъкло и бетон, които не са в унисон чак толкова с предпочитания от скандинавците минималистичен и функционален стил.

Само след ден почивка идва ред и на другата дестинация. Копенхаген-Гьотеборг. И отново със зелените автобуси. Виждам един от тях накачен с велосипеди като играчки на коледна елха. И тъй като собствениците им говорят немски, предполагам че дестинацията му е към Германия. Въобще само германците са способни на подобен трансграничен вело туризъм.

След пет часа сме на модерния , но сдоста минималистични елементи терминал Нилс ериксон, който има директна връзка с централната гара на Гьотеборг.

Подобно на Осло, където в цветово отношение в червения цвят на автобусите и синия на трамваите може да се търси символика с националния флаг на Норвегия, в Гьотеборг трамваи и автобуси са оцветени в синьо и бяло, може би търсена аналогия с морето. Но за транспорта, цените на билетите и прочие полезна вам информация ще има отделна публикация.

За разглеждане имам прекалено малко време, ето защо и впечатленията не биха могли да са толкова ярки. И тъй като всъщност всички освен нас наричат Гьотеборг с неговото същинско име – Йотабор, и неговия ццентър носи името Йотаплац, на когото гордо е застанал един Посейдон. Пътят до него преминава покрай живописния канал, а в непосредствена близост до гарата е и може би най-големият мол, който бях виждал до момента.

Около статуята на Посейдон се намират градския театър и музеят на изкуствата. Ще се спра малко на последния, защото впечатлява с богатството от произведенията – разделени в повече от 20 зали- като се започне от различните периоди на изкуството на северните народи и се мине през златния 18-век на нидерландското изкуство, където разбира се може да се види и портрет на Рембранд и се стигне до едни интересни картини на художници от Северна Европа, които повлияни от неомодернизма пътуват през 19-ти век до Италия.

И наистина ако мога да обобщя до известна степенпредставата си за музеите в Скандинавието, тя би могла да бъде описана така. С ъс своята компилация от артефакти от различни епохи, с техните архитектурни достойнства и с начина на съчетаване на изкуство и свобода, те наистина те карат да се почувстваш част от тях, и да съпреживееш цялото богатство от цветове с всичките си сетива.

Мартин Иванов

/Следва/