Ротердам- град на споделеностите

Нидерландците предпочитат повече да общуват в реалния, отколкото във виртуалния свят

Вечерен Ротердам. Животът тук продължава да си тече в обичайното русло, подобно на минаващата през града рекичка, обгърната  в зеленина, и превърната в прекрасно място за отмора и разходка. Човек очаква еуфория, радост, клаксони, и това никак не би било случайно за футболна нация като нидерландците, особено след току що от миналия мач между националните отбори на Нидерландия и Полша. Но не би.

Еуфорията и очакванията, ако ги е имало бяха съсредоточени основно в малките и кокетни заведения, накацали подобно на чайки в иначе закътаните улички като Вите де Витстраат.

Известни със своята френетична подкрепа, местните фенове се събират отрано в украсените с цветовете на националния флаг заведения. Облечени разбира се в оранжево от глава до пети, а бирата се лее безспир. Може би и манталитетът на месните не е като българския, защото явно са свикнали да гледат мача или на стадиона, или на малки групички. в кръчмата

И ако за балканецът с широка душа би прилягала всеизвестната максима: И да паднем и да бием, пак ще се напием“, то тук в „ниската земя“, нейният еквивалент сигурно би бил: „И да паднем, и да бием- пак ще се напушим“, предвид това, че както знаем в Нидерландия употребата на марихуана отдавна е легализирана. И ако у нас бирата върви с картофи, то тук неин спътник е по-скоро тревата. В подкрепа на това ми твърдение е фактът, че от всички заведения покрай които минах се носеше ухание на трева.

Трябва да се признае, че и времето не беше благосклонно към феновете, и не позволи събирането им както бихме казали на тумби, за да гледат мача на открито. Макар че е средата на юни студеният и поривист на моменти вятър, който няма какво да го спре подсказва, че се намираме на други географски ширини. Слънцето успява да пробие пелената от облаци едва късно привечер, което позволява да спре иначе не особено обилния, но неприятен дъждец. Едва тогава хората успяват да излязат малко на припек било пред заведенията, било по пейките около реката.

Тук поне в Ротердам недотам подвластни на технологиите, повечето хора продължават да търсят директното общуване. За разлика от България не видях почти нито един човек в трамвая или в автобуса, който да е забол глава в смартфона си, цъкайки постоянно в мрежата.

Без значение дали се придвижват пеш, с обществения транспорт или с колело тук хората обичат да общуват помежду си. Като контрапункт на българската действителност и желанието на хората да общуват повече в реалния, отколкото във виртуалния свят в Ротердам ми направи впечатление още нещо- организацията на различни мероприятия.
Още когато пристигнах с музиката и прекрасните си изпълнения ме привлече местенхор в самата гара, събрал погледите и аплодисментите на десетки пътуващи. Доставиха изключително удоволствие с начина който са намерили да се забавляват взаимно. Песните им бяха записвани с професионална техника, дори и с видеооператор. Самите участници в този хор, а по-късно и в още един на който се натъкнах също случайно показаха уменията си да комбинират танци и музика.

Изобщо Ротердам като град прави впечатление сякаш на град на споделеностите. Това важи не само за неговите жители, но например и за архитектурата. Тук е ясно отличимо съжителството между малкото останали стари сгради новите високи небостъргачи, придаващи му облика например на мегаполиси като Франкфурт.

Ротердам е град, в който архитектурните чудеса и експерименти са намерили почва най-вече защото е бил почти унищожен през Втората световна война. И почитта към архитектурата в този смисъл никак не е случайна, а целия месец юни е посветен тъкмо на последните постижения в архитектурата и дизайна.
Едно от архитектурните чудеса, чието посещение оставих за следващия път е музеят „Бойманс-ван Бюнинген. Артефактите събирани в продължение на 170 години са изложени в уникално куполовидно съоръжение с височина 40 метра, облицовано със стъклени панели. Оттам и прозвището му- „огледалният музей“. В него се съхраняват творби на европейски и нидерландски автори от 15-ти век до наши дни сред които на художници като Йеронимус Бош, Питер Брьогел-Стари, Рембранд, Ян ван Ейк, Петер Паул Рубенс, Винсент ван Гог, Салвадор Дали и Василий Кандински.

Споделеността в Ротердам има още един аспект- споделеност между различните форми на обществен транспорт. Мобилността на хората тук колкото и да не е за вярване е издигната в култ, и средата е така създадена, че никой да не пречи на другия, а всеки сам сигурно да избира дали да се придвижва пеша, дали със средствата на обществения транспорт или с колело. И в същото време това да не ощетява природата. Голяма част от трасетата на трамваите са превърнати в истински зелени килими. За ползването на средствата на градския транспорт са създадени ясни правила, които се спазват от всички. Тук просто нямаш избор- и при качване и при слизане от трамвая чекираш превозния си документ. В противен случай рискуваш да отнесеш глоба като нередовен пътник. Гарата също е част от онези архитектурни чудеса, и поне аз не открих други подобни на нея сгради.

Без аналог струва ми се е и местната зоологическа градина, събрала в себе си почти всички климатични зони по света, като за всички животни са създадени условия, максимално доближаващи се до техния естествен ареал на разпространение. Човек вървейки в нея попада от джунглите на амазонка, през Саваните на Африка и американските прерии и Хималаите до истински впечатляващ с размерите си океанариум. И наистина при хубаво време зоологическата градина се превръща в кошер от хора, и най-вече от децата, за които да подразнят лъва или да видят огромните жирафи и слоновете е истински кеф и емоции

Малко футболна история…

И понеже споменах, че нидерландските фенове са сред най-преданите, нямаше как да не посетя стадиона на местния гранд Фейенорд“, с който са свързани кариерите на някои от най-големите футболисти.

На първо четене в паметта ми изникват поне трима футболисти минали през клуба, като се започне от великия Йохан Кройф, който играе в края на кариерата си за „фейенорд“. Тогава се засича и с единствения българин играл за тима Андрей Желязков. Кариерата на друга легенда Руут Гулит също започва на стадион „Фейенорд“. Третият е Пиер ван Хойдонг.

Ако искайте вярвайте, известният още и с прозвището „Дъ Куип“ (ваната) стадион е построен в периода 1935-1937- ма години. Обновен е през 1991 година и капацитетът на съоръжението е 51 577 зрители. Стадионът е приел рекордните 10 финала от европейските турнири, като в последния е през 2002 година за купата на УЕФА спечелен от домакините с 3:2 срещу „Борусия“ Дортмунд.
Самият клуб е основан през 1908 година под името „Вилхелмина“ в кръчмата а De Vereeniging , като четири години по-късно е прекръстен на „Фейенорд“, име което в различни вариации запазва и до днес. Отборът е 16-кратен шампион на Нидерландия и 14-кратен носител на купата на страната. „Фейенорд“ е носител на една купа на КЕШ, една на УЕФА и на Междуконтиненталната купа. Играе в елита на Нидерландия от 1929 година, като изпреварва другия велик тим от „ниската земя“- „Аякс“ Амстердам.
И ако можем да направим аналогия с любимия „Левски“, в Нидерландия“ „Фейенорд“ е известен като „отбора на народа“ . Химнът на клуба се нарича „Ръка за ръка“, а дербито с „Аякс“ се нарича „Де Класикер“. Освен футбол, клубът развива баскетбол, хандбал и футзал (футбол в зала).

Мартин Иванов