БДЖ , домати и море

БДЖ се обновява. Разгеле, доживяхме ги обновените вагони. А с тях и малко повече комфорт. Първите реакции на народонаселението не спестяват похвали като „удобни са“. Нагласят се седалки усеща се даже свеж полъх. Абе друго си е с климатик. Руско говорящ пасажер тръгнал за дачата тества седалките.

Недоспала група лагерници не скриват изумлението си. че вече не са в купета, докато другарката извинете учителката ги напътства към местата между 38 и 52.

Ако морето отсъства от разговорите , то е заместено от доматите и краставиците. Възрастен господин се хвали с реколтата от домати и краставици.

Въпреки че е от Златна Тракия, купува семената от Сточна гара. Сточна гара меката на българския домат. Продължава с рецепта за пръскане в която съставките са вода , прясно мляко и няколко капки йод.

„Само да не падне градушка“, репликира възрастна дама в съседство. Ааа. В златна Тракия ние сме правили курбан. При нас градушка не пада. , отвръща господинът с доматите. Следва спор за това кое е по златно Тракия или Добруджа.

Мъжът с доматите се оказва пътешественик. Ходил в Барселона и Коста Брава. Всяка година отива на гости до дъщерята в Бостън. Възхищава се от правилата в уреденияНМов свят. Там всичко е ред, няма такива джигити.

Като бивш локомотивен машинист ме светва, че локомотивите работят и на 1000 и на 1500 волта. Значи във вестника пак са излъгали. А там бяха написали, че тъй като новите вагони работят на по-слабо напрежение, ще ги теглят чешките антики. Уви май във вестника нещо са се объркали. И после що вярвате на вестниците.

Да се върнем на новите вагони. Возят тихо и безшумно. Според експерта ще ги развалим бързо. Такъв ни бил генът. Някои от вагоните дошли изрисувани още от Сърбия. Май тука на Балканите е така, щом е нещо ново дай да го оклепаме. Пусти балкански ген.

Иначе новите вагони се радват на небивал интерес. Билетите свършили. Така де на хората им е писнало от старото, тълпят се да усетят новото. Както в кината където  новите филми винаги се радват на голям интерес.

Интересно защо ги пускат само за морето. пътуващите по другите дестинации за непривигилировни ли да се смятат? Таман да си помисля, че обновлението на БДЖ е по- голямо от очакванията, след като идва млада кондукторка изглеждаща като манекенка. Дори поздравява вежливо и усмихнато. Но уви не всичко е ново, защото билетчетата се късат на ръка. На въпрос нямат ли скенери за баркодовете, отговаря: Имаше, но като няма обхват са неизползваеми.

Тоалетните на новичките вагони и те новички все още заредени с тоалетна хартия и течен сапун с аромат на роза.

Отзивите за новите вагони валят като сняг през февруари. Дама предава вълнението по телефона с думите Хубави са, много са хубави. По-рано не бяха такива и предупреждава: Непременно да си вземеш връхна дреха че много духа от климатика.така де и прозорците не са като на старите да осигуряват естествена вентилация ако и да заяждат при отваряне. Или да е нужно да се ползва бутилка минерална вода като крепежен елемент. Старите навици натрупани с десетилетия трудно се забравят

Я да се върнем обратно в родните реалности, влакът спира някъде след Костенец сред нищото. Млада жена негодува, че за две гари според Интернет влакът е натрупал 7 минути закъснение. Съвсем ще се овъртолим, заключава безутешно. Виновни са ремонтите и остарелите линии. Сега като идем пак на избори съвсем ще остареят, добавя дамата от Златна Добруджа.

Опитвам се да разбера има ли спад на туристите в Бургас. Има, , а и нашето море ми харесва, казва младата жена. Дамата от Добрич добавя че и тук и в  Испания все е море, поне тук си знаем езика. И пак опираме до политика. Министър- председателя не знаел английски. Няма да е първия, няма и да е последния. Добруджанката се оказва политиканка, следи политиката изкъсо.

Възрастната дама пътува за нареченски бани. Била доволна, ходела всяка година. То ако хората бяха недоволни , нямаше да ходят там. Бодряшки добавя „за мерак и за далак.“ И още „абе на вас до Бургас легла трябва да ви сложат. Че то седем часа.“.   Оказва се живуща в Коньовица.

Всичко тук е дрога и алкохол. Споделям пресни впечатления от Ротердам , където навсякъде ухае на трева. Младата жена ме подкрепя с примери от Амстердам. Дамата продължава с политическите акценти, нали е начетена, дори след като и казвам, че предпочитам да чета книги и да слушам музика вместо да следя политиката. Междувременно към септември влакът вече е натрупал 15 минути закъснение., а до морето остават повече от шест часа. До Пловдив, където се разделяме, натрупаното закъснение минава 20 минути. А до морето има още много път.

Мартин Иванов