Сензори за щастливи растения

Питате ли се как се чувстват растенията? А дали могат да бъдат щастливи като хората или животните? За нас е трудно да си представим, в какво се състои щастието на едно растение. За хората обаче които ги отглеждат е важно да знаят кои са най-оптималните условия за да могат да извлекат най-добри добиви от тях. И ако в миналото да общуваш с растенията беше мисия невъзможна, днес благодарение на модерните технологии това е като да наредиш лего. В ролята на кубчетата от известната датска игра влизат данните за това, дали дадено растение изпитва например стрес при липса на достатъчно вода или при наличие на други фактори като високи температури, които могат да го направят да изглежда дори тъжно и нещастно.

И фермерите в наши дни са облагодетелствани от разнообразие от решения на редица компании, предлагащи възможността посредством използването на сензори да се събират данни за растенията.

В средата на юли университетът на белгийския град Гент се превърна в сцена за интересни стартиращи компании, предлагащи най-различни решения, с чиято помощ земеделието може да стане не само по- прецизно, но и по-интелигентно. Там срещаме и Максим от местната компания 2gro, разработила специални сензори за събиране на данни за това, как се чувстват растенията.

„Ние сме се фокусирали в процеса на управление на растенията чрез осъществяване на събиране и мониторинг на различни данни. С тяхна помощ можем да следим как се чувстват растенията по всяко време на деня, и дали изпитват например воден стрес при липсата на достатъчно вода“, казва Максим.

Технологиите позволяват да се управляват промените в състоянието на растенията на всеки пет минути, а данните са онези „кубчета“, чието подреждане ще покаже, дали растенията се чувстват щастливи или не.

„ С ъбирайки тези данни, производителите могат да постигнат по-добър баланс при отглеждане на растенията. С тяхна помощ производителите могат да предприемат различни мерки, с които да отговорят както на промените в климата, така и да предприемат различни стратегии за напояване за да намалят нивата на стрес у растенията“, продължава моят събеседник.

А дали го има и обратния ефект, когато растенията са преовлажнени?

„Сензорите ни помагат да видим каква е нуждата от вода за растенията. Често става дума за минимални количества от порядъка на 20-30 микрометра. Ако обаче водата в растенията е повече от необходимата им, растенията не се стресират. Това обаче също не е добре, защото тогава ако произвеждаме например цветя или други дребни растения няма да получим продукция с добро качество. Ето защо ние се опитваме да създадем баланс, така че в процеса на отглеждане на растенията да се избегне ситуация в която растенията да са прекалено стресирани или пък да се развиват в такива условия, при които да дадат слабо или лошо производство“, продължава Максим..

Данните събирани за състоянието на щастие у растенията се складират на специална платформа, която е в процес на надграждане, така че да позволи достъп на фермерите от всяка точка и от всяко устройство.

Къде е мястото на изкуствения интелект?

„Щеше ми се да кажа, че използваме и AI в нашата платформа при събиране и анализ на данните, но спецификата е такава, че ние трябва да се съобразяваме с многообразието както на видовете почви, така и на сортовете растения. Друга променлива величина са различните климатични условия. Ако тръгнем да обучаваме изкуствения интелект, съобразявайки се с всички тези условия, това е доста трудна задача“, смята Максим.

Целта на събираните от сензорите данни е да се подпомогнат фермерите да изградят определен модел на отглеждане на растенията, при който вече по думите му може да дойде и мястото на използване на възможностите на изкуствения интелект за оптимизация на избрания модел.

Какъв брой сензори са нужни например за средно голяма зеленчукова градина

Нормално според него един сензор е напълно достатъчен за градини с площи от един или два хектара. Наличието на сензори позволява на фермерите да изберат различни стратегии за напояване съобразени с данните за това какво е моментното състояние на растенията.

Малката стартъп компания е базирана в близост до самия университет на Гент и Максим признава, че не му е коствало много да дойде до мястото идвайки с велосипед. Сензорите са разработка на учени от университета на Гент. Впоследствие идеята се е харесала на инвеститори и е била създадена компания, която да я реализира на практика и да излязат незабавно на пазара. До момента сензорите произвеждани от 2gro се използват в реални условия от производители от 20 страни. До сега се предлагат два вида сензори, като компанията планира да пусне на пазара и специален сензор в помощ на производителите на плодове.

Поне засега разработчиците не са помислили да сведат „диалога“ с растенията на ниво хоби-градини тип балкон на панелка, но тази ниша не се съмняваме, че може да бъде запълнена. „Не е невъзможно да използвате подобни сензори, но ще ви излезе доста солено, а и те към момента са ориентирани по-скоро към професионалните фермери“, заклю1ава с усмивка Максим.

Мартин Иванов