Земеделие на 20 минути от … „Европата“ Мартин Иванов, 22.07.2024 5/5 - (1 vote) Как една белгийска ферма може да бъде пример за поликуллтурно земеделие Неговото стопанство е разположено едва на 20 минути от столицата на Европа- Брюксел. Дори от стопанството се вижда един от символите на белгийската столица- Атомиума. Собственикът Питер ван дер Родепето поколение фермер и произвежда зърнени култури, нужни му за фуражи за отглежданите в стопанството свине, а полетата около стопанството са осеяни с цъфнали картофи. Произведеното от него месо реализира в сътрудничество с местен месопреработвател чрез който реализира продукцията си . Освен пример за създаване на успешна къса верига между производители и потребители неговото стопанство е и пример за това, как един агробизнес може едновременно да се развива и да се променя. Посетихме стопанството на Питер заедно с около 20 колеги от Европейската мрежа на аграрните журналисти (ENAJ) Питер пред един от комбайните за прибиране на картофи „Поех ръководството на стопанството от моя баща, иначе фермата съществува тук на това място от началото на миналия век. Когато моите родители управляваха стопанството, в него се отглеждаха предимно крави и се обработваха около 35 хектара земеделска земя. С времето обаче се наложи да потърсим алтернативи на млечните продукти да променим профила на стопанството, като заменим млекодайните крави с прасета „, казва Питер. Еволюцията на стопанството- бавна и продължителна Еволюцията на стопанството се оказала бавен и продължителен процес. През 70-те години на миналия век Питер и семейството му все още отглеждали 75 крави, а обработваемата земя вече била нараснала до около 50 хектара. Промените във семейната ферма настъпили и заради все по-голямата механизация на земеделската дейност. Процесът на трансформация продължил с намаляване на кравите от млечното направление през 80-те години на миналия век, когато започнали да отглеждат и месодайни- говеда. Към отглеждането на свине стопанството се ориентирало десетилетие покъсно. След като поел фермата Питер решил да разшири производството като започнал да отглежда и картофи през 2008 година. Към момента отглежда картофи върху 400 хектара. Освен тях отглежда зърнени култури и захарно цвекло. След бавна еволюция Питер заложил на отглеждането на свине по биологичен начин Съхраняване на картофите в модерни халета с постоянна вентилация За съхраняване на картофите Питер ван дер Роде е построил две складови помещения, снабдени с вентилационни системи, в които се поддържа постоянна температура. По-голямото от тях е с капацитет от 7 хил. тона. „Вентилационната система се управлява през компютър и непрекъсната вентилация позволява да поддържаме постоянна температура от 8 градуса. Вкарваме картофите за съхранение в края на октомври и престояват в хранилището до март или април“, разказва Питер. Инвестирал в изграждането на складовите помещения около 2 млн. евро, като добавя, че ако днес трябваше да направи това, би му струвало с близо 30% по-скъпо. Земята в стопанството му се разделя на такава, която наема всяка година и на така наречената земя за сезонно ползване. „Земята която наемам година за година за отглеждане на картофи ми излиза към 500 евро на хектар в зависимост от големината на парцела. Ако трябваше да се наема всяка година, арендата е около 400 евро на хектар. Земята в другите части на Фландрия е много по-скъпа, защото там се отглежда повече зеленчукова продукция, но тук около Брюксел наема на земеделска земя варира около 500 евро на хектар“, разказва фермерът. Хранилището може да работи както когато е запълнен целия му капацитет, така и на отделни боксове, което обаче е по-скъпо, защото не винаги може да се напълни толкова бързо. В отглеждането на картофи винаги има известен риск „През миналата година договорната цена на картофите при сключване на контрактите през марти или април беше между 250 и 500 евро за тон. Сега закъснялата пролет ситуацията е малко по-различна, защото излязохме на пазара по-късно, но в отглеждането на картофи винаги има известни рискове“, признава Питер. Питер показва едно от модерните халета за съхраняване на реколтата от картофи За него работата на договорен принцип е за предпочитане пред продажбите на картофи на свободния пазар, макар че на него може да получи дори по-добра цена, защото така се ангажира не толкова с определени количества суровина която да произведе, а с определен обем земеделска земя, която да задели за отглеждането на картофи. „Казвам на клиента например, че за него съм заделил 100 хектара с картофи, като цялата продукция ще получи на една и съща цена. Докато свободния пазар освен по-висока цена крие и повече рискове, защото една година мога да произведа 30 тона картофи, друга година 50 тона. Сключването на договори също си носи своите рискове, но благодарение на тях не бих останал без средства“, разсъждава фермерът. За сравнение цената на картофите на свободния пазар в Белгия в момента е 600 евро на тон, но всичко зависи от различни фактори. Само преди три години и половина , картофите са се предлагали на цена между 300 и 350 евро за тон. За бъдещето развитие на пазара Питер споделя, че не могат да се правят точни прогнози и нещата се променят година за година. Нещата на пазара по думите му са много сложни. Продава и на пазара в Нидерландия, където цената е достигнала до 500 евро за тон. „Ситуацията сега е такава, че имам контракти с различни клиенти и за момента смятам, че имам силен сезон, но миналата година говорех същото, но нещата се промениха. Сезонът пак закъсня, трябваше да реализирам част от картофите на свободния пазар. Заваля и успях да реализираме едва 20%. Миналата година беше лоша и заради това, че започнахме рано да прибираме реколтата и изкарахме много повече картофи, отколкото година по-рано. Смятам обаче, че през тази година рисковете за нас са по-малки“, продължава той. Отглежда картофи предимно от местния сорт „Фонтана“, като добивите са около 50 тона от хектар. Признава, че би бил доволен както на среден добив от 35 тона, така и на 70 тона от хектар. Свинефермата е така изградена, че макар и прасетата да се отглеждат в боксове, да могат свободно да преминават от едно помещение в друго. Питер отглежда около 8 200 прасета. Освен собствените си животни отглеждат прасета и на други фермери. Фермата е изградена в сегашното си състояние през 2019 година, като се е специализирала в производството на биологично свинско месо. За да предложат по-големи количества през същата година заедно с други свиневъди създали специална мрежа. Подобно на всички останали сектори, и в свиневъдството пандемията от коронавируса довела до свиване на производството . В резултат на форсмажорните обстоятелства около нея, свинефермата на Питер свила производството до около 300 свине, след което последвало бавно възстановяванеФермата работи на контракти, защото всичко друго противоречи на бизнеслогиката. Още повече , че Белгия е твърде малък пазар, и годишно на него се реализира например месото на около 500 свине, отгледани по биологичен начин. Средната цена на биологичното свинско месо е около 4 евро на килограм. Освен Белгия като локален пазар разглеждат и ЕС. Фуражите за изхранване на животните са произведени от биологично отгледани царевица и ечемик. Мартин Иванов СходниЕвропейската мрежа на аграрните журналисти избра…Био- във всичките нюанси на зеленотоЗемеделие обърнато към природата Земята ENAJБелгияБрюкселПитер ван дер Родеустойчиво земеделие