Селекционерите- невидимите пазители на българските сортове зеленчуци

Остарялата мрежа от напоителни съоражения- пречка за увеличаване на производството на семена

Макар и да звучи клиширано, остава азбучна истина, че българските плодове и зеленчуци си остават не само най-вкусни, но и най-предпочитани от потребителите. За поредна година го потвърди и интересът към организираният от учените от Института по зеленчукови култури „Марица“ в Пловдив демонстрационен ден, в който присъстващите производители и кандидат производители бяха запознати с отглежданите в опитните оранжерии различни сортове зеленчуци. Работата на селекционерите остава невидима за нас потребителите, които искаме да виждаме на масата истински вкусни зеленчуци. А тя освен трудна отнема време и и усилия, защото в разработката и внедряването на всеки нов сорт често отиват повече от десетилетие.

Прецизното напояване води до по-добри добиви

В част от оранжериите на Института по зеленчукови култури вече са оборудвани с модерни системи за прецизно земеделие, които вече дават резултат.

„Това което веовче констатирахме благодарение на прилагането на системата за прецизно земеделие, е увеличаване на средната маса на зеленчуците, което неминуемо ще се отрази и на добива, но тепърва ще анализираме резултатите в модернизираната ни оранжерия“, заяви доц. д-р Иванка Тринговска.

И въпреки че при изпитването на близо 30 сорта домати се прилага система за прецизно поливане и торене, ефектите върху растенията от която тепърва ще влязат в научните разработки на селекционерите от института, той не е известен единствено и само с добилите медийна популярност сортове домати като Алено сърце или пипери като „Ивайловградска капия“ , защото в него се съхраняват общо nad 300 сорта традиционни български зеленчуци- като се започне от домати и пипери, мине се през чесън, фасул, пъпеши, картофи и се стигне до зеле, тиквички и патладжан.

Тъкмо трите последни от изброените видове зеленчуци сякаш са далеч от славата, с която в последните години се сдобиха някои сортове домати и пипери поради липсата на достатъчно кадрови потенциал от селекционери, които да работят с отделните видове зеленчуци, да разработват нови линии и сортове и да обогатяват както несъмнено добрите вкусови качества на българските зеленчуци, така и тяхната устойчивост на болести и вредители. А това е работа почти целодневно на полето, което както призна и една от селекционерките, привлича все по-малко млади хора. Така например при патладжаните не се работи за развиване на сортове, а колекцията на доц. Милко Йорданов е дадена за съхранение в генбанката на института в Садово.

„Трябва ни още научен потенциал, който да се разпростре и да поеме това необятно разнообразие при зеленчуците за да можем навсякъде да създаваме сортове, ето защо сме съсредоточили работата си върху технологията на производство на сортовете с които най-много работим“, признава директорката на института доц. д-р Даниела Ганева.

За да се повиши капацитетът на работа на селекционерите освен кадри са нужни и пространствена изолация, за да се избегне кръстосване между сортовете и модерно напояване. И ако по отношение на пространствената изолация поради липсата в близост до опитните полета на института на зеленчукопроизводство условието е изпълнено, не така стоят нещата с напояването.

„Ние все още не можем да възстановим цялата система от напоителни съоражения в опитните ни полета за да увеличим семепроизводството, тъй като голяма част от тях са изключително остарели и амортизирани. Проблем за нас е и опазването на опитните ни полета, и въпреки това се стремим да произвеждаме достатъчно количества семена“, признава още доц. Ганева.

От няколко години насам ИЗК „Марица“ не дава лицензионни договори на фермери и разчита единствено на собствено семепроизводство за да бъде целия процес под контрола на селекционерите. Към момента около 30 от създадените в института сортове зеленчуци са защитени със сертификат за интелектуална собственост в патентното дружество на България. .

„След десетата година сертификатът пада, и се плащат такси, които са доста високи. Ако определен сорт не се отглежда или произвежда, трябва да се прецени дали той да остане защитен с патент или да остане свободен“, добавя доц.. Ганева. От кражба на интелектуална собственост по думите и са застрашени най-вече директните сортове.

„Имаме сортов състав, който можем да предложим при интерес, но проблемът е че в последните години все повече намалява броят на зеленчукопроизводителите. За сметка на това се увеличава броят на хората, които искат да отглеждат български зеленчуци от традиционни сортове за собствени нужди:, добавя тя.

Посетителите на открития ден можеха да видят освен добре познати сортове чушки като :Ивайловска капия“ и по-нови и непознати като сорт „Калоян“. „Съсредоточили сме усилията си и върху работата си върху Ф1 хибриди на мъжка стерилна основа като хибрида „Милкана“ , а сред най-новите ни селекции е леколютивият сорт чушки „Руевит“ , казва доц.д-р Величка Тодорова, селекционер работещ специално по развиване на сортовете пипери.

Интересът особено към „Руевит“ е доста голям заради вкуса и постепенно увеличаващата се степен на лютивост. Друг от по-новите сортове чушки е „Балтовска капия, който е устойчив на тютюново мозаечни вируси.

„Сортът не е много атрактивен, но ако има производители, които имат заразени с този вирус площи, могат успешно да го отглеждат“, добавя тя .

Кандидат за включване в сортовата листа на страната е сорт пипери „Дан дан“, който е устойчив на PPMoV (Papper milld mottle virus) и са с много добри характеристики на плода и за разлика от традиционния сорт „Гял Калинов“ , който е със стърчащо ориентирани плодове, той е с висящо ориентирани плодове и по-дребен.

Заинтересованите фермери могат вече да изпитват семена от споменатите сортове, които са процес на изпитване и бъдещо включване в сортовата листа на страната. През тази година селекционерите в института са заложили семепроизводство от девет сорта пипери, като интересът на производителите към българските сортове пипери расте всяка година. Липсата на достатъчно работна ръка според доц. Тодорова обаче си остава една от нерешимите дилеми за българското зеленчукопроизводство.

Мартин Иванов