За Албания пътят към света минава през Изтока

Противоречиви исторически личности от миналото и днес трасират пътя на модерна Албания

След края на периода на социализма, Албания днес е все по-отворена към света и се стреми да се приближава до европейската ценностна система. Не само в миналото, но и днес обаче, пътят на тази малка балканска страна към Европа и света минава не през Запада, а през Изтока.

Днес споменавайки Албания, човек би я свързал основно с три имена. Хронологично подредени в следния ред те са на местния герой Георги Кастриоти Скендербек, албанския диктатор Ендвер Ходжа и Св. Тереза от Калкута. Към тях може да се добави и разбира се името и на още един политик от по-новата история на страната- Сали Бериша, първият демократично избран президент на страната, който в края на миналата година беше поставен от албански съд под домашен арест заради обвинения в корупция.

Скендербек води неравна борба с османците

Осъзнал идващата от османците опасност Скендербек се обърнал срещу тях през 15-ти век. Повел неравна битка за запазване на албанската държава. Съдбата на балканските държави в онези времена обаче е била идентична- те или са се опълчвали срещу завоевателните амбиции на османците и са били прегазвани, или са се разпадали на отделни държавици, приемали васален статут спрямо опасния враг от Югоизтока, и постепенно са били претопявани.

Днес албанците са почели своя национален герой с внушителен паметник на едноименния централен площад на Тирана. Последната твърдина на Скендербег, крепостта Круя е превърната в музей, а в Рим се намира Палацо Скендербег. Красивият шлем на Кастриоти, украсен с глава на козел се съхранява във Виенския музей на

историята на изкуството.

Албанският Тато- едно от „лошите момчета“ на социализма

Втората личност, с която свързваме Албания е албанският Тато- Ендвер Ходжа, управлявал държавата в периода от 1948 до 1985 година, заемайки различни партийни и държавни постове. По негово време страната е изолирана от останалия свят, 200 хил. албанци изчезват по лагери и затвори, а повсеместно са изградени 700 хил. противоядрени бункери. Заедно с югославския лидер Йосип Тито се превръщат в „лошите момчета“ на социализма, отхвърляйки линията на Москва. И докато Тито се опитал да оцелее от съветската месомелачка избирайки пътя на необвързаните страни през 60-те години, Ходжа тласнал Албания в обятията на другия източен брат- Китай. Така „лошите момчета“ били заклеймени от останалия социалистически свят като реакционери. За изостаналостта на Албания в онези години говори и парадоксалния факт, че единственият тогава асфалтиран участък в Тирана е бил пътя между резиденцията на диктатора и летището.

Света Тереза от Калкута, която се опита да направи света по-състрадателен

Третата личност е обявената за светица Майка Тереза, чието име днес носи международното летище на Тирана. Канонизирана е за светица с името Св. Тереза от Калкута. Албанското и име е Анеза Гонджа Бояджиу. Печели множество последователи с благотворителната и социална дейност на основания от нея през 1950 година орден „Мисионери на милосърдието“. Обявена е за светица от папа Франциск през 2016 година. Нейната мисионерска и благотворителна дейност започва в Калкута, където е учителствала за да се разрасне по целия свят. Тя и носи редица престижни награди в това число и Нобелова награда за мир през 1979 година за работата и за превъзмогване на бедността и страданията по света.

Днешна Албания между Изтока и Запада

Дори и днес ако човек пристигне от изток в албанската столица Тирана, ще спре на модерно изглеждащия терминал, наречен Източна порта, предлагащ удобства на пасажерите идващи от останалата част на света. В него е изградена и оранжерия за производство на цветя, а енергията се добива от соларни панели.

Не така стоят нещата с южната автогара, отправна точка към южните и северни части на страната, която наподобява на обикновен паркинг с безразборно спрели превозни средства от всякакъв калибър. В центъра на Тирана също се сблъскват източната и западната култури- на лъскавите сгради в западен образец, и на малките магазинчета, все по-голям лукс за останалата част на континента, които превръщат малките улички в съвременни битаци. На тях се продава абсолютно всичко- от велосипеди , бижута, джунджурии и сезонни стоки до картини. Пъстрата картина на един такъв битпазар, в който изненадващо за мен се превърна една малка уличка в събота сутрин, се допълваше освен от множеството от хора, и от превозни средства. А тя се оказа толкова тясна, че ако мине кола по нея, разминаването е практически невъзможно.

Разликите в транспорта също се набиват на очи. И ако обществения транспорт и такситата в Тирана изглеждат на добро ниво с регламентирани цени за превоз на пътници, климатизирани и удобни, то не така стоят нещата с междуградския транспорт, в който дори не дават билети. Качваш се, плащаш в автобуса и пътуваш.

Малко практическа информация

В края на този блог пост мога да съм полезен като дам малко практическа информация. От споменатия Източен терминал до центъра пътува линия 8, която май е единствената с определен номер, като цената на билетчето е 40 албански леки или под левче в посока. Продават се от кондуктора.. Вече споменах, че в центъра на Тирана могат да се намерят регламентирани таксита, чиято тарифа е твърдо определена. Например ако искате да стигнете от Тирана до Дурас, ще ви излезе 20 евро в посока. Автобусите до там тръгващи от така наречения южен терминал превозват срещу 180 албански леки в посока (около 4 лева). Заплаща се в автобуса. До там може да се стигне с автобус 5B (по-известен като Институти) от площад Скендербег .И ако мога да внеса малко яснота в целия този транспортен пъзел, ще го допълня с това, че всяка линия от обществения градски транспорт е с различни цветове на автобусите. Тези които пътуват към източния терминал са в бяло и червено, а тези до южния- в бяло. Има зелени, оранжеви и жълти линии.

Мартин Иванов