Доц. Симеон Крумов: Промените в климата са новата норрмалност с която трябва да съобразим и селекцията на растенията

Горещото и сухо време доведе до слънчеви пригори, от които пострадаха основно ябълките и сливите

Доц. Крумов, каква е тази година за региона Ви, в който се намира и института по земеделие Кюстендил?

Когато кажем Кюстендил, човек винаги свързва името му с черешите. Тази година беше изключително суха. Нямаше валежи по време на брането на черешите , което беше добре с оглед на това, че реколтата се запази без напукване. Мисля че прибирането на реколтата при черешите мина сравнително добре и в един период от три седмици кампанията приключи. Продукцията беше с много добро качество, като само по размер плодовете бяха по-малки. Причината разбира се беше липсата на дъждове, а черешовите насаждения в района на Кюстендил се отглеждат без напояване с подложка „Махалебка“, която изисква повече умения, защото черешата страда от асфикция.

За останалите култури мисля че сушата се отрази зле. Многото дни с високи температури доведоха до много слънчеви пригори по растенията- особено при сливите и ябълките. Това ни позволява да видим симптомите на промените в климата. Това обаче за нас вече е новото нормално и оттук нататък ще сме свидетели на много лета с подобни условия. Периоди без валежи от по три месеца са доста често срещани в последните десет години.

Налагането на подобен климат ще наложи ли и от своя страна на учените да разработят по-устойчиви на подобни екстремни промени сортове растения? Ще се наложи ли промяна в технологията на отглеждане на културите и да се въведе напояване там където е възможно?

Разбира се. Климатът ни така се променя, че селекцията да работи за създаването на нови сортове. Учените както в института по земеделие в Кюстендил, така и тези в института по лозарство и винарство в Плевен работят в тази насока. Има доста успешни сортове, които сме създали като например лозовия сорт „Кайлъшки Рубин“, който е комплексно устойчив не само на болести, но и в последно време се убедихме, че е и сухоустойчив. Ние специално в Кюстендил извършваме изследвания върху овошките като наблюдаваме този стресов фактор и работим в тази насока, Имаме резултати, но са необходими още изследвания.

Ние сме генбанка при черешата и ябълката. Имаме 200 сорта череши и над 1200 образци и хибриди на растения и над 500 сорта ябълки. Всеки един от тях има различни качества, които се използват от селекцията. Като наблюдаваме конюктурата и изискванията натам насочваме и целите на селекцията.

Това обаче е новото нормално, защото с промяната на климата ще се наложи и ново райониране . Има например райони които преди не са ставали за лозарство, и които сега са добре. Например Тракийската низина вече много страда от късни пролетни мразове с оглед на това, че лозите и дръвчетата излизат прекалено рано от дълбок зимен покой. Заради топлото време остават в принудителен покой и започват да цъфтят за овошките, а пък лозите започват да се развиват, и стават доста уязвими при евентуални мразове напролет.

Има и райони, които са по-студени като при нас в Кюстендил, където в последно време нямаме проблеми с късните мразове. По-рано постоянно се оплаквахме от подобни мразове, но сега нещата се обърнаха. Не знаем как ще продължат, но при нас в нашия регион трябва да се внимава с избора на местата за създаване на трайни насаждения. Ние се намираме в една котловина, а специално нашия институт ако си представим региона като една вана, земите на института са нейния сифон. Тоест ние сме в най-ниската точка на котловината в която студения въздух е тежък и се смъква надолу. Наша цел като селекционно поле е да изпитваме насажденията в по-лоши условия, та те подложени след това на отглеждане при по-добри условия да дадат по-добри резултати и стопаните да могат да ги отглеждат без проблеми.

Наблюдава ли се възвръщане на интереса към крушите? Досега те не се радваха на интерес, защото отглеждането им е доста капризно, но сега пък може да са много по-печеливши за фермерите?

Точно така. Крушата носи печалби защото е търсена. Няма я у нас. Изчезна заради огнения пригор. Трудна е за гледане. От друга страна опитни агрономи не могат да се справят с отглеждането и, защото тя има специфични изисквания както към почвата, така и към климата. Не по-малки са изискванията и към растителната защита, най-вече защото едно объркване на третиранията може да доведе до намножаване на крушовата бълха която също е проблемна. Ето защо контролът е много специфичен и трябват познания, но повечето агрономи не са работили с крушата дори и да знаят, може да сгрешат, а подобна грешка може да е фатална.

Наблюдавате ли в последните години фермери, които да въвеждат принципите на интегрираната растителна защита така че да се намали употребата на пестициди за сметка на полезни насекоми, които да се борят с вредителите?

Точно към това са насочени част от третиранията. Пръскайки правилно с икономически праг на вредност, фермерите да запазят определена плътност на полезните насекоми. Затова е създаден този икономически праг за да може когато вредителите го надвишат, растенията да се третират, а не да се пръскат превантивно с инсектициди, защото така ще се убият и полезните насекоми които помагат да се контролира популацията на вредителите. Тези неща трябва да се спазват, но за сега все още нямаме добър контрол. Сега масово се пръска не когато трябва, не с каквото трябва и не колкото трябва, като се използват и някои неразрешени препарати. А за да са забранени те , има защо, например остатъчни количества, по-висока степен на вредоносност и други. Тарикатлъка е основна наша черта, ето защо трябва да има и контрол.

С колко сорта участва ИЗ Кюстендил в открития ден на лозаровинарския институт?

Ние представяме между 20 и 30 сорта, които са показали през годината добри резултати, и добри адаптивни качества при лоши условия,и при липса на достатъчно напояване. Голяма част от тях са селекция на института в Плевен, които отглеждаме съвместно и в двата района.

Има ли техни сортове, които отгледани при вас в Кюстендил да дават по-добри резултати?

Винаги има такива сортове които при нас дават по-добри резултати, а тук в Плевен по-лоши или обратното. Все пак региона на Плевен си е лозарски и за тук е преценено, че мястото е такова, че няма късни мразове. В Плевенско и периода на вегетация е по-дълъг . Могат да узряват средно ранни и късни сортове, докато при нас в Кюстендил сме малко по-ограничени тъй като трябва да са ранни сортове. При нас десертните сортове обаче винаги узряват. От винените сортове също имаме добри резултати с хубави гроздове със захарни параметри които са достатъчно високи от порядъка на 22-23 които да са предпоставка за добри вина. Подбираме обаче такива сортове, които да пос по0късна вегетация, защото нощите при нас постепенно­ стават хладни, обръща се въздуха и идва момент в който престава натрупването на захари и трябва да се преминава към бране. Това е по отношение на качеството-една година става добре, друга не чак толкова.

Мартин Иванов