Щефан Фойрих: Няма рецепта за това, коя е най-добрата порода говеда

Производителността на всяка порода зависи от условията на отглеждане

Г-н Фойрих, бихте ли се представили накратко?

Да, казвам се Щефан Фойрих и работя за компанията Sinetics, като живея в Германия. Историята ни започва преди две години, когато най-големите станции за производство на генетичен материал в говедовъдството във Франция и Германия се обединяват, за да могат да предлагат продукцията си навред по света. Основно произвеждаме генетичен материал от две породи крави от млечното направление и две от месодайното и в момента сме лидери в Европа по предлагане на генетика в областта на говедовъдството.

Кои са последните тенденции на пазара на генетичен материал?

Те са свързани по-специално с предлагането на сперма в опаковки, която е доста търсена. Пазарите са малки, а стадата особено от млекодайни крави намаляват заради голямото производство на мляко, но в същото време има ръст в търсенето на генетичен материал, чрез който да се подобрят качествата на онези 30% от животните в стадата с млечни крави, които са с по-лоши показатели за да се получат впоследствие телета с по-високи качества.

Какви са възможностите ви за производство на генетичен материал след създаването на френско-германското партньорство?

Обединявайки се ние получихме възможност да развиваме специални програми за най-големите породи говеда в Европа, имаме специални програми насочени към породи като „Холщайн“, „Ред Холщайн“, „Флекви“, „Джърси“ и други. Освен това имаме програми за развитие и на по-малки френски породи говеда като „Тарантес“, „Абонданс“, „Пирож“ и „Нормандско говедо“. Те са не по-малко популярни от останалите, но ценното при тях е, че са подходящи за отглеждане в някои страни, където условията не са оптимални за отглеждане на „Холщайн“ или „Флекви“ или в стопанства в планински райони, които са решили да не залагат на отглеждането на вече споменатите широко разпространени породи говеда.

Има ли и в Германия фермери, които желаят да отглеждат изброените от вас френски породи говеда?

У нас в Германия са твърде малко фермерите, които желаят да отглеждат тези породи, но има други страни като например в Южна Америка, където продаваме най-вече генетичен материал от породата „Нормандско говедо“. Освен това те са подходящи за отглеждане и в планински условия, където има условия за пасищно отглеждане. По-специално тази порода животни се адаптира много добре на по-хладен климат и на места с богато разнообразие от треви.

Може ли да се каже коя е най-добрата порода говеда?

Не, не можем да кажем подобно нещо, защото е важно при какви условия се отглеждат животните и да се изпробва коя порода ще е най-подходяща за отглеждане при съответните условия. Човек може да отглежда например „Джърси“, „Холщайн“ или „Флекви“ в стопанство от 500 животни в планински условия при 1000 метра надморска височина при което животните се отглеждат пасищно, а не интензивно чрез използване на фуражна царевица. В подобни условия например могат да се получат много добри резултати, ако се отглежда „Флекви“, защото фермерът ще получи впоследствие много по-добра цена на телетата от тази порода.

Кое е според вас оптималното число на животните в едно стопанство, за да може да се постигне най-голяма производителност?

Знаете, че в Източна Германия са разпространени предимно големи стопанства, докато ако отидем в Бавария, там преобладават предимно малки ферми. В Полша също преобладават предимно малки стопанства до 130 животни. Има обаче и страни, където стопанствата могат да достигат и до 1000 крави или повече като например Иран с индустриални стопанства от 2 и дори 3 хил. животни. Всичко зависи от условията защото има и страни, в които цената на млякото е по-висока или произвеждат повече млечни продукти, където могат да разчитат и на по-малки стада.

Знаете че в последните години Европа налага все по-усилено политика за ограничаване на емисиите от земеделието и респективно от животновъдството, какво влияние може да има това върху животновъдите?

Такива дискусии в момента текат в страни като Нидерландия и Ирландия, в които има голяма концентрация на животни и те определено могат да имат проблеми със съкращаване на вредните емисии от животновъдството. От друга страна можем да разберем и фермерите, които в продължение на десетилетия са развивали своите стада, инвестирали са в тях и в един момент им се казва, че от следващата година трябва да намалят броя на животните си например с 30%, Икономически за тях това би представлявало истинска катастрофа.

Ясно е обаче че в дългосрочен план трябва да пристъпим към намаляване на поголовието от животни в определени страни. Не трябва обаче да се забравя, че в сравнение с птиците и свинете, говедата не представляват никаква конкуренция на хората по хранителната верига, Защото докато свинете и птиците се изхранват предимно с фуражи, говедата могат да се изхранват и пасищно, Ето защо производството на говеждо месо е шанс за нас да отглеждаме животни, които не са конкуренция на хората по хранителната верига.

Има обаче страни като България, в които консумацията на говеждо месо не е чак толкова популярна. Какво трябва да направим в този случай за да повишим неговата популярност?

Аз всяка година посещавам България по два пъти в годината и много добре знам, че у вас предпочитате предимно свинско месо. Трябва да се вземе под внимание спецификата на всяка една страна, защото и ние в Германия имаме много голямо потребление на свинско месо, но има и страни като Унгария например, където предпочитанията са насочени предимно към птичето месо. В страни като Иран пък се яде повече овче месо. Ние не искаме да променяме тази култура, а само там където има интерес от качествено производство на говеждо месо, където има хора готови да го произвеждат, да им предложим най-доброто както от млекодайното, така и от месодайното направление. Можем да им предложим генетичен материал от над 15 породи, зависи кой от какво се нуждае.

Какво е мнението ви за така нареченото месо, произведено в лабораторни условия?

Все още подобно производство на месо в лабораторниусловия е много скъпо, но може би след около 20 години подобно производство ще стане възможно, Ако е икономически изгодно и е добре прието от страна на потребителите то би имало бъдеще. Подобна е ситуацията и с производството на насекоми.

Кои порода говеда са по-популярни в Германия- млекодайните или месодайните?

Все още първенството се държи от млекодайните породи, като две трети от нашето поголовие се състои от животни от породите „Флекви“, „Холщайн“ и „Ред Холщайн“. С по-малък дял е поголовието от говеда от породата „Джърси“, но напоследък се наблюдава тяхното увеличение. Интересното е че младите фермери у нас които имат нови идеи непрекъснато сменят стадата които отглеждат, и ако са започнали например с „Холщайн“, минават на „Флекви“ .

Ние в България имаме голям проблем с пасищата в планинските региони и голяма част от животновъдите отглеждащи говеда по биологичен път се отказват от бизнеса си. Каква е ситуацията в Германия, там имате ли недостиг на пасищата в планинските региони?

При нас също имаме ограничения на площите за паша на животните. Имаме много фермери които съобразявайки се с тези ограничения не могат да увеличат стопанствата си например в Бавария или в южните ни провинции. Освен че е недостатъчна земята е много скъпа. Освен това при нас проблем е наличието на големи инвеститори извън земеделието, които са склонни да плащат тази по-висока цена тъй като имат повече средства. Мисля обаче, че преминаването на земеделските земи в собственици които нямат общо със земеделието е проблем на цяла Европа. Това е причина фермерите да срещат силна конкуренция когато искат да придобият нови площи.

Дали компаниите изграждащи соларни инсталации също са част от тази непосилна за фермерите конкуренция при придобиването на земеделска земя?

Инвеститорите в соларни мощности не са чак такъв проблем при нас, какъвто са инвеститорите в наистина огромни инсталации за производството на биогаз, защото в този случаи те имат нужда от суровина като царевица и рапицата, които вместо за фураж за животните трябва да отиват за суровина за производството на биогаз, чието производство носи много по-голяма финансова печалба от животновъдството.

Мартин Иванов