Път без спомени няма 2 Мартин Иванов, 15.10.2024 Rate this post Отново съм на път и отново не без събития или случки които да не заслужават да влязат в графата спомени. Изненадан съм, че в автобуса към Букурещ се говори повече на испански отколкото на български език. Група испанци не спират да бърборят. Успешно им приглася достатъчно колоритния шофьор. Същата ситуация се повтаря и на връщане по обратния път към София, когато затвърждавам отрицателните си впечатления от лошото поведение на шофьора. Тогава вместо с испанци, автобусът е пълен с панамци. По време на пътуването към Букурещ в основна тема се превръща липсата на читава бензиностанция, която да ползваме40 души за по една тоалетна. Това става ясно още при първата спирка въпреки бодрия призив на шофьора, който казва нещо в този смисъл : „Айде мили мои иде време за тойлет, кафе,кола.водка, уиски.“ След като става ясно че сме изтеглили късата клечка, шофьорът пустосва бензиностанцията и моли седящо пред мен момиче -да обясни на английски език, че ще спрем другаде. След два три опита напрежението се покачва. Пасажерка от задните седалки най вежливо моли все пак да спрем, защото свършили водата, а шофьорът хвърля вината само върху българите, които единствени се оплаквали. При поредния опит разбираме и новата оферта на шофьора, ако не намерим читава бензиностанция-да спре на къра. Такава не се намира до Русе.. оказва се отдам Балкана разбирай след Търново бензиностанциите нне само са кът, но са далеч от нужното качество. На границата шофьорът се опитва да разведри обстановката с едно Айде Еспаньола, събуждайте се давайте паспорти, карти,банкоматни карти. Забавяме се заради едно момче. Тъй като прическата му наподобява конска грива, шофьорът го подканя да слезе: Давай Индиана Джоунс, че висим вече час и после ще трябва да купувам скъпи румънски цигари. След десетина минути момчето се връща, разперва ръце и с усмивка съобщава в автобуса, че румънските граничари го питали откъде е. Казал им че е от Ню Йорк и се връща у дома. В това време се опитвам да разбера от къде е съседката ми по седалка. Разбирам само че обикаля Европа цели седем седмици минала през Лион, после дошла към тъмните Балкани и продължава към Неапол. Питам не е ли уморително такова продължително пътуване. Казва че нощните пътувания с автобус не са толкова уморителни колкото граничните проверки. Минала през четири проверки в Сърбия. Тъкмо проверките и пречели да се наспи. И Румъния е пред избори След близо час закъснение пристигаме в Букурещ. Щом се развиделява от втория път уцелвам правилната спирка на метрото. На спирката на автобуса попадам на румънец. Предлага ми да му дам моя билет и да ми плати. След като му казвам че и аз нямам билет, тръгваме да търсим работеща бутка за билети. Разговаряме се. Разбирам че пътува за Лондон през Брюксел. Работи в британската столица от 11 години. Пътувайки виждам плакати на различни румънски политици. Събеседникът ми потвърждава че и Румъния е пред избори. Само че президентски Казвам му и че ние сме в подобна ситуация за кой ли път и мафията се опитва да остане на власт. В съседна Румъния както знаем мафията отдавна е лишена от достъп до лостовете на властта не без безценната помощ и на Лаура Кьовеши. След като разбира че съм от България и пътувам за Италия, събеседникът ми не спира да хвали както красотата на българките, така и Италия. На летището откриваме според него евтин супермаркет в терминала за пристигащи пътници. Наистина се оказва евтин, защото при пристигането ми от Рим впоследствие намирам топли банички за по около левче. Преди да се разделим ме запознава с брат си. Живее в Белгия. Там се оказва че времето вече е зимно. На път за Орвието Вечният град ме посреща с летище, наподобяващо мол с бутици кой от кой по-луксозни. Имах си аз в Италия да нямат вкус към лукса. За съжаление са извън работно време, иначе можеше човек да убие известно време в тях. Рано сутринта потеглям през Рим Трибуртина към Орвието. Влакчетата се оказват хубави, макар че поради това че са клас регионални спират през пет минути. На римската гара попадам на Мелани, идваща от 10 дневна обиколка в Тайланд и продължаваме към Орвието. Катедралата в Орвието По обедно време бавно се събираме на гарата в Орвието. Макар и малка предимството и пред гарите около Рим е,че разписанието на влаковете се съобщава и на английски език. И има защо, когато виждам се изсипва група туристи от Турция. Орвието се оказва място за поклонически пътувания до местната катедрала, чиито архитектурен стил представлява смесица между ренесанс и арабска орнаментация. Наистина впечатлява с размерите си, кацнала на върха на хълма. По впечатляваща със своите величествени колони за мен обаче ще се окаже папската базилика Санта Мария Маджоре, която щях да посетя след няколко дни във Вечния град. Каква ли атмосфера е царяла в нея преди толкова векове, когато Славянските първоучители Светите братя Кирил и Методи са влезли за да получат папска санкция за създадената от тях славянска писменост? Папската базилика Санта Мария Маджоре Като контрапункт на темата за липсата на представителност в земеделския бранш трябва да отбележа, че Независимата асоциация на белгийските фермери не членува в най-голямата европейска лобистка федерация на кооперативите, тъй като не може да си позволи членския внос. У нас три кухи организации се биха в гърдите коя по-скоро била призната за национално представена, и била приета във въпросната организация. А после молят държавата за помощ, че нямат финансов ресурс да си платят членския внос. Навред са ширнали… лозята Умбрия ни посрещна с прекрасен ландшафт около къщата на нашите домакини Роберто и Аделайде. С ширналите се навред лозови масиви. С трите котки на стопаните ни, любопитно призиркащи в трапезарията сутрин. С прекрасните картини на нашата домакиня. Мястото е прекрасно ако човек е решил да се откъсне за няколко дни от ежедневната суматоха и поради отдалечеността му от града, и поради липсата на интернет в големи периоди от време Гроздето и сливите на Роберто . Домакините ни произвеждали в миналото вино, сега имат малка градинка от която сутрин ни предлагат нейните дарове -сладко грозде и сочни сливи- напълно биологично произведени от Роберто, както признава Аделайде. Къщата за гости на Роберто и Аделайде Италианската кухня по време на посещението ни в различните стопанства сякаш си е писала дъждовен ден, защото почти отсъства . В началото я караме на брускети, но не Амарети със зехтин и прошуто. Другото остава за последната вечер, когато все пак усещаме вкуса на автентична храна в приличащият на катакомба ресторант. Най-впечатляващи изглеждат винените дегустации. Една от картините нарисувани от Аделайде Организирани наистина на топ ниво, а и вината си ги бива. Леки и ефирни, и както признава един от винопроизводителите, италианците са склони да ги пият по всяко време. Истинските плодове на природата Краткият ни престой в Умбрия приключва не без изненади. Кризата с влаковете оказва се задълбочава. Къде заради затруднения от инфраструктурно естество, къде заради проблеми със системата за контрол на трафика влаковете пристигат със закъснение. С час по-късно пристигам в Рим. Гарата е разкопана подобно на софийската. Освен за кратък поглед върху Колизеума и бързо разглеждане на базиликата Санта Мария Маджоре, за друго не остава време. Вечният град изглежда завладян от туристическата вълна. Навред се виждат наредени магазини за сувенири и кафета, и като се види какви хора работят в тях, човек може да си каже, че в Рим едва ли може да срещне кореняци-римляни. Мулти-култи обществото е превзело един от най-величествените градове на света. Бианкита Във Вечния град най-много ме впечатли сравнително дълга и тясна уличка, на която попаднах малко случайно на път за Колизеума. Тиха, спокойна и свободна от оковите на туристическия интерес. Не така бе пред Колизеума, където имаш чувството, че и в два през нощта да попаднеш, ще е осветено като ден, а хора от всички кътчета на света ще се редят да се снимат на фона на величествения анфитеатър. Вечният град е като перпетум мобили Пред Колизеума По обратния път към летището се запознавам с Леон, както признава беден турист от далечно Мексико, пристигнал на обиколка в Европа. Пътуването му до испанската столица Мадрид му отнело близо 40 часа. Идва както казва от „малкото“ градче Енсенада, с население от само 1 млн. души. За разлика от него в пограничната Тихуана са са се се нагъчкали четири пъти повече жители в търсене на възможност да преминат границата и и да се озоват на по-щастливо място. На по пица край Колизеума Градчето е известно с това, че около него се намират масивите на най-крупния винопроизводител в Мексико. Някои от най-известните марки мексиканско вино, които могат да се намерят даже в Европа са La Cetto и Santo Tomas. La Dolche Vita След безпроблемен полет отново съм Букурещ, където ме очаква лятно време. И тук не минава без ремонти както по улиците, така и в метрото, които май на идване ги нямаше. Плакатите на кандидатите за президент също си стоят по спирките на обществения транспорт. В близост до автогарата откривам магазин на търговска верига представена и у нас. Решавам да се убедя за пореден път в двойния стандарт в цените, определяни от големите търговски монополи, и не оставам излъган. В нея могат да се намерят както някои основно сезони зеленчуци, които са на сходни цени, така и храни обаче, като масло, които са почти двойно по-евтини. И после се чудим защо хората в пограничните райони избират да пазаруват в съседните нам страни. Просто защото сметката би им показала, че ще им излезе по-изгодно. Мартин Иванов София- Букурещ- Рим -Орвието СходниПът без спомени нямаСеверни пътеписаници за едно синьо Скандинавско лятоВръщане към корените и собствена идентичност на… Пътеписи