Как в Умбрия пазят традиционните породи животни Мартин Иванов, 22.10.2024 Rate this post Асоциация помага на местните животновъди да запазят регионалните италиански породи животни и да имат по-добро присъствие на пазара Умбрия е регион, в който земеделието не е съсредоточено единствено в растениевъдния сектор, но и в животновъдния. По време на посещението ни успяхме да видим две животновъдни стопанства, в които фермерите отглеждат предимно местни породи говеда като „Кианина“ или овце като „Сарда“. И докато говедата биват оглеждани изцяло за нуждите на месопроизводството, то овцете се използват и за месо, и за мляко, което отива за производството на две от най-известните марки италиански сирена „Пекорино ди Тоскана“ и „Рикота“. Фермата на Даниеле и Дарио Подобно и на колегите им от растениевъдството, и животновъдите тук не фокусират дейността си само и единствено върху отглеждането и запазването на традиционни местни породи, а съчетанието на земеделието с агротуризъм им позволява освен по-голяма стабилност и по-добра устойчивост. Със своите близо 440 хектара фермата на братята Даниеле и Дарио е сред крупните стопанства в областта. 125 хектара от тях са обработваеми площи върху които отглеждат зърнени и бобови растения, върху 10 хектара отглеждат маслини, върху още толкова отглеждат трюфели. Имат още овощна градина и кестенова гора. Делът на животновъдството във фермата им Agricola Collivecchi“ е доста по-малък като се има предвид , че отглеждат само 70 животни от породата „Кианина“ предимно оборно. Изхранват ги с концентрирани фуражи съдържащи царевица, ечемик, пшеница и протеини в съотношение 40 на 20 на 20 на 20 процента, като купуват царевицата, тъй като в Умбрия не отглеждат тази култура.Освен всичко това са собственици на маслобойна за производство на зехтин, месопреработвателно предприятие и мелница. Даниеле Мекорели. „Ние сме се фокусирали върху запазването на една порода говеда, като „Кианина“ която е не само автохтонна,но нейното отглеждане датира още от времената на древните етруски и римляните в земите на Умбрия и Тоскана. Цялата ни житейска философия и мениджмъмнт на стопанството ни са насочени към запазването на тази порода животни“, споделя Даниеле Мекорели. Говедата от породата „Кианина“ са доста трудни за отглеждане и поради своенравния им характер. В миналото говедата от тази порода са се използвали като работни животни в стопанската дейност. Днес те се отглеждат предимно за производство на месо, като е необходим период между 20 и 24 месеца за да достигнат нужната маса от 750 килограма живо тегло преди да отидат в кланиците. Освен трудни за отглеждане, кравите от порода „Кианина“ са и доста буйни „Това че сме част от местната асоциация на фермерите отглеждащи диви животни в планинските райони ми помага да намерим по-добри пазари за нашата продукция. В тази организация влизат фермери, които отглеждат пет местни породи животни- „Кианина“, „Маркеджана“, „Романьола“, „Маремана“ и „Подолика““, добавя Даниеле. Малките телета се отбиват в специален обор след шестия месец Животните от породата „Маркеджана“ се отглеждат преимуществено в източната област Марке, „Романьола“ в региона на Емилия Романия около Болоня, „Маремана“ в областта Марема, заключена между южната част на Тоскана и северната част на Лацио, а „Подолика“ се отглежда в региона между областите Калабрия и Пулия. Идеята на асоциацията в която влизат Даниеле и Дарио е тъкмо да запази тези типично регионални породи говеда. Освен с високото си качество, месото от „Кианина“ е е с 20% по-високо съдържание на протеини в сравнение с месото на други породи животни. Специфичността на месото се състои и в това, че са нужни 15 дни след като животните са били заклани за да се усетят истинските му качества. Както подчертава Даниеле това е един дълъг процес на трансформация, през който преминава месото за да е годно за консумация. Цената на месото на говедата от породата „Кианина“ е около 20 евро за килограм при условие, че цената на говеждото месо от обичайните породи е около 14 евро за килограм. Допълнителна сигурност им дава и това, че продуктите от тези местни породи животни са включени заради своите характеристики в списъка на защитените географски наименования. „Това ни позволява да имаме малко по- висока изкупна цена на месото например от 7,1 евро за килограм, в сравнение с цената на месото от породи говеда, които не са включени в този списък, което се продава при около 6,5 евро за килограм“, уточнява Даниеле. Заради дефицит в производството преди две години изкупната цена на говеждото месо от породата „Кианина“ е надминала дори 7,5 евро за килограм. В Италия може би подобно на ситуацията у нас все повече фермери поради ниските изкупни цени на млякото предпочитат да дават животните си за преработка за месо. Така говедовъдството в средиземноморската страна според него в момента е в процес на трансформация от млечно към месодайно. „Ние продаваме нашето месо преимуществено на частни клиенти, както и в рамките на консорциума в Перуджа, от който сме част, чиято основна задача е да търгува с месо произведено от породата „Кианина“, продължава фермерът. Според него това, че продукцията им е част от списъка на защитените географски наименования има и известни недостатъци, тъй като пътят до крайния потребител е доста дълъг, и може би има необходимост от още по-голяма регионализация на предлагането на продуктите им. Много важно е да бъде отбелязано, че цената на месото от традиционните местни породи говеда не е фиксирана административно нито на национално, нито на регионално ниво, а резултат от общите усилия на участващите в асоциацията фермери, които заедно решават на каква цена да продават продукцията си. Това е практиката която се прилага само що се отнася до продуктите, които се намират в списъка на защитените географски наименования. Във фермата си Даниеле и Дарио имат отделен обор за телетата, които биват отбивани от майките след шестия месец. Що се отнася до климатичните промени, според Даниеле в бъдеще като основен проблем се очертава справянето с безводието поради недостига на валежи. „По отношение на селекцията на животните, ние избираме такива, които са с по-слабо изразени характеристики на проява на агресия, като ги оценяваме по специален емпиричен път. В процеса на селекция ние сертифицираме определени линии животни , които притежават както нужната плодовитост, така и интересуващият ни характер“, споделя Даниеле. Стопанството получава по 1 200 евро подпомагане на хектар, като приходите му от земеделие и агро туризъм са 50 на 50%. Габриеле Филипини- овчарят „аристократ“ Габриеле Филипини Второто посетено от нас стопанство бе на младия фермер Габриеле Филипини. 35-годишният фермер, който между другото е наследник на средновековен замък, а част от стопанството му е в непосредствена близост до добре запазената крепост, отглежда 400 овце от местната порода „Сарда“ предимно за мляко, като продава суровината на местни производители на „Пекорино ди Тоскана“ и „Рикота“. Габриеле отглежда 400 овце порода „Сарда“ Стадото отглежда пасищно върху 400 хектара земеделски земи, като обновява генетиката на овцете на всеки три години. За последните две години изкупната цена на млякото се е повишила от 75 цента на 1,60 евро за литър. Продава и овце за месо на 5 евро и половина килограм. Средният млеконадой на овцете от тази порода е 500 литра на овца за осем месеца, като след първата година всяка овца се обягва средно с по две агнета. В стопанството си разполага с две автоматизирани системи за доене на овцете. Габриеле варди овцете си със кучета от местната порода с корени от Абруцо Освен с овцевъдство се занимава с производството на зехтин и на вино. Участва в кооператив с други винопроизводители в региона, с които обменят техника. Продава и кочове за генетика на цена от между 1000 и 1500 евро. любовта към животните му дал неговия дядо, завършил ветеринарна медицина. Сред основните ни проблеми е липсата на достатъчно паша и на специалисти, които да определят витаминозния състав на храната с която изхранваме животните, както и падналите (само ден преди посещението ни бел. авт) кратки, но обилни валежи, споделя младият фермер. Фамилният замък в близост до фермата Друг немаловажен проблем по думите му е справянето с вълците, които нападат животните от стадото му. За справяне с тях използва седем кучета от местната порода Абруцио Мареммано с корени от Абруцо, които обаче не са специално селектирани за борба с вълците. 75% от приходите на стопанството се формират от продажбата на мляко, като получава и финансови компенсации в рамките на 3-4% от приходите за нанасяните от вълците щети. За последните осем- девет години вълците са унищожили между 70 и 80 животни. Мартин Иванов СходниКак в Италия отразиха посещението на европейски…Земеделие в зеленото сърце на ИталияКак кооперирането дава тласък на производството на… Репортажи агротуризъмживотновъдствоИталияКианинаместни породиСардаУмбрия