Как с общи усилия в Пиемонтнамират своята винена идентичност

Осъзната винена култура и правила на производство са основата на винената идентичност на всеки регион, смята Джан Паоло Рето

Имаме привилегията да сме страна с изключително богатство на винени региони, и при все това оставаме страна, която сякаш все още е в търсене на своята винена идентичност. И ако сред винопроизводителите непрекъснато се появяват нови малки ентусиазирани изби опитващи да намерят своето място под винения небосклон, а други пък изчезват от него в невъзможност да намерят реални пазари за продукцията си, то сякаш липсват другите две брънки в мозайката на винената идентичност- държавата и нейните представители по места.

Липсва и синергия по между им която да роди свежи идеи за това кои са винените сортове, които да са водещи за всеки един регион. Показва го и многообразието от добре познати сортове вина, представяни ежегодно на специализираните изложения, и все още малцина са тези от производителите, които се обръщат към позабравени стари сортове.

От своя страна държавната администрация непрекъснато се хвали, как неуморно работи за утвърждаване на винения имидж на страната ни, без обаче от нейните усилия да има видим принос за поддържането на единен винен образ изграден на основата на някаква идентичност на всеки отделен регион.

Ето защо и организаторите на тазгодишната винена конференция  в София от асоциацията на винените професионалисти се опитаха да представят чуждия опит в изграждането на винена идентичност. Представи я известният винопроизводител Джан Паоло Репето от Пиемонт.

Идентичност градена с търпение и обединение

Изграждането на обща винена идентичност в шест малки общини на Пиемонт, разположени в някогашният индустриален триъгълник на Италия между Генуа, Милано и Торино не е процес, който се случва бързо. Той идва с осъзнаването на виното вместо като храна, като напитка за удоволствие и преминаването от наливното вино без стойност и собствена идентичност към регионални винени сортове.

„Успяхме да намерим нашата винена идентичност благодарение на много хора, които се включиха в този процес. Липсата на идентичност е свързана с това, че през 80-те години регионът на Пиемонт нямаше как да бъде разпознат по характера на неговите вина“, казва Джан Паоло.

В Пиемонт която е една от малките италиански области се отглеждат около 1300 хектара с лозя, 400 от които със сорт „Тиморасо“, местен сорт, който отново се съживява.

Основната предпоставка за различията в рамките на апелацията на региона според него е липсата на голямо сортово разнообразие. В рамките на шестте общини се отглеждат предимно три основни сорта вино. В периода от края на Втората световна война до 80-те години на миналия век обработваемите площи с лозови масиви в Пиемонт се  стопяват с 80% от около 6 хил. хектара на само 1000.

Преоткриване на стойностните местни бели вина

„Днес ние отново преоткриваме нашата идентичност що се отнася до сортове като „Барбареско“ и „Виа Ланге“. Що се отнася до сорта „Тиморасо“, той се е отглеждал по нашите земи от 2 хил. години. Постепенно се превърнал в най-популярният сорт, докато не дошла филоксерата, която спомогнала за стопяването на площите с него, тъй като хората предпочели да отглеждат „Барбера“ и „Кортезе“, продължава експертът.

Връщането към този сорт започнало в началото на този век благодарение на един ентусиаст, решил да запази малкото останали площи с „Тиморасо“. В процеса на намиране на своята винена идентичност, областта трябвало да преориентира и своето производство, като го насочи от червените към белите вина.

След като се убедили в качествата на белите вина „Тиморасо“ , особено след като отлежат известно време, все повече винопроизводители в Пиемонт започнали да се връщат към отглеждането на този сорт.

На бялото вино в онези времена беше много трудно да се гледа като на маркетингов продукт, защото не разполагахме нито с пазар, нито с оборудване“, спомня си Джан Паоло.

И ако в края на 80-те години площите с „Тиморасо“ в Пиемонт са достигали дори до 1 хектар, то за прехода към регионалните сортове, продължил в последните две десетилетия, насажденията с „Тиморасо“ достигнали приблизително до около 40 хектара.

Нарастването на популярността довело до въвеждане на правила

Винопроизводителите в Пиамонт започнали да се съобразяват с известни правила след 2015 година, когато популярността на този винен сорт дотолкова нараснала, че площите надминали 100 хектара. Освен за качество, тогава започнали да работят и за идентичност за да намерят най-подходящите клиенти.

„Днес в света има доста добри продукти, и ако нямаш идентичност, не можеш да продадеш продукцията си“, категоричен е винопроизводителят.

Ето защо след 2015 година редица изби преоткрили Пиемонд като регион за инвестициите си. Защото там могат да се произвеждат бели вина, които могат да отлежават между 10 и 15 години, което е много необичайно за италианските бели вина.

В момента площите с „Тиморасо“ надминават 400 хектара, и консорциумът от производители занимаващи се с неговото отглеждане започнали да ограничават възможността за въвеждане на нови сортове всяка година. Достигнали до убеждението, че трябва да се забави малко темпото.

С червения винен сорт „Барбера“ в Пиамонтсе отглеждат над 2000 хектара, който също се продава.

„Без идентичност не може да се припише стойност на дадено вино“, категоричен е Джан Паоло и продължава:

„Например „Барбера“ може да се продава както в Италия, така и в България. Това е причината да нямаме международни сортове, защото разбрахме, че е дошло времето да придобием собствена идентичност и да излезем на пазара с нещо, което хората могат да запомнят.“

Благодарение разширяването популярността на „Тиморасо“ , с времето в Пиемонт се  наблюдава намаляване на площите с „Барбера“. Освен това се отглежда и „Кортезе“, сорт който клони към изчезване, защото площите са се стопили до 200 хектара.

Един от регионите на Пиемонт, намерили своето място на пазара е Дертона, чието популяризиране като винена точка се включва дори местният едноименен елитен баскетболен клуб. Започнали да предлагат на потребителите вино „Тера Дертона“, като виното се явило посланик на областта по света.

За да може да се установи откъде идва виното според Джан Паоло е необходим единен подход, защото името на виното го съотнася към някой преуспял регион, както е в случая например с „Бордо“ или „Бароло“.

„Ако виното излезе от вашите региони, то не би могло да се спазват същите правила на производство“, посъветва българските си колеги италианският винопроизводител и даде за пример това, че производството на  „Тиморасо“ е определено на  7 500 тона на хектар в областта, и ако винопроизводителите искат да защитят марката си, трябва да следват определени правила.

В рамките на региона разполагат с инструментариум за защита на въведените правила, които трябва да се обмислят много добре в самото начало, тъй като след като се развие дадена марка, е много трудно процесът на въвеждане на някакви правила да се върне в самото начало така че да се придаде идентичност, на нещо, което не я е притежавало преди това.

Основните правила въведени и спазвани в Пиемонт  са свързани с производството на трите основни вида бели вина „Пиколо Дертона“, „Дертона“ и „Дертона резерва“.. Например срокът на отлежаване на вината преди да излязат на пазара е съответно 6, 12 и 30 месеца. Другото правило е за производството им да се използва 100% „Тиморасо“ и споменатото вече ограничение за добивите. Трябва да се спазва и минимална надморска височина, на която са разположени масивите, като се изключват регионите, в които качеството на производство е по-слабо.

Друго интересно правило, което спазват в Пиемонт, е въвеждането на единен стандарт на бутилката от 600 милилитра, не както е традиционно приетия стандарт от 720 милилитра, защото заложили на продажбата на виното  ане на стъклото.

В консорциума днес членуват 114 винопроизводители, като за тях е важно всички да работят като екип и да споделят оборудването и бутилиращите машини като позволяват и на по-малките винарни да бутилират вината си при големите винопроизводители. Освен общи правила, членовете на консорциума могат да определят и общи цени, като например сега изкупната цена на „Тиморасо“ благодарение на усилията им е достигнала до 3 евро. В миналото според него при цена на масово разпространения сорт „Барбера“ от 60 цента, мнозина от винопроизводителите едва са оцелявали. От консорциума подкрепят и производството на други местни продукти освен виното като местният салам „Нобиле Джероло“, ягоди и сирене смес между краве и овче мляко, което в миналото е било любимо на Леонардо да Винчи.

Мартин Иванов