Осъзнатото сдружаване и систематичното мислене могат да повишат устойчивостта в земеделието

Агробизнесът като микро тренд за предприемачи от други индустрии

Стане ли дума за земеделие, сдружаването и кооперирането са все още по-скоро пожелателни, отколкото задължителни.

„Като гражданско общество ние трябва да подкрепим тези форми на сдружаване, каквито са кооперациите, взаимствайки опита на училищните и читалищни настоятелства. Трябва да сме активни не само в настоятелствата на училищата, в които учат децата ни, но и в управлението на етажната собственост. Ако това се случи- процесът на обединение без идеологии може да доведе и до повишаване на устойчивостта в селското ни стопанство“, категоричен е доц. Тодор Ялъмов, заместник декан на Стопанския факултет на СУ.

Заинтересовани страни от представители на академичната наука, до предприемачи и бивши участници в изпълнителната власт дадоха на 18 март старт на академията за иновации, на чието поле се срещат интересите им.

ПО отношение на сдружаването и кооперирането, доц, Ялъмов посочи, че в повечето европейски страни, най-големите производители на мляко и сирене са кооперативи.

„Кооперациите все още се свързват с комунистическото минало, и тъй като все още не сме се научили на демокрация и представителност, всеки гледа с недоверие на другия. Преди него обаче страната ни е била много силна в развитието на кооперативното дело“, казва доц. Ялъмов.

Именно сдружаването позволява внедряването на иновациите в производството, докато малките са да правят хоби бизнес. Хоби-бизнесът обаче според него не е непременно нещо лошо, защото има десетки примери за това, как подобни бизнеси са се разраснали заради това, че нишата в която са започнали да работят е предизвикала огромен интерес.

Пандемията обърнала внимание на предприемачите към селата

Според него в момента сред трендовете в съвременния бизнес са предприемачи, започнали да развиват успешни бизнеси в земеделието, които идват от други сектори за които това не е първият им бизнес. Тласък в развитието на подобни бизнеси дала не на последно място и пандемията, която освен че оставила хората затворени, обърнала погледа на предприемачите от големите урбанизирани територии към селските региони.

„Някои от тях дали като хоби, дали като забавление, започнаха да се занимават с агробизнес, развивайки собствено производство, с което да добавят стойност чрез комбинацията например на високи технологии като изкуствен интелект и роботика и земеделие“, продължава икономистът.

Определя това като микро тренд в бизнеса, защото почти всеки от нас може да посочи приятели, за които земеделието е втори или дори трети бизнес. Смята това за много полезно, защото води до трансфер на знания и технологии от сферата на високите технологии към селското стопанство.

„В селското ни стопанство има много нишови сектори, които макар да не са много известни защото не създават проблеми, създават стойност, и те понякога са резултат и на академично предприемачество, при което в търсене на финансиране, учените се насочват към подобни малки предприемачи“, споделя още доц. Ялъмов.

Учените от Селскостопанския факултетна СУ са се заели с нелеката задача да спомогнат за промяната на разбирането и политиките на европейско ниво според които за сега земеделието и иновациите вървят отделно а не заедно.

За пример доц, Ялъмов посочи изключването на предприятията в селското стопанство от статистическите измервания на нивото на иновации в различните индустрии, и че те не могат да участват в набираща популярност схема за малки и средни предприятия позволяваща на предприемачите да си закупят научни услуги чрез ваучери.

Според него на подпомагането им за внедряване на иновации трябва да се погледне не просто като на субсидиране на калпак и квадратен метър, а по-цялостно на потенциала на въздействие както на дадено предприятие, така и на целия сектор.

„Например имаме редица италиански ресторанти, които се управляват от италианци, в които производството на паста също се прави по италиански , с друг вид брашно и друг сорт пшеница. Това е пример за систематично мислене, чрез което може да се повиши конкурентноспособността на земеделието“, смята доц. Ялъмов.

Пречките пред навлизането на иновациите в земеделието

Сред причините за по-масово навлизане на иновациите в селското ни стопанство доц. Ялъмов посочи липсата на взаимодействието между отделните министерства на земеделието и иновациите, и наслоения „здравословен“ консерватизъм в земеделските производители, които биха се доверили повече на приятели например за ползата от внедряване на технологии за лазерно плевене.

Бързата смяна на произвежданите култури поради повишени предпочитания към други по една или друга причина също е пречка за внедряване на иновации, защото лишава според него фермерите именно от системно мислене и възможността да прогнозират, че през следващата година реализацията ще падне заради по-голямото предлагане.

Освен това малките производители на млечни продукти, каквато е една малка козеферма, направена от учител по музика, който я финансира със средствата си като преподавател не са атрактивни за банките, тъй като не изпълняват редица критерии за кредитиране. Някои от малките фирми се оказват прекалено малки, за да имат достъп както до консултантски услуги, така и до кредитиране. Всичко това според него са причини, които възпрепятстват навлизането на иновации в селското стопанство.

Мартин Иванов

Ако харесвате текстовете които публикувам, може да дарите известна сума по ваше желание по-долу. Напишете коментар по темата за мястото на предприемачите от други индустрии в агробизнеса. Очаквайте скоро и специални авторски публикации в категорията премиум, достъпът до които ще е срещу скромните 4 лева или 2 евро на публикация.